Направо към съдържанието

Респиратор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филтърен респиратор с принудително подаване на въздух под пълнолицева маска. Може да се използва при концентрация на вредни вещества, надвишаваща 1000 пъти допустимата[1]
Филтърен респиратор с принудително подаване на въздух под качулката. Очакван коефициент на защита – 25[1]

Респираторът е средство за индивидуална защита на дихателните органи срещу попадане на аерозоли (прах, дим, мъгла) и/или вредни газове. Това е последното, и едновременно най-несигурното средство за защита. Използването на такива средства се налага от несъвършенството на технологичните процеси, на използваното оборудване и методите на организация на работата, което води до това, че въздухът на работните места може да бъде замърсен с вредни вещества.

Когато се използват за предпазване от инфекциозни заболявания, респираторите и маските могат да се използват многократно. Освен това са разработени и проверени начини за тяхната дезинфекция[2].

Концентрацията на въглероден диоксид във вдишвания въздух може да бъде по-висока от граничната стойност (0,5% = 5000 ppm[3]) и да достигне: респиратори за еднократна употреба 3,52% (сгъваем респиратор, средна стойност при 6 модела), 2,52% (чаша-подобен респиратор, средната стойност при 18 модела); концентрацията може да се повиши до 2,6% (противогази, респиратори за многократна употреба-полумаска[4]). Резултатите са подобни при други изследвания[5][6][7][8][9].

Това причинява главоболие[10]; и кожни заболявания[11] на лекарите, които използват респиратори в продължение на много часове.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първите опити да се използват средства за защита от прах са правени преди много векове. Първият респиратор за защита от токсични газове с активен въглен е направен от Джон Стенхауз (шотландски химик, изучавал активния въглен). През 19 век са създадени първите работоспособни автономни дихателни апарати, широко използвани от планински спасители в условията на недостиг на кислород. Като цяло респираторите по това време са много несъвършени. Те били неудобни, филтрите или лошо пропускали въздуха, или пропускали праха, а вследствие на овлажняването на филтъра той бързо се задръствал, и с респираторите ставало трудно да се работи.

Един от първите документирани случаи на използване на респиратори за защита от прах е бил през 1871 г., когато английският фабричен инспектор Робърт Бейкър изисквал от работодателите работниците да използват респиратори[12].

Появата на химическите оръжия[13] по време на Първата световна война и ядрените оръжия по време на Втората световна война ускорява развитието на науката в тази област – необходима била сигурна защита от отровните газове и радиоактивния прах. В резултат на това са създадени ефективни филтри, улавящи газовете и аерозолите.

Илюстрация на непостоянството в ефективността на респиратора вследствие на динамичното появяване и изменение на пролуките между маската и лицето по време на работа[14]

В края на 1960-те години в атомната индустрия в САЩ са открити случаи на заболявания при служители, които са използвали качествени респиратори с високоефективни филтри[15]. Специалистите разбират, че действителната надеждност на респираторите е значително по-ниска, отколкото се е смятало по-рано. Това кара изследователите да направят измерване на ефективността на респиратори с различни конструкции, и то не само в лабораториите, но и на работните места по време на работа[16]. Тези изследвания показват, че:

  1. Вредните вещества попадат под маската на първо място през пролуките между маската и лицето, а не през филтъра. Появата на тези хлабини и техните размери зависят от много обстоятелства (съответствие между маска и лице; правилно или неправилно поставяне; изхлузване (изместване) по време на работа). Случайното образуване и промяната на хлабините прави ефективността на респиратора случайна и непредвидима.
  2. При използване на респиратори на работните места размерите на появяващите се пролуки, средно взето, са много по-високи, отколкото при изпитванията в лабораторни условия. Поради това получените в лабораторията данни за ефективността не могат да се използват за оценка на ефективността на респираторите на работните места[16].
  3. Ефективността на респираторите много зависи от тяхната конструкция (на лицевата част, както и от наличието или отсъствието на свръхналягане под лицевата част при вдишване).

Резултатите от научните изследвания са се превърнали в основа за разработване на изискванията на законодателството за работодателя[17][18][19], и за написването на учебници за специалисти по индустриална хигиена.

