Рождество Христово (Киев)
„Рождество Христово“ Церква Різдва Христового | |
Възстановеният храм | |
Местоположение в Киев | |
Страна | Украйна |
---|---|
Населено място | Киев |
Религия | Православна църква на Украйна |
Вероизповедание | Православна църква на Украйна |
Архитектурен стил | класицизъм |
Архитект | Андрей Меленски |
Изграждане | 1809 – 1814 г. |
Статут | Действаща |
Състояние | Възстановена през 2003 г. |
„Рождество Христово“ в Общомедия |
„Рождество Христово“ (на украински: Церква Різдва Христового) е православна каменна църква, построена в Киев на Пощенския площад в периода 1809 – 1814 г. по проект на архитект Андрей Меленски. Църквата е унищожена по решение на съветските власти през 1935 г. и възстановена в първоначалния си вид през 2003 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път в писмени източници дървена църква със същото име се споменава през 1520 година.
Първата каменна църква
[редактиране | редактиране на кода]Новата сграда на каменната църква на „Рождество Христово“ е издигната на мястото на старата дървена църква, която е демонтирана през 1807 година. Проектът за нова каменна църква е разработен от архитекта Андрей Меленски през 1808 г. Строежът на каменния храм започва през 1809 г. и завършва през 1814 г.
Старата дървена църква е била ориентирана доста точно с апсидата на изток. Новата каменна църква вече е ориентирана по направление на улицата. Олтарът на храма е в югоизточна посока. Храмът е бил на ъгъла на главната улица на Подол, която е била началото на пътя от Подол към Лаврата.
Храмът се намирал над тази улица и източната му фасада е била обърната към нея – по този начин църквата е гледала към улицата с четириколонен портик на висок стилобат със стъпала. Портикът на източната фасада е бил с лице към планината е в земята, под нивото на самата църква.
След пожара в Подол от 1811 г. всички улици на района са препланирани по проект на Уилям Гесте. Новата главна улица на Подол, според този проект (част от бившата „Александровска“, а понастоящем – улица „Сагайдачни“), преминавала покрай западната страна на църквата. По този начин задната фасада е станала основна, а бившата главна фасада (с високия портик на стилобата) е останала скрита в средата на застроения район. Новата улица е била позиционирана по такъв начин, че западният портик, чиито колони са ниско в земята, излиза малко над уличното ниво, на тесен тротоар. Изграждането на Владимирския спуск довежда до още по-голямо повдигане на нивото на улицата в сравнение с храма.
Сградата на храма, проектирана от архитект Меленски, е била по план осмоъгълник, към който от източната страна е прилежала полукръгла апсида, а от западната страна – правоъгълна камбанария. От южната и северната страна на висок стилобат са поставени четириколонни портици от йонийски стил. Основното пространство на храма е покрито с осмоъгълен таван, а апсидата – с конха. В центъра апсидата е имало осмоъгълен обем, над който е поставен малък четириъгълен купол с прозорци.
Камбанарията на храма се състояла от две нива. Второто ниво е било ротонда от осем йонийски колони, свързани по двойки чрез прегради. Камбанарията е завършвала с полусферичен купол с висок шпил.
През 1840 г. към църквата е добавен притвор на св. Сергий Радонежки.
На 6 и 7 май 1861 г. в църквата „Рождество Христово“ се извършва прощаването на киевляни тленните останки на Тарас Шевченко, транспортирани от Санкт Петербург до Канев. Пред голяма тълпа, архиепископ Петър Гаврилович Лебединцев, заедно с настоятеля на храма Ж. Желтоножки, отслужват молебен. След това събитие жителите на Киев зопочват да наричат църквата „Шевченкова“.
През 1936 г. църквата е разрушена по решение на съветските власти.[1]
Възстановяване на храма
[редактиране | редактиране на кода]През 2002 – 2003 г. храмът е възстановен почти изцяло в първоначалния си вид.
Наличието на достатъчен брой снимки и някои скици на Меленски, които са оцелели, позволяват доста точно да се възпроизведат чертите на разрушения храм. Съвременното планиране на улиците на Подол позволява да се открие главната фасада на църквата, която е разположена с лице към Днепър и странично към Пощенския площад. Проектът за възстановената църква „Рождество Христово“ в Подол е осъществен от Службата за защита на архитектурните паметници и исторически места в Киев.
Реставрацията на църквата започва през 2002 г. от корпорация „Укрреставрация“. Общата площ на сградата е 195,5 кв. m, височина до кръста на върха – 24,73 m. Проектът е разработен от архитекта Юрий Лосицки. Възстановеният храм е построен на същото място и в същия вид, в който е съществувал до разрушаването си.
Съвременната църква „Рождество Христово“ практически отговаря на формата, заснета във фотографски документи. Изключение е замяната на йонийския ордер на портика с дорически и опростяването на някои декоративни елементи.
На 19 януари 2004 г. се състои тържественото откриване на възстановената църква „Рождество Христово“.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към камбанарията
-
Иконостас
-
Мемориална плоча на Т. Шевченко
Адрес
[редактиране | редактиране на кода]- Киев, ул. „Сагайдачни“, 2.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кальницький М. Зруйновані святині Києва: втрати та відродження. – К., 2012. – С.90, 91.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Киев: Энциклопедический справочник (2-е изд.) / Ред. А. В. Кудрицкий. – 1985.
- ((uk)) Третьяк К. О. Втрачені споруди та пам‘ятники Києва : Довідник. – К.: Видавничо-поліграфічний центр Київський університет, 2004.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Церковь Рождества Христова (Киев)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |