Религия в Азербайджан
Религията в Азербайджан е отделена от държавата и е представена от съвкупността от различни религиозни течения и религии, разпространени сред етнически групи, населяващи страната и пребиваващи на територията на Азербайджан. Според действащата Конституция, Азербайджан е светска държава. Голяма част от населението на Азербайджан изповядва шиитски ислям.
Законодателна база
[редактиране | редактиране на кода]- Член 1, глава I от закона на Република Азербайджан „За свободата на вероизповеданията“ гласи: „Всеки сам определя своето отношение към религията, има право самостоятелно или заедно с други да изповядва всяка религия, да изразява и разпространява своите убеждения във връзка с отношението си към религията.“[1]
- Съгласно член 18, глава II на Конституцията на Република Азербайджан: „В Република Азербайджан религията е отделена от държавата. Всички вероизповедания са равни пред закона. Забранено е разпространението и пропагандата на религии, унизяващи личността и противоречащи на принципите на човечеството. Държавната система на образование носи светски характер.“[2]
- Член 48, глава III от Конституцията на Република Азербайджан определя: „Всеки има право свободно да определи своето отношение към религията, самостоятелно или съвместно с други да изповядва всяка религия или да не изповядва никаква религия, да изразява и разпространява своите убеждения, свързани с отношението си към религията.“
История на религиите
[редактиране | редактиране на кода]Зороастризъм
[редактиране | редактиране на кода]Произходът на зороастризма в Азербайджан се отнася към първото хилядолетие преди н.е. Зороастризмът най-малко хиляда години остава доминираща религия в Азербайджан. Според една от версиите името „Азербайджан“ се превежда като „Земята на Вечния огън“, който, както се твърди, има пряка връзка със зороастризма и огнепоклонничеството.
Днес религията, културата и традициите на зороастризма са разпространени в Азербайджан. Така например един от празниците – Норуз Байрам, произлиза от зороастризма. Традицията за прескачане на огъня, която е много популярна по време на Норуз сред децата и младите хора, също се свързва с огнепоклонничеството. Следи от зороастризма все още може да се открият в село Хиналиг и храма Атешгях.
Религиозни вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Ислям
[редактиране | редактиране на кода]
Ислямът е основната религия в Азербайджан по данни на изследователския център Pew Research от 2009 г. Близо 99,2 % от населението на страната е мюсюлманско.[3] Абсолютното мнозинство от населението на Азербайджан принадлежи към шиитския клон на исляма (джафаритски мазхаб), малка част – към сунитския (основно ханафитски мазхаб). Приблизително 85% от мюсюлманското население на Азербайджан са шиити, а 15% са сунити.[4]
Духовното управление на мюсюлманите в Закавказието, учредено от Сталин през 1943 г.,[5] обединява не само мюсюлманите от Азербайджан, но и от целия закавказкия регион. Резиденцията на Управлението се намира в Баку. Начело е новоизбраният през 1980 г. Шейх ул ислям Паджи Аллахшукюр Пашазаде. След като Азербайджан получава независимост, тази структура е преименувана на Управление на мюсюлманите от Кавказ.[6]
През 2011 г. в страната действат 1802 джамии, като 75 от тях са в Ленкоран и 120 – в съседния Масалински район.[7]
Юдаизъм
[редактиране | редактиране на кода]В Азербайджан функционират три еврейски общности:
- планинските евреи, живеещи предимно в Губа (селището Красная Слобода) и Баку;
- евреите ашкенази (европейски евреи), с основни места Баку и Сумгаит;
- грузинските евреи, които са концентрирани предимно в Баку.
Еврейската общност е една от най-активните и влиятелни религиозни общности в Азербайджан. По-специално в републиката са създадени и активно работят еврейската агенция „Сохнут“, комитети за защита и опазване на еврейските традиции – „Джойнт“ и „Ваад-Л-Хетзола“, религиозни училища йешиви, Културен център на еврейската общност, женски клуб „Ева“, благотворително общество „Хесед-Хершон“, младежките клубове „Алеф“, „Килел“, видеоклуб „Мишпаха“, издават се вестниците „Аз-Из“, „Башня“ и „Амишав“.