Конструкция на респираторите

[редактиране | редактиране на кода]

Има изолиращи и филтриращи респиратори. Филтриращите респиратори предоставят на работника въздух, който е подходящ за дишане, чрез пречистване на външния замърсен въздух с помощта на филтри. Те са в състояние да защитят работника тогава, когато във въздуха има достатъчно много кислород, и когато има филтри, които могат да уловят вредните газове.

Изолиращите респиратори получават годен за дишане въздух от източник, който е напълно независим от околната работната атмосфера. Автономните дихателни апарати използват резервоари със сгъстен въздух или с кислород, или химически източник на кислород. Шланговите изолиращи респиратори подават чистия въздух през маркуч. Изолиращите респиратори са по-надеждни, но са тежки, неудобни и скъпи.

За разделяне на дихателните органи от замърсения въздух на околната среда се използват различни лицеви части – полумаска, цели маски, пневмокостюми и други.

Въздухът може да постъпи под лицевата част за сметка на разреждането при вдишване или чрез принудително подаване отвън. В зависимост от лицевата част и начина на подаване на въздух респираторите от различни проекти осигуряват различна ефективност на защитата[1]. Ниската ефективност на респираторите, които нямат високо налягане под маската по време на вдишване, налага да се разработват респиратори с принудително подаване на въздух под лицева част.

Ефективност

[редактиране | редактиране на кода]
Комбиниран филтър, предназначен за защита от кисели газове, тип БКФ. За своевременна замяна е използван прозрачен корпус и специален сорбент, изменящ цвета си според насищането.
Респираторен филтър (3M 6009) за защита срещу живачни изпарения и хлор. Филтърът има индикатор, който постепенно променя цвета си от жълт до черен (1-2-3-4) под въздействието на живачни пари.

За да може един респиратор да защити здравето на работника, той трябва да намали концентрацията на вредни вещества във вдишвания въздух до зададена степен. Ефективността на респираторите не е постоянна. В САЩ и Великобритания са правени измервания на ефективността по време на работа и резултатите от измерванията са подлагани на статистическа обработка. След това държавата публикува закони, които ограничават прилагането на респиратори от някои видове, така че повечето работници да са надеждно защитени в повечето случаи (макар и не винаги). През 2003 г. в САЩ са наложени ограничения – полумаска може да се използва при концентрация на вредни вещества, надвишаваща допустимата не повече от 10 пъти, а пълнолицева маска – до 50 пъти[1]. При по-голяма концентрация на вредни вещества работодателят е длъжен да осигури на служителите респиратори, при която въздухът се подава под маската под налягане отвън. Свръхналягането на въздуха под маската по време на вдишване не позволява на вредните вещества да проникнат през пролуките.

Ако се използва респиратор за защита от вредни газове, могат да възникнат сериозни проблеми с осигуряването на навременна подмяна на филтрите.[20][21] Когато вредното вещество няма миризма при концентрация, надвишаваща безопасната, използването на появата на миризма под маската като белег за нужда от навременна подмяна на противогазовите филтри е опасно.

Законови изисквания

[редактиране | редактиране на кода]
За да се избегнат грешки при замяна на филтрите на противогазите, могат да се използват индикатори за края на срока на експлоатация (End of Service Life Indicator ESLI). При насищане на абсорбатора кръгът в центъра на пасивния индикатор променя цвета си от оранжев в кафяв. Виж[22][23]

Във всички развити страни има закони, които регулират начините за избор и използване на респираторите[24]. Не бива да се забравя, че от всички начини за защита на работниците респираторите са най-ненадеждни. Във Великобритания[18], Германия[19] и САЩ[25] законът задължава работодателя да намали концентрацията на вредни вещества във въздуха до минималната постижима по всички възможни начини, и едва след това да използва респиратори. Така например поради ниската надеждност на респираторите в минната индустрия на САЩ от работодателите строго се изисква да се намали запрашеността на въздуха до допустимата степен.

