Римско зеле

Глава римско зеле с характерната му фрактална форма

Римско зеле, на български наричано още и „романеско“ (на италиански: broccolo romanesco) е ядивно растение от вида Brassica oleracea var. Botrytis, от което са и карфиолът и броколите.

За първи път растението е документирано в Италия през 16-ти век, където е известно като broccolo romanesco (буквално „римски броколи“) и понякога се среща и като cavolo romanesco („римско зеле“).

Текстурата отблизо

Специфично е с формата на съцветието (ядливата глава на зелето), която по естествен начин наподобява съвършен тримерен фрактал, т.е. е самоподобно по форма. Разклоненията от образувателна тъкан, от които съцветието е съставено, наподобяват логаритмични спирали и това приблизително фрактално поведение е мултиплицирано на следващите, по-ниски нива.

Растението преди откъсване на ядливото съцветие

Типично една глава римско зеле тежи между 300 и 600 грама. В сравнение с обикновения карфиол, то има по-твърда текстура и деликатен вкус на ядки. Богато е на витамин C, калий, фолиева киселина, фибри. Характерно е с яркия си жълто-зелен цвят (цвят „шартрьоз“), а листата му са по-тъмнозелени и подобни на листата на броколите или карфиола. След термична обработка, цветът на римското зеле се променя и наситеният му жълто-зелен цвят избледнява. Начин да се запази за по-дълго време яркият му цвят е да се вари (задуши) за по-кратко време и веднага след изваждане да се потопи в леденостудена вода.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Romanesco broccoli в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​