Рождество Богородично (Лопатица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Рождество Богородично“ „Рождество Богородично“ | |
 Стенопис изобразяващ „Рождество Богородично“ над входа | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Лопатица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битолско |
| Изграждане | 1857 г. |
| Състояние | действащ храм |
| „Рождество Богородично“ в Общомедия | |
„Рождество Богородично“ или „Света Богородица Перивлепта“ (на македонска литературна норма: „Рождество Богородично“, „Света Богородица Перивлепта“) е възрожденска църква в битолското село Лопатица.[1] Църквата е част от Лисолайската парохия на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[2]
Църквата е гробищен храм, разположен в източния край на селото. Изградена е в 1857 година.[3] Представлява голяма каменна базилика с полукръгла апсида на изток. На запад по-късно е прилепена трапезария. На югозапад има по-късна голяма самостоятелна кулообразна камбанария.
Църквата е забележителна с това, че в 1884 година[4] майстор от Дебърската школа изписва на отвън на западната стена на трема около входа в наоса голяма композиция (294 х 172 cm), изобразяваща двубоя между Крали Марко и Муса Кеседжия на коне.[3]
В църквата през Първата световна война са погребвани войници от Шести пехотен търновски полк.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лопатица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 13. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
- ↑ а б Радовановић, Војислав С. Марков мегдан с Мусом — култ народног хгроја заштлтника сиротиње раје // Гласник Етнографског Института САНУ I. Београд, 1952. с. 214.
- ↑ Радовановић, Војислав С. Марков мегдан с Мусом — култ народног хероја заштитника сиротиње раје // Гласник Етнографског Института САНУ I. Београд, 1952. с. 218.
- ↑ Стояновъ, Методи. Градъ Пирдопъ въ миналото и сега. София, Печатарска кооперация „Едисонъ“, 1941. с. 311.