След това законите еднозначно установяват кога какви видове респиратори могат да бъдат използвани (работниците получават такива респиратори, които отговарят на условията на труд). И накрая, законите определят, че работодателят трябва да осигури използването на респиратори, защото неправилното прилагане може значително да намали ефективността на защитата. В САЩ е разработена инструкция за инспектори, показваща как да се проверява изпълнението на изискванията на стандарта[26].

В СССР и страните от Съвета за икономическа взаимопомощ е обръщано малко внимание на избора и прилагането на респиратори, не са изпълнявани изискванията на закона за избор на респиратори, често работниците са ползвали пословично недостатъчно ефективни респиратори. Тази ситуация се е запазила в Руската федерация[24] и Украйна. Работниците често се използват евтини респиратори (полумаска без принудително подаване на въздух) при работа в силно замърсена атмосфера, и така у тях могат да се развиват професионални заболявания (понякога нелечими и необратими, като силикоза и други)[27].

Учебни помагала

[редактиране | редактиране на кода]
Филтър 3М 6051i A1, предназначен за защита от Органични съединения[28]

В САЩ[29][30][31], Великобритания[32], Канада[33] и Германия[34] са публикувани учебни помагала за използването на промишлени респиратори (избор и прилагане на респиратори при терористични актове и катастрофи[35]).

Проучването е повече от 30 хиляди компании показа, че респиратори, често неправилно се използва в малки организации[58].

