Ренар дьо Дампиер

Ренар II дьо Дампиер Renard Dampierre
Роден	1175 г. Франция
Починал	април 1234 г.
Военна служба
Войни	Четвърти кръстоносен поход

Ренар II дьо Дампиер или Рейналд дьо Дампиер (на френски: Renard Dampierre) е френски рицар, участник в Четвъртия кръстоносен поход. Пленен в Светите земи.

Ренар е син на Ренар I, граф на Дампиер и васал на граф Тибо дьо Шампан. Жени се за Хелвид, малко след смъртта на първия ѝ съпруг – кастелана на Витри. Така Дампиер става кастелан и управлява Витри от името на съпругата си. През 1191 г. прави дарение на Ордена на Тамплиерите във Витри. През 1200 г Ренар, след като съпругата му умира, Ренар „взима кръста“ и става участник в Четвъртия кръстоносен поход. През 1202 г. се отделя от основната кръстоносна армия край Пиаченца в Италия заедно с отряд от 82-ма рицари. Вместо за Венеция, Дампиер отива в Апулия, от където заедно със Симон IV дьо Монфор и други рицари заминава за Светите Земи. След пристигенто си в Акра, Дампиер призовава крал Емери дьо Лузинян да прекрати сключеното примирие със султан Ал Адил, за да улесни кръстоносците да започнат бойни действия, но краля отказва. Тогава Ренар се поставя в услуга на Боемунд IV Антиохийски, за да участва във войната му с Левон I, цар на Киликийска Армения. Отряда на Ренар следва крайбрежния път. При Джабала местният емир посреща кръстносците много добре, но ги съветва да не продължават по-нататък без разрешение от султана на Алепо. Кръстоносците игнорират съвета и попадат в засада. Само един рицар оцелява в сражението, като всички други са убити или пленени, включително Ренар. Той е хвърлен в затвора в Алепо, където лежи 30 г., докато накрая е разменен с помощта на Хоспиталиерите. Ренар се завръща във Франция през 1233 г., където основава командерия на Ордена на Хоспиталиерите. Година по-късно умира, като е наследен от синът си Анселм.

Източници

• Жан Ришар, История на кръстоносните походи, Издателство: Рива, 2005.