Направо към съдържанието

Рич Суон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рич Суон
Снимка на Рич Суон
Суон през декември 2014
РоденРичард Суон[1]
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Ел Негро Мистерио
Рич Ичикауа[8]
Рич Мъни
Рич Суон
Суон Хансен[9]
Височина173 cm[3][5][4]
Тегло76 kg[4]
Обявява се отМънивил, Мериленд[5]
Линденвуд, Ню Джърси[3]
Балтимор, Мериленд[6]
Треньор(и)Адам Флаш[6][7]
Дарън Уайс
Ди Джей Хайд
Дрю Гулак
Рей Александър[7]
Рукъс[7]
Сейбиън[7]
Дебют2008[7]
Рич Суон в Общомедия

Ричард „Рич“ Суон[1][2][7] е американски професионален кечист. Подписал е с WWE, където се бие в шоуто Първична сила и е бивш Шампион в полутежка категория на WWE. Той е най-добре познат за работата си в Американските независими компании като Evolve, Full Impact Pro (FIP) и Pro Wrestling Guerrilla (PWG). Той също е работил в компании като Chikara, Combat Zone Wrestling (CZW), Dragon Gate, Dragon Gate USA и Jersey All Pro Wrestling (JAPW). Той е двукратен Световен шампион в тежка категория на FIP и еднократен шампион на Освободената порта на Съединените щати, порта на Оуарай и Триъгълна порта.

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Суон е роден и израснал в Балтимор, Мериленд.[10] Когато е на 14 години, баща му е убит, а майка му умира години по-късно, след което Суон „се предава“ и започва да употребява кокаин.[10] Обаче след като дилъра му умира от инфаркт, Суон, с помощ от леля си, спира с кокаина, купува апартамент и завършва гимназия.[10]

Професионална кеч кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Суон първоначално тренира кеч на 14 години през 2005 с Адам Флаш, Дарън Уайс и Рей Александър в Йорк, Пенсилвания. Прави дебюта си през 2008,[7] работейки под имената Рич Мъни и Ел Негро Мистерио. Вдъхновителите на Суон включват Сайкосис, Еди Гереро, Чаво Гереро, Рей Мистерио, Роб Ван Дам, Джери Лин, Супер Луд и Харди Бойз.[11]

Combat Zone Wrestling (2009 – 2013)

[редактиране | редактиране на кода]

През 2009, Суон тренира с Ди Джей Хайд, Дрю Гулак, Рукъс и Сейбиън в школата за тренировки на Combat Zone Wrestling (CZW) и прави дебюта си в компанията на 9 май 2009, биейки се в тъмен мач, където е победен от Сейбиън.[7][12] Суон дебютира в главно шоу а 13 юни с победа над Крис Хало.[13] На 10 октомври, Суон участва в турнир за определяне на първия Телевизионен шампион в бодлива тел на CZW. След победа срещу Джо Гейси, е елиминиран от Адам Коул в неговия мач от втори кръг на 14 ноември.[14][15] На 30 януари 2010, Суон сформира отбора „Ирландско изхвърляне“ с Райън Макбрайд, побеждавайки Испанската Армада (Алекс Колон и Ел Джей Круз) в първия им мач заедно.[16] След победа над Конспирация Суичблейд (Джо Гейси и Сами Калихан) на 13 февруари,[17] Суон и Макбрайд получават шанс за Световните отборни титли на CZW на 13 март, но са победени от Най-добрите наоколо (Брус Максуел и Ти Джей Кенън).[18] След това, Ирландско изхвърляне побеждават отборите Прословути Инк. (Дивон Муун и Дрю Блъд),[19] Боговете от Гардън Стейт (Корвис Фиър и Майк Куест),[20] и Отбор Макшън (Кърби Мак и Ти Джей Мак).[21] На 7 август, Суон неуспешно предизвиква Дрю Гулак за Телевизионната титла в бодлива тел на CZW.[22] На 10 септември, Суон и Макбрайд участват в турнир за определяне на новите Световни отборни шампиони на CZW, побеждавайки Отбор Макшън в първия кръг.[23] Обаче, на 13 ноември те са елиминирани от турнира в полуфинала от Най-желаните от Фили (Сейбиън и Джокер).[24] На 7 януари 2011, изхвърлянето е победено от Бежанците (Джо Гейси и Райън Слейтър), което се оказва последният мач на отбора им заедно.[25]

Суон на шоу на CZW през октомври 2010

След като два пъти се проваля да се класира за турнира Най-добрият сред най-добрите 10 и неуспешно предизвиква Адам Коул за Световната титла в полутежка категория на CZW,[26][27][28] Суон започва кариерата си в CZW наново, но на 14 май 2011 губи срещу Алекс Колон.[29] След мача Роби Мирено, Рукъс и Криси Ривера влизат на ринга и обявяват, че реформират Блекаут, преди да предложат на Суон и Колон места в групировката, които те приемат.[29][30] С неговите нови съотборници, Суон формира нова, вълнуваща и популярна версия на една от най-отличените групи в CZW.[31] След шестмесечна почивка от CZW, по време на която Суон представя Блекаут в Япония,[30] Суон се връща в компанията на 12 ноември, където той, Колон и Рукъс побеждават Алекс Пейн, Джо Гейси и Райън Слейтър в отборен мач между шестима.[32] На 14 януари 2012, Суон получава друг шанс за Световната титла в полутежка категория на CZW, но не успява да победи Сами Калихан.[33] През 2012 Суон започва да прекарва повече време в Япония, довеждайки неговото кратко време в Блекаут, както и в началото на годината, когато Алекс Колон и Криси Ривера напускат и сформират новата групировка 4Локо.[30][31] След друга седем-месечна почивка от CZW, Суон се връща в компанията на 11 август, губейки от новобранеца Шейн Стрикланд в индивидуален мач.[34] Двамата имат реванш на 8 септември, който Стрикланд отново печели. След мача Суон се опитва да стисне ръката на Стрикланд, но го поваля със завъртащ ритник.[35][36] На 10 ноември Суон първо неуспешно предизвиква Масада за Световната титла в тежка титла на CZW по време на следобедно шоу, също проваляйки се да спечели Телевизионната титла в бодлива тел на CZW от Ей Ар Фокс в четворен мач, включващ Лъки 13 и неговия съперник Шейн Стрикланд.[37] Суон и Стрикланд правят трети мач взаимно на 8 декември на Смъртна клетка 14, където Суон отбелязва първата победата от новобраеца.[38][39][40] Суон получава друг шанс за ТВ титлата в бодлива тел на CZW на 9 февруари 2013, на четиринайсетото годишно шоу на CZW, но отново губи от Ей Ар Фокс.[41]

Dragon Gate (2010 – 2015)

[редактиране | редактиране на кода]

