Направо към съдържанието

Розамънд Пилчър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Розамънд Пилчър
Rosamunde Pilcher
ПсевдонимДжейн Фрейзър
Родена22 септември 1924 г.
Починала6 февруари 2019 г. (94 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1949–2000
Жанрлюбовен роман
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя (2002), RoNA Award
СъпругГреъм Хоуп Пилчър (1946-2009)
ДецаРобин, Фиона, Филипа, Марк
Уебсайт

Рòзамънд Пѝлчър (на английски: Rosamunde Pilcher, правилен правопис на собственото име по правилата за английско транскрибиране „Роузамънд“ (произношение[1])), с рождена фамилия Скот (Scott), е английска писателка, най-известна с обширните си романи, чието действие се развива в Корнуол. Нейните книги са продадени в над 60 милиона копия по целия свят.[2] В началото на кариерата си публикува под псевдонима Джейн Фрейзър (Jane Fraser). В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.[3]

През 2001 г. получава литературната награда „Корине“ за романа си „Зимно слънцестоене“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е като Розамънд Скот на 22 септември 1924 г. в село Лилант, графство Корнуол, Англия, в семейството на Чарлз Скот, британски държавен служител, и Хелън Харви.[4] Точно преди нейното раждане баща ѝ е командирован в Мианмар, докато майка ѝ остава в Англия.[5] Учи в училище „Сейнт Клеър“ в град Пензанс и в училище „Хауъл“ в Ландаф близо до Кардиф, преди да отиде в Секретарския колеж на мис Кер-Сандърс.[6]

От 1943 до 1946 г. служи в Женската кралска военноморска служба. На 7 декември 1946 г. се омъжва за Греъм Хоуп Пилчър,[7] герой от войната и изпълнителен директор на индустрия за текстилни влакна, починал през март 2009 г.[8] Те се преместват в град Дънди, Шотландия. Имат двама сина (единият от които – Робин Пилчър също е писател[9]) и две дъщери.[10]

Умира на 94-годишна възраст на 6 февруари 2019 г. в село Лонгфорган, Шотландия, след инсулт.[11]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Започва да пише на 7-годишна възраст и публикува първия си разказ на 18 години.[12]

През 1949 г. първата ѝ книга – любовен роман, е публикувана от изд. „Милс и Бун“ под псевдонима „Джейн Фрейзър“. Публикува още десет романа под това име. През 1955 г. започва да пише и под истинското си име със Secret to Tell . До 1965 г. изоставя псевдонима и се подписва собственото си име под всичките си романи.[13]

Пробивът в кариерата ѝ идва през 1987 г. със семейната сага „Търсачите на миди“ ̟– 14-тият ѝ роман под собственото ѝ име.[14] Творбата се фокусира върху възрастната британка Пенелопе Кийлинг, която преживява отново живота си в ретроспекции, и върху връзката ѝ с трите ѝ пораснали деца. Животът на Кийлинг не е изключителен, но обхваща „време с огромно значение и промяна в света“.[15] Романът описва ежедневните подробности за това какъв е животът по време на Втората световна война за част от жителите на Великобритания.[15] Той е продаден в около 10 млн. копия и е преведен на повече от четиридесет езика.[16] Адаптиран е за сцената от Терънс Брейди и Шарлот Бингам.[17]

Твърди се, че Пилчър е сред най-добре печелещите жени във Великобритания до средата на 90-те години.[18]

Другите ѝ големи романи включват „Септември“ (1990), „Завръщане у дома“ (1995) и „Зимно слънцестоене“ (2000).[19] [20] През 1996 г. последният от трите печели Наградата за романтичен роман на годината на Асоциацията на писателите на романтични творби.[21] Председателката на асоциацията през 2019 г. – писателката на романтични романи Кейти Форд смята Пилчър за „новаторка, тъй като тя бе първата, която представи семейните саги на широката публика“.[19] Фелисити Брайън в своя некролог за в. „Гардиън“ пише, че Пилчър е извела романтичния жанр на „съвсем по-високо, по-остроумно ниво“; тя възхвалява работата ѝ за нейната „твърдост и безстрашна наблюдателност“ и коментира, че тя често е по-прозаична, отколкото романтична.[22]

Пилчър се оттегля от писането през 2000 г.[23] Две години по-късно, в Новогодишните отличия за 2002 г., тя е направена офицер на Ордена на Британската империя (OBE) за заслуги към литературата.[24][25] През 2010 г. получава и почетната титла "доктор по право" от университета "Дънди".

Телевизионни адаптации

[редактиране | редактиране на кода]

Нейните книги са особено популярни в Германия, тъй като националният телевизионен канал Цет Де Еф е продуцирал повече от сто нейни истории като телевизионни филми, като се започне с „Денят на бурята“ през 1993 г. Тези телевизионни филми са едни от най-популярните програми на канала.[26][27] От октомври 1993 до януари 2024 г. са излъчени 172 телевизионни филма по нейни творби с участието на британски и на немски актьори.

