Направо към съдържанието

Ренате Файл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ренате Файл
Renate Feyl
Ренате Файл през 1975 г.
Ренате Файл през 1975 г.
Родена30 юли 1944 г. (80 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрроман, есе
Ренате Файл в Общомедия

Ренате Файл (на немски: Renate Feyl) е германска писателка, автор на романи и есета.

Ренате Файл е родена на 30 юли 1944 г. в Прага, но израства в Йена. След като полага матура, работи като журналистка към различни списания в ГДР. Преминава обучение за книготърговец.

От 1966 до 1971 г. следва философия в Хумболтовия университет в Берлин. След 1970 г. живее като писателка на свободна практика в Берлин.

Ренате Файл създава предимно повествователна и есеистична проза. Започва писателското си поприще с поредица от романи на тема всекидневието в ГДР. От началото на 80-те години се занимава главно със забравени значими женски образи от XVIII и ранния XIX век като Луизе Аделгунде Виктория Готшед, Софи фон Ларош и Каролине фон Волцоген.

По собствени изявления писателката прави опит с романа си „Прахосване“ (Streuverlust) (2004), който разглежда възхода и падението на медиите въз основа на кариерата на измислен немски радиоводещ, да напусне областта на историческите романи.

  • Rauhbein (1968)
  • Das dritte Auge war aus Glas. Eine Studentengeschichte (1971)
  • Bau mir eine Brücke (1972)
  • Bilder ohne Rahmen (1977)
  • Der lautlose Aufbruch (1981)[1]
  • Idylle mit Professor (1986)
  • Ausharren im Paradies (1992)
Да изтърпиш рая, изд.: „Весела Люцканова“, София (2002), прев. Ивета Милева
  • Die profanen Stunden des Glücks (1996)
  • Das sanfte Joch der Vortrefflichkeit (1999)
  • Streuverlust (2004)
  • Aussicht auf bleibende Helle: Die Königin und der Philosoph (2006)
  • Lichter setzen über grellem Grund (2011)