На 24 юли 2010 Суон прави дебюта си в Dragon Gate USA, побеждавайки Скот Рийд на записването на турнира Освобождаване на Дракона.[42] На 11 септември Суон прави своя дебют в близката компания на Dragon Gate USA, Evolve, участвайки в шесторен мач, който е спечелен от Джони Гаргано.[43] Суон се завръща в Dragon Gate USA по време на уикенда 25/26 септември, участвайки в четворен и шесторен мач, спечелени от Чък Тейлър и Броди Лий.[44][45] На 29 октомври на Бушидо: Кодът на война, първият интернет pay-per-view турнир на живо на Dragon Gate USA, Суон е победен в индивидуален мач от Хомисайд.[46] След мача, Суон е поздравен от Остин Ейрис, който предлагайки му да му стане протеже.[46] Обаче след като Ейрис е победен от Масато Йошино, Суон отказва офертата.[46] По-късно на същото шоу Суон, Чък Тейлър и Джони Гаргано атакуват Чима и Рикошет, преди да обявят, че няма да участват в нито една от групировките на Dragon Gate USA, и вместо това сформират нова, на име „Ронин“.[46] Злата групировка Ронин участва в първия си мач заедно на следващия ден на Свободна битка, побеждавайки Ейрис, Генки Хоригучи и Рикошет в отборен мач между шестима.[47] На 28 януари 2011 на Обединяване: Ню Йорк Сити, Суон е победен от Ейрис в индивидуален мач.[48] По време на същия уикенд Ронин започва вражда с Кръвните войни, нова зла групировка, командвана от Чима, правейки Ронин добрите.[48][49] На 1 март Суон и останалото от Ронин започват първото турне в Япония с родителската компания на Dragon Gate USA, Dragon Gate.[50] По време на турнето, което е до 15 март, Ронин главно работи в мачове срещу Кръвните войни.[50][51][52] На 4 3 април, на Освобождаване на Свободната порта, Остин Ейрис, който губи мач, където той залага своята кариера в Dragon Gate USA, преструвайки се, че се присъединява към бившите си врагове от Ронин, но вместо това им обръща гръб, присъединявайки се към Кръвните войни.[53] На 3 юни, на Без страх 2011, Суон е победен в индивидуален мач от водача на Кръвните войни Чима, след намеса от Ейрис.[54] Два дена по-късно на Освобождаване на Дракона 2011, Суон и Гаргано са в отбор с Масато Йошино в елиминационен отборен мач между шестима, където побеждават представителите на Кръвните войни Остин Ейрис, Броди Лий и Чима.[55]

На 8 юни 2011 Суон, без Чък Тейлър и Джони Гаргано, започва второто си турне на Dragon Gate.[56] По време на турнето, Суон се съзява с вражеската фрупировка на Кръвните войни, Връзка три.[57] На 24 юли, Суон неуспешно предизвиква Наоки Танизаки за Титлата на освободената смела порта, притежавана от Кръвните войни.[58] На 6 август, Суон и съотборника от Връзка три Гама участват в Лятната приключенска отборна лига за 2011, но са победени в първич кръг от Кръвните войни Наруки Дой и Ясуши Канда.[59] По време на турнето, Суон също показва своята комедийна страна, първо работейки под името „Рич Ичикауа“,[8] а после „Суон Хансен“ в мач на 5 ноември, където побеждава Столкър Ичикауа за Титлата на Освободената порта Оуарай, комедийната титла по кеч на Dragon Gate.[9] В средата на ноември, Суон се връща в САЩ за седмица, участвайки в събития на Dragon Gate USA. По време на събитията, Суон, Чък Тейлър и Джони Гаргано започват проблеми между тях.[60] На 13 ноември, Свободна битка 2011, Суон отбелязва голяма победа, когато тушира член на Кръвните войни Акира Тозауа в отборен мач, където той и Чък Тейлър се бият срещу Тозауа и Би екс Би Хълк.[61] Шест дни по-късно, Суон се връща в Япония и Dragon Gate.[62] Турнето свършва с последното шоу на Dragon Gate за 2011 на 25 декември, по време на което Суон членовете на Връзка три Дракон Кид и Гама неуспешно предизвикват Кзай, Наруки Дой и Наоки Танизаки за Титлите на Освободената триъгълна порта.[63] След мача, Танизаки атакува Суон и краде неговата Титлата на Освободена порта Оуарай, която след това остава без носител.[64] Суон се връща в Dragon Gate през февруари 2012, а на 9 февруари, участва в отборен мач между 14 души, където Кръвните войни побеждават Връзка три, което води раздяла на групировката.[65] В следващия мач, Суон се съюзява с новат групировка Международен Свят-1 срещу Мед Бланки, бившите Кръвни войни, подчинени и преименувани от Акира Тозауа.[66] На 29 март, Суон отново прави малко завръщане в щатите, участвайки в съ-продуцирано събитие на Dragon Gate USA и CZW, в което Ронин са победени от представителите на Мед Бланки Тозауа, Би екс Би Хълк и Аполо Крус|Уа Нейшън, в троен триос мач, кйто също включва триото D.U.F. Ейрик Кенън, Пинки Санчез и Сами Сми Калихан.[67] По време на шоуто на следващия ден Освобождаване на Върховната порта, Чък Тейлър обръща гръб на Джони Грагано, приключвайки с Ронин.[68]

На 31 март, Изгрева на живак 2012, Суон участва в шесторен мач „Чък Тейлър с покани“, кйто е спечелен от Ел Дженерико.[69] По-късно, на същото събитие Суон спасява на Гаргано от Тейлър, придружавайки бившия си партньор от залата.[69] През април, Суон се връща в Dragon Gate за друго турне, по време на което отново се п1оявява като „Суон Хансен“.[70] На 28 юли, Суон побеждава Чък Тейлър чрез дисквалификация в мач на Dragon Gate USA.[71] На следващия ден, Освобождаване на Дракона 2012, Суон и члена на Меджународен Свят-1 Рикошет са победени от Ей Ар Фокс и Чима в мач за свободните Титли на Освободена съюзна порта.[72] На 2 ноември, Без страх 2012, Суон тушира Чък Тейлър в отборен мач между шестима, където е в отбор с Ей Си Ейч и Чима, а Тейлър с членовете на новата групировка Клубът на джентълмените Дрю Гулак и Ориндж Касиди.[73] Два дни по-късно на Свободна битка 2012, Суон побеждава Тейлър в мач без дисквалификации.[74] На 4 февруари 2013, Суон се връща в Dragon Gate, в отбор с Масато Яшино в отборен мач, където побеждават Джими Кагетора и Джими Канда.[75] На 3 март, Суон партнира с членовете на Международния Свят-1 Наруки Дой и Шачихоко Бой за Титлите на Освободената триъгълна порта, побеждавайки Джимитата (Генки Хоригучи Х. А. Джий. Мий!!, Г-н Кю Кю Наоки Танизаки Тойонака Делфин и Рио „Джими“ Сайто) за Титлите на Освободената триъгълна порта.[76] На 10 май, Суон участва в първия си турнир Кралят на портата, но е елиминиран в първия кръг от Генки Хоригучи Х. А. Джий. Мий!!.[77] На 1 юни, Суон получава шанс за Титлата на Освободената смела порта, но е победен от защитаващия шампион, Масато Яшино.[78] На 5 юни, Суон, Дой и Шачихоко губят Титлите на Освободената триъгълна порта от М2К (Джими Сусуму, К-Нес и Масааки Мочизуки) във втората им заложба на титлите[79][80] На 28 юли, Освобождаване на Дракона 2013, четвъртото годишно шоу на Dragon Gate USA, Суон партнира с члена на Международен Свят-1 Рикошет и губят от Йънг Бъкс (Мат Джаксън и Ник Джаксън) за Титлите на Освободената съюзна порта.[81] На 22 септември, Развитие 24, Суон неуспешно предизвиква бившия съотборник от Ронин, Джони Грагано за Титлата на Освободената порта на свободата.[82] Враждата между Суон и Гаргано кулминира на в мач „Край на Еволюция“ на 10 август 2014, където Суон печели. След мача, Суон е атакуван от Марката на Премиерния атлет Антъни Нийс Калеб Конли и Су Юнг, водейки до връщането на Гаргано на ринга, изгонвайки тримата навън.[83]

На 3 септември Суон получава първия си шанс за Титлата на Evolve, но е победен от защитаващия шампион, Дрю Галоуей.[84] На 10 януари 2015, Суон, Чък Тейлър и Джони Гаргано реформират Ронин и побеждават Братя Бравадо (Харлем и Ланселот) и Муус в мач, където губещия отбор трябва да се раздели.[85] На 18 април, Суон и Гаргано побеждават Антъни Нийс и Калеб Конли и печелят Титлите на Освободената съюзна порта.[86] На 30 май, Ронин успешно защитават титлите срещу Дрю Гулак и Трейси Уилямс. След мача, Гаргано обявява, че оттеглят Титлите на Освободената съюзна порта, след като Dragon Gate е минало и заявяват създаването на Отборните титли на Evolve.[87] На 15 август, Суон обръща гръб на Гаргано, коствайки мача му срещу Итън Пейдж.[88] Суон побеждава Гаргано на следваща нощ след намеса от Пейдж.[89]

Други кампании (2009 – 2015)

[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември 2009, Суон дебютира в Maryland Championship Wrestling (MCW) в родния си дом, неуспешно предизвиквайки Адам Карел, по-късно познат като Адам Коул, за Яростната телевизионна титла на MCW.[90]

На 21 ноември 2009 Суон дебютира в Jersey All Pro Wrestling (JAPW), биейки се срещу треньора си Ди Джей Хайд, но губи.[91] Суон се появява за втори път в компанията на 20 март 2010, където неупешно предизвиква Бандидо, младши за Титлата в полутежка категория на JAPW в петорен мач.[91]

На 16 януари 2010 Суон печели първата си титла по кеч, когато побеждава Линсе Дорадо и става първият шампион в полутежка категория на Real Championship Wrestling (RCW).[92] След успешна защита срещу Скъл, Суон губи титлата от Стив Диаз в троен мач със стълби, който включва Скъл на 5 юни 2010.[92]

На 24 април 2010 Суон прави дебют в компанията Chikara, когато участва в четворния мач Рей де Воладорес, който е спечелен от Офидиан и включва също Чийч Хернандез и Файтмер.[93][94] Суон се връща в компанията на 19 февруари 2011, когат неуспешно предизвиква Файтмер за Купата на младите лъвове на Chikara.[94][95] На 20 септември 2014, Суон се завръща и участва в турнира за 2014 Рей де Воладорес, но е победен от Шайнрон в четворен мач, включващ Чък Тейлър и Тигре Уно.[96]

На 7 ноември 2010 Суон прави дебют в Германската компания Westside Xtreme Wrestling (wXw), партнирайки с Бърн Фьор, Грег Отличния и Зак Сейбър, младши в отборен мач между осем души, където са победени от Адам Коул, Бик Джийз, Дрю Гулак и Карстен Бек.[97]

Суон през януари 2014

На 3 декември 2010 Суон дебютира във Full Impact Pro (FIP), когато участва за Купата в памет на Джеф Патерсън за 2010 и побеждава Гризли Редууд в първия кръг.[98] На следващия ден, побеждава Джигсоу и стига до полуфинала на турнира, където е победен от Сами Калихан.[99] Суон се връща във FIP на 11 октомври 2013, когато неуспешно предизвиква Трент Барета за Световната титла в тежка категория на FIP.[100] На следващия ден, мачът на Суон за Наследствената титла на Флорида на FIP с Гран Акума приключва до лимитното равенство на времето.[101] На 6 декември, Суон се бие срещу Родерик Стронг в мач, който приключва без победител, след като двамата са атакувани от Отборните шампиони на FIP, Братя Бравадо (Харлем и Ланселот).[102] Това води до отборен мач, където Строн и Суон побеждават Братя Бравадо и стават новите Отборни шампиони на FIP.[102] На следващия ден, Насилието е отговорът, те запазват титлите срещу Андрю Евърет и Калеб Конли.[103] Губят титлите от Джуйси Продукт (Дейвид Стар и Джей Ти Дън) на 2 май 2014.[104] На 14 ноември, по време на турнето на родствената компания на FIP, WWNLive в Китай, Суон побеждава Трент Барета за Световната титла в тежка категория на FIP.[105] Титлата му е отнета след травма на 20 февруари 2015.[106] Суон си връща титлата от Родерик Стронг на 18 април.[107] Губи я от Калеб Конли на 3 юли.[108]

На 11 декември 2012 Суон прави дебют в Мексико в компанията Desastre Total Ultraviolento (DTU) в седморен елиминационен мач за Титлата в полутежка категория на AAA. Суон е последният елиминиран от Дага, който запазва титлата си.[109] На 1 ноември 2013, Суон печели шесторен мач за Светкавичната титла на Florida Underground Wrestling (FUW).[110] Той губи титлата от Хесус Де Леон на 26 септември 2014.[110] На 15 март 2014, Инър Сити Машин Гънс правят поява в Английската комапния Revolution Pro Wrestling (RPW), побеждавайки Сабите на Есекс (Пол Робинсън и Уил Оспрей) и печелят Безспорните Британски отборни титли.[111][112]

Pro Wrestling Guerrilla (2012 – 2015)

