Държава Хатай
| Държава Хатай دولة حطاي Hatay Devleti | |
| 1938 – 1939 | |
 Знаме | |
 Карта на Френски мандат в Сирия и Ливан и държавите създадени през 1922 г. г. Държава Хатай е разположена на територията на бившия санджак Александрета (на картата горе вляво). | |
| Континент | Азия |
|---|---|
| Столица | Антакия (Антиохия) |
| Официален език | турски, левантински арабски, френски |
| Форма на управление | Парламентарна република |
| Държавен глава | |
| 1938–1939 | Тайфур Сьокмен |
| Министър-председател | |
| 1938–1939 | Абдурахман Мелек |
| История | |
| Площ | |
| 5678 km2 | |
| Население | |
| Преброяване | 234 379 (от 1938 г.) |
| Валута | Турска лира |
| |
| Днес част от | Турция |
| Държава Хатай в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Държава Хатай (на турски: Hatay Devleti, на френски: État du Hatay, на арабски: دولة حطاي), известна още неофициално като Република Хатай (на арабски: مهورية حطاي), е преходна политическа единица, съществувала от 7 септември 1938 г. до 29 юни 1939 г., намираща се на територията на Санджак Александрета на френския мандат в Сирия. Държавата се трансформира де факто в провинция Хатай на Турция на 7 юли 1939 г. и де юре се присъединява към страната на 23 юли 1939 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Преди това част от вилаета Халеб на Османската империя, санджак Александрета е окупиран от Франция в края на Първата световна война и е част от френския мандат в Сирия.
Санджак Александрета е автономен санджак от 1921 до 1923 г. в резултат на френско-турския договор от Анкара, тъй като има голяма турска общност, както и арабско и арменско население. След това е присъединен към държавата Халеб, а през 1925 г. е директно присъединен към Сирийската държава, все още със специален административен статут.[1]
Маршал Мустафа Кемал паша (по-късно известен като Мустафа Кемал Ататюрк) отказва да приеме Санджак Александрета като част от мандата и в реч от 15 март 1923 г. в Адана той описва санджака като „родина, където турците живеят от векове и не може да бъде пленник от ръцете на врага".[2] Турската политика е насочена към анексиране на санджак Александрета, когато френският мандат в Сирия трябва да изтече през 1935 г. Турците в Александрета инициират реформи в стила на Ататюрк и създават различни организации и институции, за да насърчават идеята за съюз с Република Турция.
През 1936 г. изборите връщат двама сирийски независими депутати (подкрепящи независимостта на Сирия от Франция) в санджака и това предизвиква обществени бунтове и страстни статии в турската и сирийската преса. По-специално е влиятелен арабският националист Заки ал-Арсузи . В отговор правителството на Ататюрк измисля името Хатай за санджак Александрета, като препратка към хетите (сирохетски царства) и повдига „Въпроса за Хатай“ (на турски: Hatay Meselesi) в Обществото на народите. От името на Обществото на народите представители на Франция, Обединеното кралство, Холандия, Белгия и Турция изготвят конституция на санджака. Тя влиза в сила през ноември 1937 г., като санджакът става „отделен, но не отделен“ от Сирия на дипломатическо ниво, свързан както с Франция, така и с Турция по военни въпроси.[3]
На 2 септември 1938 г. събранието на санджака провъзгласява Санджак Александрета за Държава Хатай. Държавата просъществува една година под съвместен френски и турски военен надзор.
На 29 юни 1939 г., след референдум, законодателният орган на Хатай гласува за премахване на Държава Хатай и з присъединяването й към Турция. Този референдум е определен както за „фалшив“, така и за „нагласен“, тъй като турското правителство организира десетки хиляди турци извън Александрета, за да се регистрират като граждани и да гласуват. [4] Французите насърчават анексиятя, надявайки се, че то ще подейства като стимул за Турция да отхвърли съюза с Нацистка Германия.[5]
Хашим ал-Атаси, президент на Сирийската република, подава оставка в знак на протест срещу продължаващата френска намеса в сирийските дела, поддържайки, че французите са били длъжни да откажат анексията съгласно френско-сирийския договор за независимост от 1936 г.
Законодателна власт
[редактиране | редактиране на кода]Народното събрание на държавата Хатай (на турски: Hatay Devleti Millet Meclisi) се състои от 40 членове, състоящи се от 22 турци, девет алавити, петима арменци, двама православни гърци и двама араби сунити .
Анексия
[редактиране | редактиране на кода]На 7 юли 1939 г. Великото национално събрание на Турция одобрява закона за създаване на провинция Хатай, включваща области от провинция Адана (тогава провинция Сейхан) и провинция Газиантеп. До 23 юли 1939 г. последните остатъци от властта на френския мандат са напуснали Антакия и територията е напълно анексирана от Турция. Резултатът е бягството на много араби и арменци в Сирия. Арменското население в региона, след като оцелява от арменския геноцид, мигрира към френския мандат в Сирия поради опасения от турско преследване и следователно не е в състояние да обмисли турския суверенитет.[6] След анексията почти цялото арменско население на Хатай се заселва в Халеб, като много други се преместват в Ливан, където основават съвременния град Анджар близо до руините на неговия исторически замък.
Население и демография
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Според изчисленията на Върховната комисия на Франция през 1936 г. от население от 220 000 души 39% са турци, 28% араби алавити, 11% арменци, 10% араби сунити, 8% други християни и 4% са черкези, кюрди и евреи. Въпреки че турците формират най-голямото етно-религиозно малцинство, говорещите арабски, включително сунити, алавити и християни, са по-многобройни.[7]
През 1937 г. повечето източници посочват, че от общо население от 186 хиляди души (което е според доклада на френското правителство от 1932 г.) в санджак Александрета, 85 хиляди души са турци, 25 хиляди са арменци, а останалото до голяма степен е съставено от на араби с някои гърци, евреи, кюрди и черкези.[8]
В масовата култура
[редактиране | редактиране на кода]Измислен Хатай, със собствен владетел и армия, е декорът за кулминацията на филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Sökmen, Tayfur: на турски: Hatay'ın Kurtuluşu İçin Harcanan Çabalar, Ankara 1992, ISBN 975-16-0499-0.
- Dr. Abdurrahman Melek, Hatay Nasıl Kurtuldu, Türk Tarih Kurumu, 1966
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Picard, Elizabeth. Retour au Sandjak // Maghreb-Machrek (99). Paris, Documentation française, Spring 1982.
- ↑ History of Hatay (In Turkish) // Antakyarehberi.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-29. Посетен на 2012-06-19.
- ↑ Picard, Elizabeth. Retour au Sandjak // Maghreb-Machrek (99). Paris, Documentation française, Spring 1982.
- ↑ Robert Fisk. The Great War for Civilisation: The Conquest of the Middle East. Paperback. Vintage, 2007. ISBN 978-1-4000-7517-1. с. 335.
- ↑ Jack Kalpakian. Identity, Conflict and Cooperation in International River Systems. Hardcover. Ashgate Publishing, 2004. ISBN 0-7546-3338-1. с. 130.
- ↑ ARMENIA AND KARABAGH // Minority Rights Group. Посетен на 8 December 2014.
- ↑ Brandell, Inga. State Frontiers: Borders and Boundaries in the Middle East. I.B.Tauris, 2006. ISBN 978-1-84511-076-5. с. 144. Посетен на 30 July 2013.
- ↑ H. L. The Sanjak of Alexandretta // Bulletin of International News 13 (15). 23 януари 1937. с. 3–7.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Държава Хатай
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hatay State в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