В столицата на Азербайджан, както и в градовете Губа и Огуз, функционират 6 синагоги. Синагогата, открита на 9 март 2003 г. в Баку, е една от най-големите в Европа. През септември 2003 г. в Баку е открито първото еврейско училище.
Селището Красная Слобода, разположено в Губинския район на Азербайджан, е единственото място за компактен живот на евреите в цялото постсъветско пространство. В селото има три синагоги и миква, която служи като място на изпълнение на ритуали.[8] Авигдор Либерман на среща с Илхам Алиев посочва, че връзката на двата народа и държави могат да служат като пример за мирно съвместно съществуване на мюсюлмани и евреи.[9]
Християнство
[редактиране | редактиране на кода]По данни от изследвания на международната благотворителна християнска организация „Open Doors“ за 2013 г., Азербайджан заема 38-о място в списъка на страните, където най-често са потъпквани правата на християните.[10]
Православие
[редактиране | редактиране на кода]
Историята на християнството на територията на Азербайджан е на възраст около 2 хиляди години и е неразривно свързана с името на апостол Вартоломей, един от дванадесетте ученици на Исус Христос, който според църковните легенди, първи проповядва по тези земи и приема смъртта за Христа в град Албан (сега град Баку) от ръцете на Астиага, брат на царя на Велика Армения (според друга версия Астиага самият е бил цар на Армения и се отъждествява със Санатрук Арменски[11]), на 71-годишна възраст.[12] В централната част на града, около Девичата кула, се намира паметното място, където според преданията е пролята кръвта на апостола. Това място е почитано от християните и е мястото им на поклонение в продължение на две хилядолетия.[13]
В началото на IV век Велика Армения официално приема християнството като държавна религия. Тогава в този регион се намират две от източните провинции на Армения, Арцах и Утик. С името на внука на Григорий Просветител – Григорис е свързано основаването на първите храмове в Арцах в средата на IV век.
Според преданието, още в началото на I хилядолетие християнството започва да се разпространява в Кавказка Албания, обхващаща тогава само североизточната част на съвременен Азербайджан. През IV век е организирана църквата на Кавказка Албания, когато албанският цар Урнайр е покръстен от просветителя на Велика Армения Григорий. От началото на VIII век църквата на Кавказка Албания окончателно влиза в състава на Арменската апостолическа църква.
Към днешния момент в Република Азербайджан функционират 5 православни църкви, 3 от които (катедралата на Светиите от жените мироносици, катедралата Рождество Богородично и Михаило-Архангелския храм) са в столицата Баку.[14]
Католицизъм
[редактиране | редактиране на кода]Католицизмът в Азербайджан започва да се разпространява в началото на 14 век, благодарение на усилията на многобройните мисии на францисканците, на доминиканците, на ордена на кармелитите, и т.н. През май 1909 г. е положена основата на първия католически храм в Баку – храма на Непорочното зачатие на пресвета Дева Мария. Католическата общност в Баку е официално регистрирана в Министерството на правосъдието на Азербайджан на 2 април 1999 г. През май 2002 г. в живота на католическата църква в Азербайджан се случва важно събитие – официална визита в Баку извършва папа Йоан Павел II. През февруари 2007 г. е завършено строителството на храма на пресвета Дева Мария. През януари 2006 г. в Баку започва работа орденът на Сестрите на милосърдието на Майка Тереза, под чиято непосредствена опека в бакинското село Зих започва да функционира приют за бездомни.[15]
Протестантство
[редактиране | редактиране на кода]
Първите протестанти се появяват в Азербайджан в началото на 19 век – това са германски колонисти, изповядващи лутеранството. Първата баптистка църква е създадена в Баку през 1880 г. от бившия молоканин В. В. Иванов-Клишников. В края на 19 и началото на 20 век се формира общността на адвентистите. През годините на съветската власт в Азербайджанска ССР се появяват и общност на петдесятниците.
