Родопско лале
| Родопско лале | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Velen., 1922 | ||||||||||||||||
| Родопско лале в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Родопско лале (на латински: (Tulipa rhodopea) е многогодишен растителен вид от род Лалета. Защитен е от закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Открито е от чешкия ботаник Йосиф Веленовски през 1899 г. при екскурзия из Родопите.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]То е рядко срещано растение. Среща се в Източните и Централните Родопи и в планината Славянка. Расте по сухи тревисти и каменисти места.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Видът има едра яйцевидна луковица, покрита с черно-кафяви ципести люспи. Стъблото е изправено високо от 20 см до 45 см. Листата са 3 – 4 линейно ланцетни с вълнообразно нагънати краища. Цъфтят от края на април и целия юни.[2] Околоцветните листчета са 6 еднакви по големина, тъмночервени с восъчен налеп отвън. В основата отвътре са с черно петно с жълт кант. Тичинковите дръжки са голи, а прашниците почти черни.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червена книга на Република България. Родопско лале. Посетен на 11 март 2020
- ↑ Родопско лале, (Tulipa rbodopaea)[неработеща препратка]
- ↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
|
