Рикардо Кучола
Рикардо Кучола Riccardo Cucciolla | |
италиански актьор | |
Роден |
5 септември 1924 г.
|
---|---|
Починал | 17 септември 1999 г.
|
Актьорска кариера | |
Активност | от 1953 г. |
Семейство | |
Уебсайт | |
Рикардо Кучола в Общомедия |
Рикардо Кучола (на италиански: Riccardo Cucciolla) е италиански филмов актьор. Носител е на наградата за най-добър актьор на Фестивала в Кан през 1971 г. за изпълнението си във филма „Сако и Ванцети“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 5 септември 1924 г. в Бари, Южна Италия. Завършва право. Работи различни неща, от 1946 г. нататък като говорител в радио предавания, за дублаж и в документални филми.[1] След множество театрални работи той е нает за поддържащи роли в няколко италиански филма през 50-те години. Същинската му филмова кариера като актьор започва през 1963 г. с главна роля в италианско-съветския военен филм Italiani brava gente. Преди това той работи като един от най-трудолюбивите актьори в младата италианска телевизионна индустрия, където остава свързан с оригинален материал, театрални адаптации и сериали до 80-те години. След като работи предимно във филмовия бизнес през 70-те години, Кучола се насочва по-интензивно към сцената през следващото десетилетие, където също така организира вечери за четене и рецитация, записва дублажи[2] и подкрепя млади режисьори при техните (телевизионни) дебюти.[3]
Кучола става международно известен през 1971 г. като актьор, който играе Никола Сако в политическата, документална и правна драма „Сако и Ванцети“, режисирана от Джулиано Монталдо, за която той получава наградата за най-добър актьор на 24-тия филмов фестивал в Кан. Кучола участва и в други филми със социално критичен произход, въпреки че нито един от тях не е постигнал значението на „Сако и Ванцети“.
Умира на 17 септември 1999 г. в Рим.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Филми | ||
---|---|---|
Заглавие | Режисьор | Година на издаване |
Прелъстителят | Франко Роси | 1954 |
Италианци, добри хора | Джузепе Де Сантис | 1964 |
Лъжецът | Луиджи Коменчини | 1965 |
Сако и Ванцети | Джулиано Монталдо | 1971 |
Разследването е приключено: Забрави | Дамяно Дамяни | 1971 |
Нощ над града | Жан-Пиер Мелвил | 1972 |
Борсалино и Ко. | Жак Дере | 1974 |
Братът на нашия Бог | Кшищоф Зануси | 1997 |
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Сингли & EPs[4] | |||
---|---|---|---|
Заглавие | Автори | Издател | Година на издаване |
Anacreonte | Bruno Gentili, Riccardo Cucciolla | Istituto Internazionale Del Disco | 1960 |
Gottfried Keller – Due Leggende | Riccardo Cucciolla | Istituto Internazionale Del Disco | 1960 |
A Te, Mamma! | Armando Romeo, Riccardo Cucciolla, Wanda Vismara | Disco Caravan | 1966 |
La Ballata Di Sacco E Vanzetti | Riccardo Cucciolla | Philips | 1971 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Weniger, Kay. Das große Personenlexikon des Films. Die Schauspieler, Regisseure, Kameraleute, Produzenten, Komponisten, Drehbuchautoren, Filmarchitekten, Ausstatter, Kostümbildner, Cutter, Tontechniker, Maskenbildner und Special Effects Designer des 20. Jahrhunderts. Band 2: C – F. John Paddy Carstairs – Peter Fitz. Берлин, Schwarzkopf & Schwarzkopf, 2001. ISBN 3-89602-340-3. с. 222.
- ↑ Übersicht über Cucciollas Synchronschaffen // antoniogenna.net. Посетен на 21 януари 2024.
- ↑ Roberto Chiti, Enrico Lancia, Andrea Orbicciani, Roberto Poppi. Dizionario del cinema italiano. Рим, Gremese. с. 145 – 146.
- ↑ Riccardo Cucciolla // discogs.com. Посетен на 21 януари 2024.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Riccardo Cucciolla в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|