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 октомври 2012 Суон дебютира в Pro Wrestling Guerrilla (PWG), губейки от Родерик Стронг.[113][114] На втората си поява в компанията на 1 декември, Суон е победен от Ел Дженерико.[115][116][117]

На 12 януари 2013 Суон е в отбор с Рикошет в Динамит властният турнир за отборните титли за 2013. Отборът, обявен като „Инър Сити Машин Гънс“, е елиминиран в първия кръг от Йънг Бъкс (Мат Джаксън и Ник Джаксън).[118] Инър Сити Машин Гънс се завръщат и участват в Звездния уикенд 9 на PWG, побеждавайки отбора на Ей Ар Фокс и Самурай дел Сол по време на първата вечер на 22 март.[119][120] На втората нощ са в отбор с Фокс в отборен мач между шестима, където са победени от Брайън Кейдж, Кевин Стийн и Майкъл Елджин.[121] На 9 август, десетото годишно шоу на PWG, Инър Сити Машин Гънс неуспешно предизвикват Йънг Бъкс за Световните отборни титли на PWG в троен отборен мач със стълби, който включва ДоджоБроус (Еди Едуардс и Родерик Стронг).[122] Суон се връща в PWG на 30 август и участва в Битката на Лос Анджелис за 2013, но е елиминиран от турнира в първия кръг от Майкъл Елджин.[123] На 31 януари 2014 Инър Сити Машин Гънс стигат до финалите на Динамит властния турнир за Отборните титли за 2014, преди да загубят от Най-добрите приятели (Чък Тейлър и Трент?).[124] На турнира на следващата година Инър Сити Машин Гънс побеждават Биф Бусик и Дрю Гулак в първия кръг, преди да бъдат победени от крайните победители Андрю Евърет и Тревър Лий в полуфинала.[125]

Суон участва в своята трета поредна Битка за Лос Анджелис на 29 август 2015, но е победен в първия кръг от Марти Скърл.[126] На следващия ден партнира с Рикошет, Анджелико и Финикс в отборен мач между осем души, където са победени от Планината Ръшмор 2.0 (Родерик Стронг, Супер Дракон и Йънг Бъкс). Това се оказва последната поява на Суон в PWG, преди да подпише с WWE.[127]

WWE

[редактиране | редактиране на кода]

NXT и Полутежка класика (2015 – 2016)

[редактиране | редактиране на кода]

След шоу на Evolve през 2014, рапърът Уале праща туит, твърдейки, че Суон и Уа Нейшън се нуждаят да бъдат в WWE, наричайки ги „бъдещото на бизнеса“.[11] Това получава вниманието на Марк Хенри, който аранжира опит на WWE за Суон през септември 2014.[11] Година по-късно, е обявено, че Суон е подписал развиващ се договор с компанията и е преместен в тяхната разбиваща се марка NXT на следващия месец.[128] WWE официално обявяват подписването на Суон с NXT на 28 октомври.[129] Суон прави дебют си на NXT хаус шоу на 30 октомври, биейки се в Хелоуин кралска битка, която е спечелена от Бейли.[130] Суон прави дебют в индивидуален мач на хаус шоу на 20 ноември, губейки от Родерик Мос.[131] Прави първата си телевизионна поява на 20 януари 2016, в епизод на NXT, губейки от Барън Корбин.[132] На 23 март, на NXT, Суон е победен от Шампиона на NXT Фин Бáлър.[133] На 13 юни, Суон е обявен като участник в предстоящия турнир Полутежка класика.[134] Турнира започва на 23 юни, когато Суон побеждава Джейсън Лий в първия кръг.[135] На 14 юли, Суон побеждава Линсе Дорадо във втория кръг.[136] На 26 август, Суон е елиминиран от турнира в четвъртфиналите от Ти Джей Пъркинс.[137]

Първична сила (от 2016 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

На 22 август 2016, в епизод на Първична сила, Суон е обявен като част от предстоящата дивизия в полутежка категория.[138] Суон прави дебюта си на Първична сила на 19 септември, бие в четворен мач, който е спечелен от Брайън Кендрик и включва също Седрик Алекзандър и Гран Металик.[139]

В кеча

[редактиране | редактиране на кода]
Суон прави 450° цамбурване на Джей Ти Дън
Суон прескача горното въже на Алекс Вега
Суон прави пайлдрайвър на Джейк Манинг
  • Финални ходове
    • Като Рич Суон
      • Chicken Fried Driver (Spinning vertical suplex piledriver)[3][7]
      • Five Star Swann Splash[6][7] (Frog splash)[103]
      • Rich Kick[5] / Standing 450° splash,[3][4][6][7] понякога imploding[7]
    • Като Суон Хансен
      • Western Lariat (Lariat)[9][70] – пародирано от Стан Хансен
  • Ключови ходове
    • Backflip Nika Kick (Backflip kick)[3]
    • Handspring cutter[68][140][141][142]
    • Leap from Swann Pond (Rolling thunder в standing frog splash)[2][3][143]
    • Standing Shooting-Swann Press (Standing shooting star press)[3]
    • Standing top rope hurricanrana[68][144][145][146]
    • Swannaca-rana (Hurricanrana)[3]
    • Tornado Spin Kick[7] (540 kick)[6]
  • Прякори
    • „Г-н Изправен 450“[3]
  • Входни песни
    • Fight Like This на Decyfer Down[5] (CZW)
    • I'm on a Boat на The Lonely Island[3] (CZW)
    • Ronin Baby! на Rich Swann[147] (DG / DGUSA)
    • Junction, Baby! на Rich Swann[2] (DG / DGUSA)
    • World-1 Baby! на Rich Swann[148] (DG / DGUSA)
    • All Night Long (All Night) на Lionel Richie[149] (DG / DGUSA / PWG)
  • Around the World на CFO$[150] (WWE; от 20 януари 2016 г.)

