Рондо Венециано
„Рондо Венециано“ Rondò Veneziano | |
От | Италия |
---|---|
Създаване | 1979 г. |
Стил | Инструментална музика, лека музика, поп барок |
Активност | от 1979 г. |
Музикален издател | „Кох Интърнешънъл“, „Клео Мюзик“, „Сони Мюзик“ („Ди Ди Ди – Ла Дрогерия ди Друголо“, „Би Ем Джи Ариола“, „Би Ем Джи Рикорди“), ZYX Music |
Свързани изпълнители | Джан Пиеро Ревербери |
Уебсайт | rondoveneziano.com |
„Рондо̀ Венециа̀но“ (на италиански: Rondò Veneziano) е италиански инструментален състав, изпълняващ музика, повлияна от тази, присъща за времето на барока, и съчетана със стиловете поп и рок.
Съставът е създаден през 1979 г. по идея на Фреди Наджар, тогавашен директор на звукозаписната компания „Бейби Рекърдс“, и Джан Пиеро Ревербери, известен композитор и диригент от Генуезката школа.
Широкият репертоар на оркестъра включва композиции, повлияни от творчеството на Вивалди, Албинони, Бокерини, от късния европейки барок, и носи отличителния белег на самия Ревербери, който преди създаването на оркестъра се утвърждава като аранжор на известни италиански певци, като Лучо Батисти, Лучо Дала, Фабрицио Де Андре, Бруно Лауци, Мина, Джино Паоли, Ерос Рамацоти, Луиджи Тенко и Орнела Ванони.
Не всички композиции на състава следват присъщите за музиката от XVIII век модели. Репортоарът му включва и композиции, чието звучене е насочено и към други епохи от историята на музиката, по-конкретно към творчеството на композитори, като Джоакино Росини, Йозеф Хайдн и Фредерик Шопен; други композиции имат строеж, свойствен за този на поп музиката, на саундтраковата, както и фолклорната музика.
Оттеглил се почти изцяло от италианската сцена, ансамбълът продължава дейността си чрез турнета из Европа и е успешен най-вече в немскоговорещите страни, като Австрия, Германия, Швейцария и Люксембург.
„Рондо Венециано“ имат продадени над 25 милиона албума в целия свят[1] и са наградени с множество златни и платинени дискове в Европа.[2]
Правата на състава са продадени на швейцарската компания „Клео Мюзик“ (със седалище в Галгенен) през 1990 г.[1]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Извън Италия някои от албумите са издадени с различни заглавия и обложки, а други са разпространявани в Италия от две различни звукозаписни компании, но с различни заглавия. Съответните случаи са указани в скоби. Не се взимат под внимание разликите между списъците с композиции в различните издания.
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
|
Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]
Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]
Саундтракове[редактиране | редактиране на кода]
|
Награди и признания
[редактиране | редактиране на кода]
Златни плочи и дискове[редактиране | редактиране на кода]
|
Платинени плочи и дискове[редактиране | редактиране на кода]
Двойни платинени плочи и дискове[редактиране | редактиране на кода] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Branduardi ci ha ispirati, Canale 5 ci ha dato il successo // в. „Либеро“, 7 януари 2012 г. Посетен на 7 януари 2022 г. (на италиански)
- ↑ Орландо Антонио. Che idea barocca! // в. „Кориере дела Сера“, 28 април 1993 г. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 2022-01-07. (на италиански)
- ↑ Nuova certificazione // Федерация на италианската музикална индустрия, 24 февруари 2017 г. Архивиран от оригинала на 2017-02-26. Посетен на 2022-01-07. (на италиански)
- ↑ а б в г д е Album artist 713 – Rondo Veneziano // tsort.info. Посетен на 7 януари 2022 г. (на английски)
- ↑ а б в Datenbank: BVMI // Bundesverband Musikindustrie. Посетен на 7 януари 2022 г. (на немски)
- ↑ а б в г Suchergebnis für „Rondò Veneziano“ nach Relevanz gereiht // Verband der Österreichischen Musikwirtschaft. Посетен на 7 януари 2022 г. (на немски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Die Offizielle Schweizer Hitparade // hitparade.ch. Посетен на 7 януари 2022 г. (на немски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Официален уебсайт
- ((en)) Дискография на състава в „Дискогс“