Роберт I (Хеспенгау)
| Роберт I Robert Ier de Hesbaye | |
| херцог на Неустрия и в Хеспенгау | |
| Роден |
697 г.
|
|---|---|
| Починал | 764 г.
|
| Управление | |
| Други титли | граф в Оберрейнгау и Вормсгау |
| Семейство | |
| Деца | Канкор |
Роберт I от Хеспенгау (на немски: Robert I; Rupert I; Rodbertus, Ruodbertus, Rotpertus, Erodbert; * вер. 700/710; † пр. 764) от род Робертини, е франкски херцог на Неустрия и херцог в Хеспенгау, пфалцграф 741/742 г., граф в Оберрейнгау и Вормсгау.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Ланберт II († пр. 741), граф в Неустрия и Австразия, и съпругата му, вероятно Хротлинд, дъщеря на крал Теодорих III от рода на Меровингите.[2] Сестра му Ландрада е майка на Хродеганг († 766), епископ на Мец (742 – 766) и от 754 г. архиепископ на Австразия.
През 732 г. Роберт I става „дук“ („Dux“) в Хеспенгау и граф в Горен Рейнгау и Вормсгау и от 741/742 г. кралски пфалцграф и 757 г. кралски мисус в Италия по времето на крал Хилдерих III. Той също е граф в Мазуариергау и значим поддръжник на Каролингите.[3]
Роберт I ръковори през 756/757 г., заедно с абат Фулрад от Сен Дени († 784), провеждането на договорите с лангобардите.
Роберт I се жени 730 г. за Вилисвинт/Вилисвинда († сл. 12 юли 764/776), наследничка на Ханхайм и Шархоф, дъщеря на Аделхелм граф във Вормсгау. След смъртта му съпругата му и син му Канкор основават през 763/764 г. манастир Лорш. Тя го обзавежда богато.[4]
Зиграмнус (Сигранд), съпругът на сестра му Ландрада, става граф в Хеспенгау.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Роберт I и Вилисвинт/Вилисвинда имат децата:[5]
- Канкор († 771/сл. 782), граф в Алемания и от 758 г. в Оберрейнгау, женен за Ангила
- Анселм († 780/790, убит в битка в Ронсесвалес, Испания), пфалцграф
- Турингберт (* 735; † юни 770 или по-късно), баща на граф Роберт II от Хеспенгау († 807) и прадядо на Робер Силни († 866)
- Роберт, сл. 786 абат на Сен-Жермен-де-Фосе
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Christian Settipani, Les ancêtres de Charlemagne, addenda, 1990 et 2000.
- Hervé Pinoteau: La symbolique royale française, Ve – XVIIIe siècle, P.S.R. éditions, 2004.
- Riché, Pierre. The Carolingians, a Family who Forged Europe.
- Gerd Tellenbach: Der großfränkische Adel und die Regierung Italiens in der Blütezeit des Karolingerreichs. in: Studien und Vorarbeiten zur Geschichte des Großfränkischen und frühdeutschen Adels. Eberhard Albert Verlag, Freiburg i. B. 1957, S. 44.
- Alfred Friese, Studien zur Herrschaftsgeschichte des fränkischen Adels. Der mainländisch-thüringische Raum vom 7.–11. Jahrhundert. Klett-Cotta, Stuttgart 1979, ISBN 3-12-913140-X * Ferdinand Geldner, Neue Beiträge zur Geschichte der „alten Babenberger“. Meisenbach, Bamberg 1971, ISBN 3-87525-023-0
- Wolfgang Metz, Babenberger und Rupertiner in Ostfranken. Jahrbuch für fränkische Landesforschung. Band 18, 1958, ISSN – 3943 0446 – 3943, S. 295 – 304.
- Glöckner K: Lorsch und Lothringen, Robertiner und Capetinger. in: Zeitschrift für Geschichte des Oberrheins Band 50 Heft 1, 1936, Seite 300 – 354
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln III, 1, 1984, Tafel 54.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Robert I. (Rupert), Graf im Oberrheingau , Mittelalter-Genealogie
- ↑ Settipani, Christian. Addenda aux „Ancêtres de Charlemagne“, 1990 // 1990.
- ↑ Gerd Tellenbach: Der großfränkische Adel und die Regierung Italiens in der Blütezeit des Karolingerreichs. in: Studien und Vorarbeiten zur Geschichte des Großfränkischen und frühdeutschen Adels. Eberhard Albert Verlag, Freiburg i. B. 1957, S. 44.
- ↑ Alfred Friese: Studien zur Herrschaftsgeschichte der fränkischen Adels – Der mainländisch-thüringische Raum vom 7. bis 11. Jahrhundert. Klett-Cotta, Stuttgart 1979, S. 98 ff.
- ↑ Franconia: Robert I, fmg.ac