Ренцо Де Веки
 Ренцо Де Веки | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | 3 февруари 1894 г. | ||||||||
| Починал | 14 май 1967 г. Милано,  Италия | ||||||||
| Ръст | 163 см | ||||||||
| Пост | защитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Ренцо Де Веки в Общомедия | |||||||||
.svg){kind=small}
Ренцо де Веки (на италиански: Renzo De Vecchi, 3 февруари 1894, Милано, Италия – 14 май 1967, Милано, Италия) е италиански футболист и треньор, защитник. Играе за „Дженоа“, и за националния отбор на Италия.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира през 1909 година за „Милан“, в който играе четири сезона, участва в 64 мача и вкарва 7 гола.
През 1913 година преминава в „Дженоа“, за които играе 16 сезона. За това време става три пъти шампион на Италия. Завършва професионалната си кариера като футболист на „Дженоа“ през 1929 година.
В националния отбор
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира през 1910 година в официални мачове в състава на националния отбор на Италия. Играе 16 години за „Италия“, изигравайки 43 мача.
В състава на Италия на Олимпиадата през 1912 година в Стокхолм, на Олимпиадата през 1920 година в Антверпен, и също на Олимпиадата през 1924 година в Париж.
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Започва треньорската си кариера още като футболист, през 1927 година, заставайки начело на „Дженоа“, в който работи до 1930 година. Впоследствие застава начело на „Рапало“.
През 1935 година отново е треньор на „Дженоа“, което става и неговото последно треньорско място.
Умира на 14 май 1967 година на 73 години в град Милано.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]с „Дженоа“:
Шампион (3): 1914/15, 1922/23, 1923/24
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Davide Rota, Dizionario illustrato dei giocatori genoani, De Ferrari, 2008.