Ниската надеждност на респираторите налага да се разработят начини за намаляване концентрацията на прах[59][60]. Това прави прилагането на средства за лична защита незадължителна в повечето случаи.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Стандарт на САЩ 29 Code of Federal Register 1910.134; Раздел 1910.134(d)(3)(i)(A) Table 1. Assigned Protection Factors (APFs) Respiratory Protection (на английски); Wiki (на руски)
  2. ↑ Yan, Roland et al. Developing home-disinfection and filtration efficiency improvement methods for N95 respirators and surgical facial masks: stretching supplies and better protection during the ongoing COVID-19 Pandemic // Journal of the International Society for Respiratory Protection 37 (1). Saint Paul, MN (USA), International Society for Respiratory Protection, 2020. p. 19 – 35. Посетен на 08-06-2020. (на английски) на руски: Роланд Ян, Стив Чилрод, Дебра Магадини и Бейжан Ян. Разработка методов дезинфекции респираторов, которые могут использоваться в домашних условиях, и проверка эффективности очистки воздуха фильтрующими полумасками и хирургическими масками – в условиях нехватки СИЗОД во время эпидемии. – Минск: Белорусская цифровая библиотека LIBRARY.BY, 25 мая 2020. Дата доступа: 03.06.2020.
  3. ↑ 91. Въглероден диоксид. В: Наредба № 13 от 30 декември 2003 г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. В сила от 31 януари 2005 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването
  4. ↑ E.J. Sinkule, J.B. Powell, F.L. Goss. Evaluation of N95 respirator use with a surgical mask cover: effects on breathing resistance and inhaled carbon dioxide // The Annals of Occupational Hygiene 57 (3). Oxford, Oxford University Press, 2013. DOI:10.1093/annhyg/mes068. p. 384-398. Посетен на 19-09-2020. (на английски) Вижте също PDF Wiki
  5. ↑ R.J. Roberge, A. Coca, W.J. Williams, J.B. Powell & A.J. Palmiero. Physiological Impact of the N95 Filtering Facepiece Respirator on Healthcare Workers // Respiratory Care 55 (5). American Association for Respiratory Care (AARC), 2010. p. 569—577. Посетен на 28-02-2021. (на английски) ru
  6. ↑ Raymond J. Roberge, Aitor Coca, W. Jon Williams, Jeffrey B. Powell and Andrew J. Palmiero. Surgical mask placement over N95 filtering facepiece respirators: Physiological effects on healthcare workers // Respirology 15 (3). John Wiley & Sons, Inc., 2010. DOI:10.1111/j.1440-1843.2010.01713.x. p. 516-521. Посетен на 28-02-2021. (на английски) ru
  7. ↑ Carmen L. Smith, Jane L. Whitelaw & Brian Davies. Carbon dioxide rebreathing in respiratory protective devices: influence of speech and work rate in full-face masks // Ergonomics 56 (5). Taylor & Francis, 2013. DOI:10.1080/00140139.2013.777128. p. 781-790. Посетен на 28-02-2021. (на английски)
  8. ↑ Gunner O. Dahlback, Lars-Goran Fallhagen. A Novel Method for Measuring Dead Space in Respiratory Protective Equipment // The Journal of the International Society for Respiratory Protection 5 (1). The Edgewood Press, Inc, 1987. p. 12-17. Посетен на 28-02-2021. (на английски)
  9. ↑ Shai Luria, Shlomo Givoni, Yuval Heled, Boaz Tadmor; Alexandra Khanin; Yoram Epstein. Evaluation of CO2 Accumulation in Respiratory Protective Devices // Military Medicine 169 (2). Oxford University Press, 2004. DOI:10.7205/MILMED.169.2.121. p. 121-124. Посетен на 28-02-2021. (на английски)
  10. ↑ E.C.H. Lim, R.C.S. Seet, K.?H. Lee, E.P.V. Wilder?Smith, B.Y.S. Chuah, B.K.C. Ong. Headaches and the N95 face-mask amongst healthcare providers // Acta Neurologica Scandinavica 113 (3). John Wiley & Sons, 2006. DOI:10.1111/j.1600-0404.2005.00560.x. p. 199-202. Посетен на 19-09-2020. (на английски)
  11. ↑ Chris CI Foo, Anthony TJ Goon, Yung-Hian Leow, Chee-Leok Goh. Adverse skin reactions to personal protective equipment against severe acute respiratory syndrome – a descriptive study in Singapore // Contact Dermatitis 55 (5). John Wiley & Sons, 2006. DOI:10.1111/j.1600-0536.2006.00953.x. p. 291-294. Посетен на 19-09-2020. (на английски)
  12. ↑ Lee, W.R. Robert Baker: The First Doctor in the Factory Department. Part I. 1803 – 1858 // British Journal of Industrial Medicine 21 (2). 1964. DOI:10.1136/oem.21.2.85. p. 85 – 93. (на английски)
  13. ↑ Фрайс А. Амос, Клапенс Д. Вест и др. Химическая война. 2 изд. Москва, 1924. (на руски)