Шампионски титли и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dragon Gate
    • Шампион на Освободената порта Оуарай (1 път)[9]
    • Шампион на Освободената триъгълна порта (1 път) – с Наруки Дой и Шачихоко Бой[76]
  • Evolve Wrestling
  • Full Impact Pro
    • Отборен шампион на FIP (1 път) – с Родерик Стронг[102]
    • Световен шампион в тежка категория на FIP (2 пъти)[105][107]
    • Грохот във Флорида (2014) – с Калеб Конли[151]
  • NWA Florida Underground Wrestling/NWA Signature Pro
    • Светкавичен шампион на FUW (1 път)[110]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #119 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2015[152]
  • Real Championship Wrestling
    • Шампион в полутежка категория на RCW (1 път)[92]
  • Revolution Pro Wrestling
    • Безспорен Британски отборен шампион (1 път) – с Рикошет[111][112]
  • SoCal Uncensored
    • Мач на годината (2013) с Рикошет срещу ДоджоБроус (Еди Едуардс и Родерик Стронг) и Йънг Бъкс (Мат Джаксън и Ник Джаксън) на 9 август[153]
  • WWE

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Tough Enough competitors join new class of recruits at the WWE Performance Center // WWE. 28 октомври 2015. Посетен на 29 октомври 2015.
  2. ↑ а б в г リッチ・スワン // Dragon Gate. Gaora. Архивиран от оригинала на 2012-04-14. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л 'Mr Standing 450' Rich Swann // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 30 ноември 2012.
  4. ↑ а б в Rich Swann // WWE. Посетен на 13 юни 2016.
  5. ↑ а б в г Rich Swann // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-01-16. Посетен на 30 ноември 2012.
  6. ↑ а б в г д Roster // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 5 октомври 2013.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Rich Swann // Dragon Gate USA. Архивиран от оригинала на 16 декември 2010. Посетен на 30 ноември 2012.
  8. ↑ а б Storm Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  9. ↑ а б в г Crown Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  10. ↑ а б в Radican, Sean. Radican's Review Series: „The Kevin Steen Show with Rich Swann“ – growing up with difficult circumstances, musical talent, stories from Japan, DGUSA/Evolve, CZW, PWG // Pro Wrestling Torch. 24 юли 2014. Посетен на 25 юли 2014.
  11. ↑ а б в Clapp, John. Exclusive interview: New signee Richard Swann on how wrestling changed his life // WWE. 11 ноември 2015. Посетен на 11 ноември 2015.
  12. ↑ 'Blood Pressure: Rising' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 30 ноември 2012.
  13. ↑ CZW Best of the Best 9 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 30 ноември 2012.
  14. ↑ 'Severed Ties' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 30 ноември 2012.
  15. ↑ 'Night of Infamy 8' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 30 ноември 2012.
  16. ↑ 'High Stakes 4 – Sky's the Limit' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  17. ↑ '11th Anniversary' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  18. ↑ 'Walking Pins and Needles' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 30 ноември 2012.
  19. ↑ 'Swinging For The Fences' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 30 ноември 2012.
  20. ↑ 'Fist Fight' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 30 ноември 2012.
  21. ↑ 'Home Sweet Home' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  22. ↑ 'Southern Violence' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 30 ноември 2012.
  23. ↑ 'Down With The Sickness 2010' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  24. ↑ 'Night of Infamy 9: Betrayal' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  25. ↑ 'From Small Beginnings…Comes Great Things' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-06-16. Посетен на 30 ноември 2012.
  26. ↑ 'Cage Of Death XII' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  27. ↑ 'Twelve: Anniversary' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2011-07-08. Посетен на 30 ноември 2012.
  28. ↑ 'International Incident' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  29. ↑ а б 'Proving Grounds' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2013-06-21. Посетен на 30 ноември 2012.
  30. ↑ а б в The Fall Out From the Break Up of Blk Out! // Combat Zone Wrestling. 22 август 2012. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  31. ↑ а б Blk Out is Back! // Combat Zone Wrestling. 22 август 2012. Архивиран от оригинала на 2013-06-21. Посетен на 30 ноември 2012.
  32. ↑ 'Night Of Infamy: Ultimatum' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  33. ↑ 'An Excellent Adventure' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-03-29. Посетен на 30 ноември 2012.
  34. ↑ 'Tangled Web 5' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 30 ноември 2012.
  35. ↑ 'Down with the Sickness 2012' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-10-10. Посетен на 30 ноември 2012.
  36. ↑ Radican, Sean. Radican's CZW Review Series: „Down with the Sickness“ 9/8 -Masada vs. Generico, Fox vs. Crist Ladder match // Pro Wrestling Torch. 10 декември 2012. Посетен на 10 декември 2012.
  37. ↑ 'Night Of Infamy 11' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2013-06-21. Посетен на 30 ноември 2012.
  38. ↑ Johnson, Mike. Complete coverage of a truly insane CZW Cage of Death 14 iPPV // Pro Wrestling Insider. 8 декември 2012. Посетен на 8 декември 2012.
  39. ↑ 'Cage Of Death 14: Shattered Dreams' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 10 декември 2012.
  40. ↑ Radican, Sean. Radican's CZW iPPV Review Series: „Cage of Death 14“ – Cole-Callihan, Hyde-Tremont // Pro Wrestling Torch. 15 декември 2012. Посетен на 15 декември 2012.
  41. ↑ '14th Anniversary' // Combat Zone Wrestling. Архивиран от оригинала на 2013-03-06. Посетен на 16 ноември 2013.
  42. ↑ Radican, Sean. Radican's 9/10 DGUSA „Enter the Dragon 2010“ PPV review – Insane 4 Way, Chikara-Kamikaze USA 8 Man Tag, Hulk-Mochizuki // Pro Wrestling Torch. 10 септември 2010. Посетен на 30 ноември 2012.
  43. ↑ Radican, Sean. Radican's Evolve 5 DVD review: Bryan Danielson vs. Sawa, Ricochet vs. O'Reilly, Awesome Kong, Homicide, six-way match // Pro Wrestling Torch. 9 април 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  44. ↑ Radican, Sean. Radican's 11/12 DGUSA „Untouchable 2010“ PPV review – Shingo vs. Kid, Cima & Ricochet vs. Doi & Yoshino // Pro Wrestling Torch. 9 ноември 2010. Посетен на 30 ноември 2012.