Пилчър е удостоена с Британската награда за туризъм през 2002 г. за положителния ефект, който книгите и адаптациите оказват върху туризма в Корнуол.[26] Известни филмови локации включват Прайдо Плейс (Prideaux Place) – имение от XVI век близо до град Падстоу.[27]

Частична библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Под псевдонима „Джейн Фрейзър“

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Half-Way To The Moon (1949)
  • The Brown Fields (1951)
  • Dangerous Intruder (1951)
  • Young Bar (1952)
  • A Day Like Spring (1953)
  • Dear Tom (1954)
  • Bridge of Corvie (1956)
  • A Family Affair (1958)
  • The Keeper's House (1963)
  • A Long Way from Home (1963)

Под името „Розамънд Пилчър“ (Розамунде Пилхер)

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • A Secret to Tell (1955)
  • On My Own (1965)
  • Sleeping Tiger (1967)
  • Another View (1969)
  • The End of Summer (1971)
  • Snow in April (1972)
    Сняг през април, ИК „Труд“, София (2013), прев. Жана Тотева
  • The Empty House (1973)
    Празната къща, ИК „Труд“, София (2015), прев. Валентина Петрова
  • The Day of the Storm (1975)
    Бурен ден, ИК „Труд“, София (2015), прев. Жана Тотева
  • Under Gemini (1976)
    Игрите на съдбата, ИК „Труд“, София (2016), прев. Жана Тотева
  • Wild Mountain Thyme (1978)
    Диво биле, ИК „Хемус“, София (1996), прев. Николай Гочев
  • The Carousel (1982)
  • Voices in Summer (1984)
  • The Shell Seekers (1987)
    Търсачите на раковини, изд.: „Аполон“, София (1994), прев. Пламен Иванов
    Търсачите на миди, ИК „Труд“, София (2012), прев. Силвия Желева
  • September (1990)
    Септември, ИК „Труд“, София (2012), прев. Велислава Юрукова
  • Coming Home (1995)
    Завръщане у дома, ИК „Труд“, София (2013), прев. Роза Григорова (в 2 части)
  • The Key (1996)
  • Shadows (1999)
  • Winter Solstice (2000)
    Зимно слънцестоене, ИК „Труд“, София (2013), прев. Ирина Кючукова

Сборници с разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Blue Bedroom and Other Stories (1985)
  • Flowers in the Rain: And Other Stories (1991)
  • The Key (1996)
  • A Place Like Home (2021)

Филми на Це Де Еф, излъчвани в България

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Произношение
  2. ↑ Rosamunde Pilcher obituary // 7 February 2019. Посетен на 8 February 2019.
  3. ↑ Издания на романите ѝ на български език
  4. ↑ Bryan, Felicity. Rosamunde Pilcher obituary // The Guardian. Посетен на 2023-01-28. (на английски)
  5. ↑ H.W. Wilson, 970 с.
  6. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  7. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  8. ↑ Army Obituaries: Graham Pilcher // The Daily Telegraph, 3 May 2009. Архивиран от оригинала на 19 August 2010. Посетен на 1 September 2012.
  9. ↑ Talking with Robin Pilcher // AudioFile. Посетен на 1 September 2012.
  10. ↑ Butt, Riaza. Pilcher's winning formula // Manchester Evening News. 25 February 2004. Архивиран от оригинала на 2012-09-02. Посетен на 1 September 2012.
  11. ↑ Flood, Alison. Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies aged 94 // The Guardian. 2019-02-07. Посетен на 2019-02-07.
  12. ↑ Binchy, Maeve. War and Change Come to Temple Pudley // New York Times. 7 February 1988. Посетен на 1 September 2012.
  13. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  14. ↑ Flood, Alison. Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies aged 94 // The Guardian. 2019-02-07. Посетен на 2019-02-07.
  15. ↑ а б Binchy, Maeve. War and Change Come to Temple Pudley // New York Times. 7 February 1988. Посетен на 1 September 2012.
  16. ↑ Bryan, Felicity. Rosamunde Pilcher obituary // The Guardian. Посетен на 2023-01-28. (на английски)
  17. ↑ Butt, Riaza. Pilcher's winning formula // Manchester Evening News. 25 February 2004. Архивиран от оригинала на 2012-09-02. Посетен на 1 September 2012.
  18. ↑ Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies at 94 // BBC. Посетен на 7 February 2019.
  19. ↑ а б Flood, Alison. Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies aged 94 // The Guardian. 2019-02-07. Посетен на 2019-02-07.
  20. ↑ Musumeci, Robin. Pilcher, Rosamunde (1924– ) // Encyclopedia of American Popular Fiction. Infobase Publishing, 2010. ISBN 9781438116945. с. 266–67.
  21. ↑ Romantic Novel of the Year, 12 July 2012
  22. ↑ Bryan, Felicity. Rosamunde Pilcher obituary // The Guardian. Посетен на 2023-01-28. (на английски)
  23. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  24. ↑ Honours in the arts world // BBC News, 31 December 2001. Посетен на 1 September 2012.
  25. ↑ HM Government. New Year's Honours List — United Kingdom // The London Gazette. Посетен на 4 April 2023.
  26. ↑ а б Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies at 94 // BBC. Посетен на 7 February 2019.
  27. ↑ а б Jakat, Lena. The Rosamunde Pilcher trail: why German tourists flock to Cornwall // The Guardian. Посетен на 7 February 2019.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Розамънд_Пилчър&oldid=12266306“.