  14. ↑ Shu-An, Lee et al. Laboratory and Field Evaluation of a New Personal Sampling System for Assessing the Protection Provided by the N95 Filtering Facepiece Respirators against Particles // The Annals of Occupational Hygiene 49 (3). 2005. DOI:10.1093/annhyg/meh097. p. 245 – 257. (на английски)
  15. ↑ Cralley, L.V., Cralley, L.J. et al. Patty's Industrial Hygiene and Toxicology. London, Willey-Interscience, 1985. ISBN 9780471125327. p. 677 – 678. (на английски)
  16. ↑ а б Кириллов, Владимир и др. Обзор результатов производственных испытаний средств индивидуальной защиты органов дыхания (СИЗОД) // Токсикологический вестник (6 (129)). 11 2014. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2014-1034. с. 44 – 49. (на руски); Wikisource (на английски)
  17. ↑ Federal Register vol. 68, No 109 / Friday, 6 юни 2003 pp. 34036 – 34119 Assigned Protection Factors
  18. ↑ а б Английски стандарт BS 4275:1997 Guide to implementing an effective respiratory protective device programme (на английски)
  19. ↑ а б Немски стандарт DIN EN 529:2006 Atemschutzgeräte – Empfehlungen für Auswahl, Einsatz, Pflege und Instandhaltung (на немски)
  20. ↑ Капцов, Валерий и др. Правильное использование противогазов в профилактике профзаболеваний // Гигиена и санитария (3). 5 2013. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2013-1109. с. 42 – 45. PDF (на руски); Wikisource (на английски)
  21. ↑ Капцов, Валерий и др. Невесомый порог. Проблемы использования противогазных СИЗ органов дыхания // Безопасность и охрана труда (1). 1 2015. с. 59 – 63. (на руски)
  22. ↑ Favas, George. End of Service Life Indicator (ESLI) for Respirator Cartridges. Part I: Literature Review. 506 Lorimer St Fishermans Bend, Victoria 3207 Australia: DSTO Defence Science and Technology Organisation, Human Protection & Performance Division Defence Science and Technology Organisation, 2005. (на английски) Архив на оригинала от 2013-05-02 в Wayback Machine. (на руски)
  23. ↑ Rose-Pehrsson, Susan L., Williams, Monica L. Integration of Sensor Technologies into Respirator Vapor Cartridges as End-of-Service-Life Indicators: Literature and Manufacturer's Review and Research Roadmap. Washington, US Naval Research Laboratory, 2005. (на английски) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (на руски)
  24. ↑ а б Кириллов, Владимир и др. О средствах индивидуальной защиты органов дыхания работающих (обзор литературы) // Медицина труда и промышленная экология (4). 4 2013. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2013-1033. с. 25 – 31. (на руски); Wikisource (на английски)
  25. ↑ Стандарт на САЩ 29 Code of Federal Register 1910.134 Respiratory Protection (на английски); PDF Wiki (на руски)
  26. ↑ Charles Jeffress Instruction CPL 2 – 0.120 OSHA, 1998 (на английски); (на руски)
  27. ↑ Капцов, Валерий и др. Ефективността на превенцията на професионалните заболявания при използването на респиратори (преглед) (Об эффективности средств индивидуальной защиты органов дыхания как средства профилактики заболеваний (обзор)) // Токсикологичен хералд (Токсикологический Вестник) (2 (149)). Москва, Федерална бюджетна здравна институция „Руски регистър на потенциално опасни химични и биологични вещества“ (в: Роспотребнадзор), Април 2018. с. 2 – 6. Посетен на 20-12-2018., ISSN 0869 – 7922, Безплатен текст: на руски PDF Об эффективности средств индивидуальной защиты органов дыхания как средства профилактики заболеваний (обзор)
  28. ↑ Melissa Checky, Kevin Frankel, Denise Goddard, Erik Johnson, J. Christopher Thomas, Maria Zelinsky & Cassidy Javner. Изследването на пасивната (оптичен) индикатор, която показва остатъка от срок на експлоатация на филтрите при въздействие на органични съединения; име в оригинал [Evaluation of a passive optical based end of service life indicator (ESLI) for organic vapor respirator cartridges] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 13 (2). AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2016. DOI:10.1080/15459624.2015.1091956. p. 112 – 120. (на английски)
