Рикардо Левандовски
| Рикардо Левандовски | |
| Бразилски магистрат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил във | Флечърова школа по право и дипломация Университет Тъфтс |
| Право | |
| Работил в | Университет на Сау Паулу Върховен федерален съд |
| Рикардо Левандовски в Общомедия | |
Енрике Рикардо Левандовски (на португалски: Enrique Ricardo Lewandowski (португ. произношение: [ĩˈʁiki ʁiˈkaʁdu lɛvɐ̃ˈdɔvʃki], р. 11 май 1948 г., Рио де Жанейро) е бразилски юрист и магистрат – член на Върховния федерален съд на Бразилия от 2006 до 2023 г. и негов председател в периода 10 септември 2014 г. – 10 септември 2016 г.
Академичен път
[редактиране | редактиране на кода]През 1971 г. придобива бакалавърска степен по политически и социални науки, а през 1973 г. става бакалавър по правни и социални науки към Правния факултет на Университета в Сао Бернардо до Кампо, където по-късно е лектор и заместник-декан. През 1980 г. защитава магистърска теза по право в Университета на Сао Паоло, а през 1982 г. с хабилитационния си труд „Международна закрила на човешките права: преглед на бразилската ситуация и политиката на администрацията на Картър“ (International Protection of Human Rights: A study of the brazilian situation and the policy of the Carter Administration, 1981) придобива магистърска степен по международни отношения в Школата по право и дипломация „Флетчър“ към Университета „Тафтс“ в Самървил, Масачузетс. Същата година Рикардо Левандовски придобива докторска степен по право в Университета на Сао Паоло, където защитава хабилитационен труд, озаглавен „Произход, структура и ефективност на нормите за защита на човешките права във вътрешния и международния ред“ (Origem, estrutura e eficácia das normas de proteção dos Direitos Humanos na ordem interna e internacional (1982)
През 1994 г. чрез защита на тезата си „Материални предпоставки и форми на федерална интервенция в Бразилия“ ( Pressupostos Materiais e Formais da Intervenção Federal no Brasil) Рикардо Левандовски придобива професорска степен в Университета на Сао Паоло. През 2003 той става професор– – титуляр по „Основна теория на държавата“, на Юридическия факултет на същия университет, печелейки конкурс с тезата си „Глобализация, регионализация и суверенитет“ (Globalização, Regionalização e Soberania).
От края на 80-те години на 20 в. Рикардо Левандовски започва изключително активна академична дейност, заемайки множество академични длъжности и ръководни позиции в Университета на Сао Бернардо до Кампо, в Университета на Сао Паоло, в Школата по социология и политика на Сао Паоло, в Паолистката школа за магистрати, в Института по география и история на Сао Паоло, както и в различни професионални адвокатски асоциации и организации.
Адвокатска дейност
[редактиране | редактиране на кода]Професионалната си кариера Рикардо Левандовски започва като адвокат през 1974. До 1990 заема различни длъжности – той е юридически съветник и завеждащ правния отдел на „Предприятието за планиране на Голям Сао Пауло“ (1977, 1979, 1983), президент е на същото предприятие (1988 – 1989), секретар е по управлението и юридическите въпроси на Сао Бернардо до Кампо (1984 – 1988). Между 1987 и 1989 г. участва активно в процеса по изготвянето на Конституцията на щата Сао Паоло, работейки като съветник към комисията за нова конституция на Щатската асамблея на Сао Паоло. Като юридически съветник (1989 – 1990) участва и в изготвянето на органичните закони на общините Араракуара, Гуарильос, Сао Жозе до Рио Прето и Сао Бернардо до Кампо.
Магистратска дейност
[редактиране | редактиране на кода]Рикардо Левандовски става част от съдебната система на 11 септември 1990 г., когато е назначен за съдия в Апелативния наказателен съд на Сао Паоло – длъжност, която заема не чрез конкурс, а като част от Конституционната квота на адвокатите. На тази позиция той остава до 6 март 1997 г., когато е повишен до десембаргадор в Апелативния съд на Сао Паоло. През 2006 г. Рикардо Левандовски е номиниран от президента Да Силва за министър във Върховния федерален съд[1], където трябва да заеме мястото на пенсиониралия се министър Карлос Велосо. Номинацията на Левандовски получава необходимата подкрепа във Федералния сенат и на 16 март 2006 г. той официално встъпва в длъжност във Върховния федерален съд на Бразилия. В периода 2010 – 2012 г. той е Председател на Висшия електорален съд. От 10 септември 2014 г. започва да тече и двугодишният мандат на Левандовски като председател на Върховния федерален съд на Бразилия. В качеството си на такъв, и по силата на конституцията на страната, Левандовски изпълнява и длъжността Президент на Федералтивна република Бразилия в продъложение на три дни – от 15 до 17 септември 2014 г.