  45. ↑ Fleeman Martinez, Luke. 9/26 DGUSA results in Milwaukee: Second detailed report on Bryan Danielson's final indep. match & post-match promo, Ricochet continues 2010 rise, traditional Dragon Gate six-man tag // Pro Wrestling Torch. 26 септември 2010. Посетен на 30 ноември 2012.
  46. ↑ а б в г Radican, Sean. Dragon Gate USA internet PPV results 10/29: Radican & Caldwell's complete „virtual-time“ coverage of live Internet PPV debut // Pro Wrestling Torch. 29 октомври 2010. Посетен на 30 ноември 2012.
  47. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Open the Freedom Gate 2010“ PPV review: Ronin vs. Warriors International, Yoshino vs. Yamato // Pro Wrestling Torch. 3 януари 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  48. ↑ а б Radican, Sean. Radican's DGUSA „United NYC“ DVD analysis 1/28: Ronin vs. Blood Warriors, Yamato-Hulk // Pro Wrestling Torch. 18 юли 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  49. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA DVD Review Series: „United Finale“ 1/30 – Hulk vs. Tozawa, Gargano & Taylor vs. Yoshino & Doi // Pro Wrestling Torch. 3 ноември 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  50. ↑ а б Glorious Gate～DG USA Invation～ // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  51. ↑ Glorious Gate～DG USA Invation～ // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  52. ↑ Glorious Gate～DG USA Invation～ // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  53. ↑ Tylwalk, Nick. Austin Aries pulls a swerve at Dragon Gate USA's Open the Ultimate Gate 2011 // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 5 април 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  54. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA DVD Review Series: „Fearless 2011“ 6/3 – Aries vs. Gargano, Pac & Yoshino vs. Yamato & Tozawa // Pro Wrestling Torch. 21 февруари 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  55. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA DVD Review Series: „Enter the Dragon 2011“ 6/5 – Yamato vs. Pac, Ronin vs. Blood Warriors elimination tag // Pro Wrestling Torch. 6 февруари 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  56. ↑ The Gate of Maximum ～開幕戦～ // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  57. ↑ Rainbow Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  58. ↑ Rainbow Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  59. ↑ Summer Adventure Tag Tournament 2011 // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  60. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA DVD Review Series – „Revolt!“ 11/11: Ronin vs. Blood Warriors, Tozawa sings, Yamato-Hulk No Rope match // Pro Wrestling Torch. 10 септември 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  61. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Freedom Fight“ iPPV coverage 11/13 -Yamato vs. Gargano, Pac vs. Ricochet // Pro Wrestling Torch. 13 ноември 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  62. ↑ Crown Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  63. ↑ The Final Gate 2011 // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  64. ↑ Summer Adventure Tag League Details, Cima Royale 6, 8/2 Card – 23 Jul 2012 // iHeartDG. 23 юли 2012. Посетен на 30 ноември 2012.[неработеща препратка]
  65. ↑ Truth Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  66. ↑ Glorious Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  67. ↑ Boutwell, Josh. Viva La Raza! Lucha Weekly // Wrestleview. 1 април 2012. Архивиран от оригинала на 2 април 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  68. ↑ а б в Radican, Sean. Radican's DGUSA „Open the Ultimate Gate 2012“ iPPV Report 3/30 – Yoshino & Ricochet vs. Gargano & Taylor, Pac vs. Low Ki // Pro Wrestling Torch. 30 март 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  69. ↑ а б Radican, Sean. Radican's DGUSA „Mercury Rising 2012“ iPPV Report 3/31 – Gargano vs. Yoshino DGUSA Title match, return of traditional Six-Man Tag // Pro Wrestling Torch. 31 март 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  70. ↑ а б Sanctuary.92 // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 30 ноември 2012. (на японски)
  71. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Untouchable 2012“ iPPV report 7/28: Live report on Gargano vs. Tozawa Open the Freedom Gate Title match // Pro Wrestling Torch. 28 юли 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  72. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Enter the Dragon 2012“ internet PPV report – Live coverage of DGUSA anniversary celebration from Chicago // Pro Wrestling Torch. 29 юли 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  73. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Fearless 2012“ iPPV report 11/2 – virtual time results from Everett, Mass. // Pro Wrestling Torch. 2 ноември 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  74. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Freedom Fight 2012“ iPPV report: Virtual-time coverage of Gargano's near-five-star title defense // Pro Wrestling Torch. 4 ноември 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
  75. ↑ Truth Gate // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 15 февруари 2013. (на японски)
  76. ↑ а б Champion Gate in Osaka // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 3 март 2013. (на японски)
  77. ↑ King of Gate2013 // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 12 май 2013. (на японски)
  78. ↑ The Gate of Maximum // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 1 юни 2013. (на японски)
  79. ↑ The Gate of Maximum // Dragon Gate. Gaora. Посетен на 5 юни 2013. (на японски)
  80. ↑ 一夜限りの復活と思われたM2Kがトライアングルゲート王座を奪取！ハルクに敗れたYamatoを覆面男たちが拉致！ // Battle News. 6 юни 2013. Посетен на 5 юни 2013. (на японски)
  81. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Enter the Dragon 2013“ iPPV Blog 7/28 – Complete live coverage of DGUSA in NYC, plus Top News from the show featuring three title matches // Pro Wrestling Torch. 28 юли 2013. Посетен на 28 юли 2013.
  82. ↑ Caldwell, James. Show results – Evolve 24 in Brooklyn, N.Y.: Gargano defends DGUSA Title, Evolve's End main event, Baretta wrestles twice, more // Pro Wrestling Torch. 22 септември 2013. Посетен на 23 септември 2013.
  83. ↑ Radican, Sean. Radican's iPPV report – Evolve 33 in Jacksonville, Fla.: Gargano vs. Swann go to war, big-time Ricochet vs. Galloway/McIntyre match, Style Battle Finals, more // Pro Wrestling Torch. 10 август 2014. Посетен на 11 август 2014.
  84. ↑ Radican, Sean. Radican's iPPV report – Evolve 34 in New York: Drew Galloway defends Evolve Title, DGUSA Tag Title match, more // Pro Wrestling Torch. 14 септември 2014. Посетен на 14 септември 2014.