Понастоящем в Азербайджан живеят до 20 хиляди протестанти.[16] Съюзът на баптистите в Азербайджан обединява 22 общини с 3 хиляди членове.[17] Различните петдесятнически църкви наброяват до 4,4 хиляди души (2010 г.).[18] При това най-голямото петдесятническо обединение е църквата „Слово за живот“ (4 общности, 1,8 хиляди души). По собствени данни на Църква на адвентистите от седмия ден, през 2014 г. тя има в страната 5 общини и повече от 500 членове.[19] В страната също така има лутерани, евангелски християни, последователи на Новоапостолската църква и др.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Закон Азербайджанской Республики „О свободе вероисповедания“ // Архивиран от оригинала на 2009-05-17. Посетен на 2017-04-13.
- ↑ Конституция Азербайджанской Республики, архив на оригинала от 14 април 2017, https://web.archive.org/web/20170414082121/http://www.azerbaijan.az/_GeneralInfo/_Constitution/constitution_01_r.html, посетен на 13 април 2017
- ↑ MAPPING THE GLOBAL MUSLIM POPULATION. A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population // Pew Research Center, October 2009. Архивиран от оригинала на 2013-07-25. Посетен на 2017-04-13.
- ↑ Religion // Administrative Department of the President of the Republic of Azerbaijan – Presidential Library. Архивиран от оригинала на 22 август 2011.
- ↑ Духовные управления мусульман – прошлое, настоящее… Будущее?, архив на оригинала от 28 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081228083808/http://www.islam.ru/pressclub/histori/dumfuture/, посетен на 13 април 2017
- ↑ Религии в современном Азербайджане, архив на оригинала от 27 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101027221821/http://azerbaijan.az/_GeneralInfo/_TraditionReligion/traditionReligion_02_r.html, посетен на 13 април 2017
- ↑ В Азербайджане функционируют свыше 1,8 тыс. мечетей, 5 православных церквей и 6 синагог[неработеща препратка]
- ↑ Иудаизм в Азербайджане, архив на оригинала от 27 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101027221821/http://azerbaijan.az/_GeneralInfo/_TraditionReligion/traditionReligion_02_r.html, посетен на 13 април 2017
- ↑ Отношения двух народов и государств могут служить примером мирного сосуществования мусульман и иудеев
- ↑ Open Doors Weltverfolgungsindex 2013, архив на оригинала от 23 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130123234216/http://www.opendoors.de/downloads/wvi/wvi_2013.pdf, посетен на 13 април 2017
- ↑ Православная энциклопедия.
- ↑ Апостол Варфоломей
- ↑ История христианства и христианские общины в Азербайджане // Архивиран от оригинала на 2022-06-18. Посетен на 2017-04-13.
- ↑ Храмы Бакинской Епархии // Архивиран от оригинала на 2008-12-23. Посетен на 2017-04-13.
- ↑ Католическая Церковь в Азербайджане, архив на оригинала от 23 август 2011, https://web.archive.org/web/20110823040253/http://www.catholic.az/001-2.php, посетен на 13 април 2017
- ↑ Global Christianity // The Pew Forum on Religion & Public Life, 19 декември 2011. Архивиран от оригинала на 2013-05-30. Посетен на 13 май 2013. (на английски)
- ↑ Statistics // Baptist World Alliance, 2013. Архивиран от оригинала на 2016-02-27. Посетен на 15 март 2014. (на английски)
- ↑ Mandryk, Jason. Operation World: The Definitive Prayer Guide to Every Nation. InterVarsity Press, 2010. ISBN 0-8308-5724-9. (на английски)
- ↑ Office of Archives, Statistics, and Research. Azerbaijan Mission (2008-Present) // Adventist World Statistics / General Conference of Seventh-day Adventists, 2014. Посетен на 28 ноември 2015. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Бакинското Епархиално управление Архив на оригинала от 2012-06-22 в Wayback Machine.
- Официален сайт на католическата църква в Азербайджан
- Религия в Азербайджан. Материали на Президентската библиотека за управление на делата на президента на Република Азербайджан
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Религия в Азербайджане“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |