Рогозенско съкровище
| Рогозенско съкровище | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Материал | сребро |
| История | |
| Култура | Траки |
| Откриване | 1986 г. Рогозен |
| Местоположение | Регионален исторически музей, Враца |
| Рогозенско съкровище в Общомедия | |
Рóгозенското съкровище е тракийско сребърно съкровище, открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени.
Поради различията в стила и изработката на съдовете се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.
Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на постоянен наем в Националния исторически музей в София.
Съкровището е открито на две части. Първата част, която се състои от 65 предмета, е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3 – 4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство поради страх от мисълта, че дворът му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с. Рогозен Борис Драмкин. Кметът разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей – Враца, за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
Съкровището тежи повече от 20 кг, изработено през VI и V в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един – името на сина му Керсеблепт.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Илияна Ненчева. Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН, 1988.