  85. ↑ Trionfo, Richard. Evolve 37 report: Return of Ronin; Galloway versus Ricochet; Strong versus Thatcher; and more // Pro Wrestling Insider. 10 януари 2015. Посетен на 11 януари 2015.
  86. ↑ а б Show results – 4/18 WWNLive in Orlando, Fla.: Evolve 42 iPPV with new Tag Champs & TNA star in action, FIP determines new Hvt. champion, two losses for Roderick Strong // Pro Wrestling Torch. 19 април 2015. Посетен на 19 април 2015.
  87. ↑ Petrano, Kyle A. 5/30 Evolve 43 iPPV results: Drew Galloway vs. Biff Busick for the DGUSA Open The Freedom Gate Championship, titles retired, Davey Richards vs. Caleb Konley, Chris Hero vs. Trevor Lee // Pro Wrestling Dot Net. 30 май 2015. Посетен на 31 май 2015.
  88. ↑ Show results – Evolve 47 iPPV in Queens, N.Y.: Thatcher vs. Zack Sabre, Jr. for Evolve Title, big turn, more // Pro Wrestling Torch. 16 август 2015. Посетен на 16 август 2015.
  89. ↑ Show results – Evolve 48 iPPV in Deer Park, N.Y.: Thatcher vs. Busick final battle, Chris Hero vs. Zack Sabre, Jr., Gargano vs. Swann grudge match, more // Pro Wrestling Torch. 16 август 2015. Посетен на 23 август 2015.
  90. ↑ MCW Seasons Beatings // Maryland Championship Wrestling. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 30 ноември 2012.
  91. ↑ а б Jersey All-Pro Wrestling // Online World of Wrestling. Посетен на 30 ноември 2012.
  92. ↑ а б в Title history // Real Championship Wrestling. Архивиран от оригинала на 2013-02-17. Посетен на 30 ноември 2012.
  93. ↑ Streleckis, Brian. Chikara Pro 4 – 24 Philadelphia second night of King of Trios // Wrestling Observer Newsletter. 26 април 2010. Архивиран от оригинала на 29 април 2010. Посетен на 30 ноември 2012.
  94. ↑ а б Past results // Chikara. Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 30 ноември 2012.
  95. ↑ Boutwell, Josh. Viva La Raza! Lucha Weekly // Wrestleview. 25 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 16 май 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  96. ↑ Namako, Jason. 9/19 – 9/21 Chikara Results: Easton, PA (King of Trios weekend) // Wrestleview. 20 септември 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  97. ↑ 18+ Underground „/CZW Gorefest vs. Tournament of Death“ // Westside Xtreme Wrestling. Посетен на 30 ноември 2012.[неработеща препратка]
  98. ↑ Wojcik, Alan. 12/3 FIP results in Florida: First round of Jeff Peterson Cup, ROH World champion in main event, second round matches announced for Saturday // Pro Wrestling Torch. 4 декември 2010. Посетен на 12 октомври 2013.
  99. ↑ Wojcik, Alan. 12/4 FIP in Florida: Final tournament results and winner of the 2010 Jeff Peterson Memorial Cup // Pro Wrestling Torch. 5 декември 2010. Посетен на 12 октомври 2013.
  100. ↑ Trionfo, Richard. FIP Dangerous Intentions report: Trent Barreta defends the title, Bravados defend tag titles; Gran Akuma defends Florida Heritage title; and more // Pro Wrestling Insider. 11 октомври 2013. Посетен на 12 октомври 2013.
  101. ↑ Trionfo, Richard. Complete FIP With Malice report: Hair versus Mask; Akuma versus Swann; Ben Dejos versus Bravados; update on Jon Davis in FIP; and more // Pro Wrestling Insider. 12 октомври 2013. Посетен на 13 октомври 2013.
  102. ↑ а б в Trionfo, Richard. Full Impact Pro In Full Force report: Rich Swann versus Roderick Strong; Trent Baretta versus Lince Dorado; and more // Pro Wrestling Insider. 6 декември 2013. Посетен на 7 декември 2013.
  103. ↑ а б Trionfo, Richard. FIP Violence is the Answer report: Ybor City Street Fight; tag title match; and more // Pro Wrestling Insider. 7 декември 2013. Посетен на 8 декември 2013.
  104. ↑ Gee Schoon Tong, Chris. Show results – 5/2 FIP iPPV in Ybor City, Fla.: Juicy Product captures FIP Tag Titles, Trent Baretta defends FIP Title, more // Pro Wrestling Torch. 3 май 2014. Посетен на 3 май 2014.
  105. ↑ а б Johnson, Mike. New FIP Champion crowned, big crowd for WWNLive in Emieshan City, China // Pro Wrestling Insider. 14 ноември 2014. Посетен на 15 ноември 2014.
  106. ↑ Trionfo, Richard. FIP Ascension 2015 report: champion stripped of title due to injury; who is the new champion?; tuxedo versus title for Florida Heritage title; a new attitude for Team Lucha?; and more // Pro Wrestling Insider. 20 февруари 2015. Посетен на 21 февруари 2015.
  107. ↑ а б Trionfo, Richard. New champion crowned at FIP Establish Dominance // Pro Wrestling Insider. 18 април 2015. Посетен на 18 април 2015.
  108. ↑ Trionfo, Richard. FIP Declaration of Independence report: Swann versus Konley for the world title, Savages versus Solow and Cade for the tag titles, ladder match, and more // Pro Wrestling Insider. 4 юли 2015. Посетен на 4 юли 2015.
  109. ↑ Boutwell, Josh. Viva la Raza! Lucha Weekly // Wrestleview. 14 декември 2012. Посетен на 14 декември 2012.
  110. ↑ а б в Florida Underground Wrestling Flash Title // Puroresu Dojo. Посетен на 30 септември 2014.
  111. ↑ а б Green, Dave. Show results – 3/15 RPW in London: Sting makes appearance before main event, Cabana defends top title, Young Bucks, Lethal, Dutt, Inner City Machine Guns, more // Pro Wrestling Torch. 16 март 2014. Посетен на 16 март 2014.
  112. ↑ а б Undisputed British Tag Team Champions History // Revolution Pro Wrestling. Архивиран от оригинала на 2019-01-27. Посетен на 11 април 2016.
  113. ↑ Settles, Patrick. Show Results: 10/27 PWG in Reseda, Calif.: Steen defends PWG Title, Kenny Omega returns, Callihan vs. Richards // Pro Wrestling Torch. 28 октомври 2012. Посетен на 2 декември 2012.
  114. ↑ Failure to Communicate // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 2 декември 2012.
  115. ↑ Nick. Show Results – 12/1 PWG in Reseda, Calif.: New PWG champ crowned, Joey Ryan's farewell match, Strong & Edwards // Pro Wrestling Torch. 2 декември 2012. Посетен на 2 декември 2012.
  116. ↑ Namako, Jason. 12/1 PWG Results: Reseda, California // Wrestleview. 2 декември 2012. Посетен на 2 декември 2012.
  117. ↑ Mystery Vortex // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 2 декември 2012.
  118. ↑ Massingham, Matt. Show Results – 1/12 PWG DDT4 tournament in Reseda, Calif.: Complete coverage of new PWG tag champs, Generico's farewell, more // Pro Wrestling Torch. 13 януари 2013. Посетен на 13 януари 2013.
  119. ↑ Massingham, Matt. Show Results – 3/22 PWG All-Star Weekend Night 1: Guerrilla Warfare main event, Trent Baretta debuts, Gargano, London vs. Steen, Future Shock, more stars // Pro Wrestling Torch. 23 март 2013. Посетен на 24 март 2013.
  120. ↑ Gee Schoon Tong, Chris. PWG All-Star weekend report 3 – 22 Reseda // Wrestling Observer Newsletter. 23 март 2013. Архивиран от оригинала на 23 юни 2013. Посетен на 24 март 2013.