  29. ↑ а б Bollinger, Nancy D., Schutz, Robert H. et al. NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 1987. p. 305. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  30. ↑ а б Rosenstock, Linda et al. TB Respiratory Protection Program In Health Care Facilities – Administrator's Guide. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 1999. p. 120. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  31. ↑ а б Bollinger, Nancy D. et al. NIOSH Respirator Selection Logic. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 2004. p. 39. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  32. ↑ а б HSE. Respiratory protective equipment at work. A practical guide. Health and Safety Executive (HSE), Crown, 2013. ISBN 9780717664542. p. 59. (на английски)
  33. ↑ а б Lara, Jaime, Vennes, Mireille. Guide pratique de protection respiratoire. Montréal, Publication de l'IRSST, 2002. p. 56. (на френски) Архив на оригинала от 2015-06-29 в Wayback Machine.
  34. ↑ а б DGUV. BGR/GUV-R 190 Benutzung von Atemschutzgereaten. Berlin, Deutsche Gesetzliche Unfallversicherung e.V., 2011. S. 174. (на немски) PDF
  35. ↑ Janssen L et al. CBRN respiratory protection handbook. Pittsburgh, PA, U.S. Department of Health and Human Services (HHS), Centers for Disease Control and Prevention (CDC), National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH), 2018. DOI:10.26616/NIOSHPUB2018166. p. 229. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  36. ↑ Kathleen Kincade, Garnet Cooke, Kaci Buhl et al. Respiratory Protection Guide. Requirements for Employers of Pesticide Handlers. Worker Protection Standard (WPS). California (САЩ), 2017. (на английски) PDF
  37. ↑ Occupational Safety and Health Administration. Respiratory Protection eTool (Proteccion respiratoria eTool) // 1998. Посетен на 2018-06-08. (на английски)
  38. ↑ Hilda L. Solis et al. Small Entity Compliance Guide for the Respiratory Protection Standard (OSHA 3384 – 09). Occupational Safety and Health Administration. Washington, DC (САЩ), U.S. Department of Labor, 2011. (на английски) PDF Wiki
  39. ↑ OSHA et al. Hospital Respiratory Protection Program Toolkit (OSHA 3767. Resources for Respirator Program Administrators). Occupational Safety and Health Administration www.osha.gov. Washington, DC (САЩ), U.S. Department of Labor, 2015. (на английски) PDF
  40. ↑ J. Edgar Geddie. A Guide to Respiratory Protection (Industry Guide 44). 2 ed. Raleigh, North Carolina (САЩ), Occupational Safety and Health Division, N.C. Department of Labor, 2012. (на английски)
  41. ↑ Patricia Young, Phillip Fehrenbacher & Mark Peterson. Breathe Right! Oregon OSHA’s guide to developing a respiratory protection program for small-business owners and managers (Guides 440 – 3330). Oregon OSHA Standards and Technical Resources Section. Salem, Oregon (САЩ), Oregon Occupational Safety and Health (osha.oregon.gov), 2014. (на английски) PDF Wiki
  42. ↑ Patricia Young & Mark Peterson. Air you breathe: Oregon OSHA's respiratory protection guide for agricultural employers (Guides 440 – 3654). Oregon OSHA Standards and Technical Resources Section. Salem, Oregon (САЩ), Oregon Occupational Safety and Health (osha.oregon.gov), 2016. (на английски) PDF
  43. ↑ Oregon OSHA. Oregon OSHA Technical Manual. Salem, Oregon (САЩ), Oregon OSHA, 2014. (на английски) PDF Wiki.
  44. ↑ Cal/OSHA Consultation Service, Research and Education Unit, Division of Occupational Safety and Health, California Department of Industrial Relations. Respiratory Protection in the Workplace. A Practical Guide for Small-Business Employers. 3 ed. Santa Ana, California (САЩ), California Department of Industrial Relations, 2017. (на английски) PDF
  45. ↑ K. Paul Steinmeyer et al. Manual of Respiratory Protection Against Airborne Radioactive Material (NUREG/CR-0041, Revision 1). Office of Nuclear Reactor Regulation. Washington, DC (САЩ), U.S. Nuclear Regulatory Commission, 2001. (на английски) PDF Wiki
  46. ↑ Gary P. Noonan, Herbert L. Linn, Laurence D. Reed et al. A guide to respiratory protection for the asbestos abatement industry (NIOSH IA 85 – 06; EPA DW 75932235-01-1). Washington, DC (САЩ), Environmental Protection Agency (EPA), 1986. (на английски) Архив на оригинала от 2021-03-22 в Wayback Machine. Wiki
  47. ↑ Jaime Lara, Mireille Vennes. Guide pratique de protection respiratoire. 2 ed. Montreal, Quebec (Canada), 2013-08-26. ISBN 2-550-40403-3. (на френски) Архив на оригинала от 2019-08-22 в Wayback Machine., онлайн: Appareils de protection respiratoire // Commission des normes, de l'equite, de la sante et de la securite du travail, 2016. Архивиран от оригинала на 2021-03-22. Посетен на 2018-06-07. (на френски)
  48. ↑ Jacques Lavoie, Maximilien Debia, Eve Neesham-Grenon, Genevieve Marchand, Yves Cloutier. A support tool for choosing respiratory protection against bioaerosols // Institut de recherche Robert-Sauve en sante et en securite du travail (IRSST). Publication no.: UT-024; Research Project: 0099 – 9230, 22-05-2015. Архивиран от оригинала на 2021-05-07. Посетен на 2018-06-07. (на английски)
  49. ↑ Jacques Lavoie, Maximilien Debia, Eve Neesham-Grenon, Genevieve Marchand, Yves Cloutier. Un outil d’aide a la prise de decision pour choisir une protection respiratoire contre les bioaerosols // Institut de recherche Robert-Sauve en sante et en securite du travail (IRSST). N° de publication : UT-024; Projet de recherche: 0099 – 9230, 22-05-2015. Архивиран от оригинала на 2021-05-07. Посетен на 2018-06-07. (на френски)
  50. ↑ M. Gumon. Les appareils de protection respiratoire. Choix et utilisation. (ED 6106). 2 ed. Paris, 2017. ISBN 978-2-7389-2303-5. (на френски)
  51. ↑ The UK Nuclear Industry Radiological Protection Coordination Group (IRPCG). Respiratory Protective Equipment (Good Practice Guide). Nuclear Industry Safety Directors’ Forum (SDF). London, 2016. (на английски)
  52. ↑ The Health and Safety Authority. A Guide to Respiratory Protective Equipment (HSA0362). Dublin, www.hsa.ie/eng/, 2010. ISBN 978-1-84496-144-3. (на английски) PDF
  53. ↑ Occupational Safety and Health Service. A guide to respiratory protection. 8 ed. Wellington (Новая Зеландия), NZ Department of Labour, 1999. ISBN 0-477-03625-2. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine. PDF Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  54. ↑ Christian Albornoz, Hugo Cataldo (Departamento de salud occupational, Instituto de Salud Publica de Chile) et al. Guia para la seleccion y control de proteccion respiratoria (Guia tecnica). Santiago (Чили), Instituto de Salud Publica de Chile, 2009. (на испански) Архив на оригинала от 2019-08-22 в Wayback Machine. PDF
  55. ↑ Instituto Nacional de Seguridad, Salud y Bienestar en el Trabajo (INSSBT). Guia orientativa para la seleccion y utilizacion de protectores respiratorios (Documentos tecnicos INSHT). Madrid, Instituto Nacional de Seguridad, Salud y Bienestar en el Trabajo. (на испански) Архив на оригинала от 2019-04-24 в Wayback Machine. PDF Архив на оригинала от 2018-12-22 в Wayback Machine.
  56. ↑ Sabbatini Consulting di Sabbatini Roberto. Guida alla scelta e all'uso degli apparecchi di protezione delle vie respiratorie. Jesi, Ancona (Италия), Sabbatini Consulting di Sabbatini Roberto. (на италиански)[неработеща препратка] PDF
  57. ↑ S.J. Veenstra, D. Brouwer, J.M.H. Hendrix, R. Kerkhoff, J.C.R. Leeuw, J. Liemburg, M.E.G.L. Lumens, A.P. Remijn. Selectie en Gebruik van Ademhalingsbeschermingsmiddelen. Eindhoven (Нидерланды), Nederlandse Vereniging voor Arbeidshygiëne www.arbeidshygiene.nl. ISBN 90-804205-5-7.
  58. ↑ U.S. Department of Labor, Bureau of Labor Statistics. Respirator Usage in Private Sector Firms, 2001. Morgantown, WV, U.S. Department of Health and Human Services, Centers for Disease Control and Prevention, National Institute for Occupational Safety and Health, 2003.
  59. ↑ Colinet, Jay F., Rider, James P. et al. Best Practices for Dust Control in Coal Mining. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2010 – 110, 2010. p. 84. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  60. ↑ Cecala, Andrew B., O'Brien, Andrew D. et al. Dust Control Handbook for Industrial Minerals Mining and Processing. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2012 – 112, 2012. p. 314. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • NIOSH Pocket Guide to Chemical Hazards (на английски) – Наръчник за вредните вещества и за избора на респиратори за защита от тях.
  • Immediately Dangerous To Life or Health (IDLH) (на английски) – Стойности на концентрациите на вредни вещества във въздуха, при които краткосрочното им вдишване може да доведе до смърт или до трайно влошаване на здравето.
  • Respiratory Protection (на английски и на испански език) US Occupational Safety & Health Administration web-cite – Учебни видеофилми и други източници.
  • Respirators National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH) (на английски) – Източници на сайта на Института по охрана на труда в САЩ.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Респиратор&oldid=12415779“.