Реторе
| Реторе | |
 Реторе по време на свой концерт през 2008 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Родена | |
| От |  Италия |
| Стил | поп, поп-рок, итало диско, поп-пънк, ска |
| Професии | певица, текстописка, актриса |
| Музикален издател | „Едиби“, „Ла воче дел падроне“, „Продутори Асочати“, „Аристон“, „Чи Джи Ди“, „Рикорди“, „Лупус“, „Би Ем Джи“, „Уорнър Мюзик – Италия“, „Дека Диски“ |
| Уебсайт | rettore.com |
| Реторе в Общомедия | |
Рето̀ре (на италиански: Rettore), родена като Донатѐла Рето̀ре (Donatella Rettore) (8 юли 1955 г.[1] в Кастелфранко Венето), е италианска певица, текстописка и актриса. Макар и позната и по двата начина, певицата предпочита да бъде наричана само с фамилното си име.[2]
Дебютира с пълното си име в началото на 70-те години на XX век и началният ѝ репертоар е в стил, близък до този на шансона. Песните ѝ остават в този стил докъм края на десетилието, когато певицата решава да поеме в нова творческа посока. Насочва се главно към попа и поп-рока, но прави опити да вгради италодиско, ска, пънк, както и глемрок елементи.
От края на 70-те кариерата ѝ започва да се изкачва постепенно към успеха. През новото десетилетие албумите ѝ вече се издават само с фамилното ѝ име, а промяната във външния ѝ вид, сценичното присъствие, както и някои от текстовете на песните ѝ, засягащи неудобни за времето си теми с остра и иронична нотка с цел да предизвикат слушателите, допълнително спомагат за това да се открои на италианската сцена и да се наложи като име.
Неин дългогодишен сътрудник и спътник в личния живот е композиторът Клаудио Рего (двамата сключват брак едва през 2005 г.[3]), който пише музиката към значимо множество от песните ѝ, а самата тя пише текстовете на повечето от тях. Освен за себе си е писала и за други певици, сред които: Лорета Годжи (Assassina – „Убийца“), Ива Дзаники (Nonostante me – „Въпреки мен“) и Тициана Ривале (Questo mondo è una baracca – „Този свят е барака“).
Сред най-успешните песни, с които е позната на широката публика, се нареждат Kobra („Кобра“), Donatella („Донатела“), Splendido, splendente („Прекрасно, блестящо“), Lamette („Бръсначи“), Di notte specialmente („Особено нощем“), Lailolà („Лайлола“) и други.
Към 2023 г. има издадени 13 студийни албума и общо 5 участия на Фестивала на италианската песен в Санремо. Първото ѝ участие е на 34-тото му издание през 1974 г., а най-скорошното – на 72-рото през 2022 г. Макар да няма победи дотук, най-успешната ѝ песен на фестивала е Di notte specialmente, представена на 54-тото издание през 1994 г., с която се класира на 10-о от общо 20 места в категорията „Шампиони“.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- 1975 – …Ogni giorno si cantano canzoni d'amore…
- 1977 – Donatella Rettore
- 1979 – Brivido divino
- 1980 – Magnifico delirio
- 1981 – Estasi clamorosa
- 1982 – Kamikaze Rock 'n' Roll Suicide
- 1983 – Far West
- 1985 – Danceteria
- 1988 – Rettoressa
- 1992 – Son Rettore e canto
- 1994 – Incantesimi notturni
- 2005 – Figurine
- 2011 – Caduta massi
Участия на музикални мероприятия
[редактиране | редактиране на кода]Фестивал на италианската песен в Санремо
[редактиране | редактиране на кода]| Издание (година) | Изпълнител | Песен | Автори | Категория | Място |
|---|---|---|---|---|---|
| 1974 | Донатела Реторе | Capelli sciolti („Пуснати коси“) | Текст и музика: Реторе, Марио Пагано Аранжимент: Франческо Валгранде, Марио Пагано |
Нефиналистка | |
| 1977 | Донатела Реторе | Carmela („Кармела“) | Текст: Реторе Музика: Клаудио Рега Аранжимент: Натале Масара |
Финалистка | |
| 1986 | Реторе | Amore stella („Звездна обич“) | Текст: Гуидо Мора Музика: Маурицио Фабрицио Аранжимент: Пинучо Пирацоли |
„Шампиони“ | 13-о от общо 22 |
| 1994 | Реторе | Di notte specialmente („Особено нощем“) | Текст: Реторе Музика: Клаудио Рега |
„Шампиони“ | 10-о от общо 20 |
| 2022 | Дитонелапиага и Реторе | Chimica („Химия“) | Текст: Дитонелапиага, Реторе Музика: Дитонелапиага, Бенджамин Вентура, Алесандро Казани, Валерио Змордони, Едоардо Кастрони |
16-о от общо 25 |
- 1979 – Splendido, splendente (награда „Откритие на годината“)
- 1980 – Kobra (победителка в категория „Жени“)
- 1981 – Donatella (победителка)
- 1982 – Lamette
- 1983 – Io ho te (специална награда)
- 1985 – Femme fatale
- 1988 – Addio, mia bella Napoli
- 1989 – Zan zan zan (специална награда)
- 1982 – Kamikaze Rock 'n' Roll Suicide (като гостенка)
- 1983 – Io ho te и This Time (капитанка на отбор „Оранжева пантера“, 3-то място)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biografia Rettore // rettore.com. Посетен на 11 октомври 2023 г. (на италиански)
- ↑ Анна Гая Кавало. Sai perché Donatella Rettore si fa chiamare solo per cognome? Il motivo è incredibile // ilovetrading.it, 9 декември 2022 г. Посетен на 11 октомври 2023 г. (на италиански)
- ↑ Моника Монис. Miss Rettore Donatella e le confessioni su marito, figli e carriera che lasciano il segno // сп. „Ел“, 29 януари 2020 г. Посетен на 11 октомври 2023 г. (на италиански)
|