  121. ↑ Massingham, Matt. Show results – 3/23 PWG All-Star Weekend Night 2: PWG Title & Tag Titles defended, Generico referenced, Lethal, Barreta, London, Gargano, more stars // Pro Wrestling Torch. 24 март 2013. Посетен на 24 март 2013.
  122. ↑ Gee Schoon Tong, Chris. Show results – 8/9 PWG „Ten“ in Reseda, Calif.: Young Bucks defend PWG Tag Titles, Cole defends PWG Title, top champions from TNA, independents, more // Pro Wrestling Torch. 10 август 2013. Посетен на 10 август 2013.
  123. ↑ Gee Schoon Tong, Chris. Show results – 8/30 PWG BOLA Night 1: Winners of eight First Round matches, plus big six-man tag main event // Pro Wrestling Torch. 31 август 2013. Посетен на 31 август 2013.
  124. ↑ Gee Schoon Tong, Chris. Show results – 1/31 PWG DDT4 tournament: One-night tournament features Cole, Steen, Elgin, Trent, more, plus Chris Hero in #1 contender match (w/Roe's in-person tweets) // Pro Wrestling Torch. 1 февруари 2014. Посетен на 1 февруари 2014.
  125. ↑ Show results – 5/22 PWG DDT4 in Reseda, Calif.: Tag Titles change hands three times in one-night tag tournament, plus Roddy defends PWG Title, Sabin scratched, more // Pro Wrestling Torch. 23 май 2015. Посетен на 27 декември 2015.
  126. ↑ Show results – 8/29 PWG Battle of Los Angeles Night 2: Guerrilla Warfare main event, First Round matches with Drew Galloway, Chris Hero, more // Pro Wrestling Torch. 30 август 2015. Посетен на 27 декември 2015.
  127. ↑ Caldwell, James. Show results – 8/30 PWG Battle of Los Angeles Night 3: This year's BOLA Winner determined, plus mega tag matches, more details // Pro Wrestling Torch. 30 август 2015. Посетен на 27 декември 2015.
  128. ↑ Radican, Sean. WWE news: Two independent stand-outs sign with WWE // Pro Wrestling Torch. 1 септември 2015. Посетен на 1 септември 2015.
  129. ↑ Caldwell, James. WWE announces 19 signings – indie stars, Tough Enough, more // Pro Wrestling Torch. 28 октомври 2015. Посетен на 28 октомври 2015.
  130. ↑ Gibson, Tom. 10/30 WWE NXT in Gainesville, Fla.: Swann & Busick debut, Bayley books main event (w/Photos) // Pro Wrestling Torch. 31 октомври 2015. Посетен на 31 октомври 2015.
  131. ↑ 11/20 WWE NXT in Venice, Fla.: All champs in action – Balor, Bayley, more // Pro Wrestling Torch. 21 ноември 2015. Посетен на 12 декември 2015.
  132. ↑ Witner, Emerson. WWE NXT recap for 1/13/2016: Samoa Joe, Sami Zayn, Baron Corbin all compete plus Bayley! // Wrestling Observer Newsletter. 20 януари 2016. Посетен на 21 януари 2016.
  133. ↑ James, Justin. 3/23 WWE NXT Results – James’s Report on Asuka vs. Emma, NXT Champ in action, Takeover hype // Pro Wrestling Torch. 23 март 2016. Посетен на 25 март 2016.
  134. ↑ Caldwell, James. All 32 wrestlers announced for WWE’s cruiserweight tournament // Pro Wrestling Torch. 13 юни 2016. Посетен на 13 юни 2016.
  135. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round one spoilers: Sabre Jr, Swann, Gargano, Ibushi, more! // Wrestling Observer Newsletter. 23 юни 2016. Посетен на 24 юни 2016.
  136. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round two spoilers // Wrestling Observer Newsletter. 14 юли 2016. Посетен на 14 юли 2016.
  137. ↑ 8/26 WWE Cruiserweight spoilers – Full taping results from the Elite 8 Round and D-Bryan involvement // Pro Wrestling Torch. 26 август 2016. Посетен на 27 август 2016.
  138. ↑ Johnson, Mike. First five members of Raw's cruiserweight division are… // Pro Wrestling Insider. 22 август 2016. Посетен на 23 август 2016.
  139. ↑ Caldwell, James. 9/19 WWE Raw Results – Caldwell's Complete TV Report // Pro Wrestling Torch. 19 септември 2016. Посетен на 20 септември 2016.
  140. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA internet PPV report 9/11: Ongoing coverage of DGUSA show from Milwaukee // Pro Wrestling Torch. 11 септември 2011. Посетен на 17 април 2015.
  141. ↑ Carapola, Stuart. Complete Dragon Gate USA – Revolt iPPV coverage: Yamato and BxB Hulk finally settle the feud that's lasted since the first match in DGUSA, Akira Tozawa scores another huge win, Sami Callihan and Jon Davis physically annihilate each other, and much more // Pro Wrestling Insider. 11 ноември 2011. Посетен на 17 април 2015.
  142. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Open the Ultimate Gate 2013“ iPPV blog 4/6 – Gargano-Shingo, Fox & Cima vs. Young Bucks // Pro Wrestling Torch. 11 април 2013. Посетен на 17 април 2015.
  143. ↑ Radican, Sean. Radican's Evolve DVD Review Series – Evolve 10: Fox-Jigsaw, Gargano & Swann-SSB, farewell to ECW Arena // Pro Wrestling Torch. 28 ноември 2012. Посетен на 7 януари 2013.
  144. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Bushido 2011“ iPPV coverage 11/12 – Yamato vs. Taylor, Cima & Ricochet vs. Cannon & Callihan // Pro Wrestling Torch. 12 ноември 2011. Посетен на 18 декември 2012.
  145. ↑ Carapola, Stuart. Complete Dragon Gate USA United – Philadelphia coverage: Akira Tozawa defeats Austin Aries, BxB Hulk vs Jon Moxley, and the second round of the Open the United Gate title tournament // Pro Wrestling Insider. 29 януари 2011. Посетен на 17 април 2015.
  146. ↑ Carapola, Stuart. Complete Evolve 7 internet PPV report: Jon Moxley's last independent match, a new wins leader emerges, Sami Callihan and Zack Sabre, Jr. destroy each other, and more // Pro Wrestling Insider. 19 април 2011. Посетен на 17 април 2015.
  147. ↑ Eaton, Jimmy. Eaton's DGUSA internet PPV report 1/29: Alt. perspective report on „United: Philly“ – Yoshino & PAC vs. Doi & Ricochet stellar main event // Pro Wrestling Torch. 29 януари 2011. Посетен на 30 ноември 2012.
  148. ↑ Rich Swann // iHeartDG. Архивиран от оригинала на 2013-01-07. Посетен на 30 ноември 2012.
  149. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Mercury Rising 2013“ iPPV blog 4/7 – Top News from Team Cima vs. Team Gargano, Shingo-Tozawa // Pro Wrestling Torch. 13 април 2013. Посетен на 13 април 2013.
  150. ↑ Rich Swann – Around the World (Official Theme) // WWE Music Group. YouTube, 19 септември 2016. Посетен на 20 септември 2016.
  151. ↑ Trionfo, Richard. FIP Florida Rumble 2014 iPPV report: who earned the Open the United Gate title match?: Shine champions in action; and more // Pro Wrestling Insider. 22 юни 2014. Посетен на 23 юни 2014.
  152. ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2015 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 5 октомври 2015.
  153. ↑ 2013 SoCal Year End Awards // SoCal Uncensored. 30 май 2014. Посетен на 7 август 2015.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рич_Суон&oldid=11985098“.