Регионален федерален съд на Пети регион

Регионален федерален съд на Пети регион
	Регионален федерален съд на Пети регион
Tribunal Regional Federal da 5ª Região;
	; Карта с щатите, влизащи в юрисдикцията на Регионалния федерален съд на Пети регион
Информация
Абревиатура	TRF5
Основан	6 октомври 1988 г.
Заменил	Федерален апелативен съд
Тип	Регионални федерални съдилища
Юрисдикция	Алагоас, Сеара, Параиба, Пернамбуко, Рио Гранди до Норти, Сержипи
Седалище	Ресифи, Пернамбуко
Състав	15 съдии
Уебсайт	http://www.trf5.jus.br/
	Регионален федерален съд на Пети регион в Общомедия

Регионален федерален съд на Пети регион (на португалски: Tribunal Regional Federal da 5ª Região, TRF5) с официално седалище в Ресифе е едно от шестте регионални федерални съдилища в Бразилия - второинстанционен съд на федералното правосъдие в Бразилия, чиято юрисдикция се разпростира върху щатите Алагоас, Сеара, Параиба, Пернамбуко, Рио Гранде до Норте и щата Сержипе.

Към момента в състава на Регионалния федерален съд на Пети регион работят петнадесет федерални съдии.

История

За да се проследи историята на Регионален федерален съд на Пети регион, трябва да се имат предвид няколко промени в бразилската съдебна система, случили се преди създаването на този съд. Бразилската конституция от 1934 г. учредява федералния дял на правораздаването в страната, а Конституцията от 1937 г. доразвива неговите функции и структура. През 1946 г. новата Конституция създава втора инстанция на федералното правораздаване в лицето на бившия Федерален апелативен съд. По инициатива на военния режим, установен в страната през 1964, с институционален акт от 27 октомври 1965 първата инстанция на федералното правосъдие се обвързва с фигурите на федералните съдии.

В последната Конституция на Бразилия от 1988, наричана Гражданска конституция, се учредяват и Регионалните федерални съдилища, които трябва да заменят и реорганизират юрисдикцията на бившия Федерален апелативен съд, с уговорката, че седалището и юрисдикцията на всеки от тези нови съдилища ще се определят с обикновен закон (чл. 106 и чл. 107).

Като последствие чл. 27 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията дава срок от шест месеца след влизането ѝ в сила да се създадат пет регионални федерални съдилища, чиито юрисдикции и седалища трябва да бъдат определени от все още съществуващия Федерален апелативен съд съобразно броя на делата и по географски принцип. Юрисдикциите и седалищата на тези пет регионални федерални съдилища са определени с Резолюция 1 от 6 октомври 1988 г. и със закон 7.727/89. Тези нормативни актове определят първоначалния състав на съда на десет съдии, осем от които са федерални съдии, ефективно упражнявали професията си над десет години, един адвокат с над десет години стаж, и един прокурор от Федералната прокуратура, който е практикувал професията си над десет години.

На 30 март 1989 г. Регионалният федерален съд на Пети регион официално се настанява в двореца „Фрей Канека“ на булевард „Круз Кабуга“ в Ресифе — бивша резиденция на вицегубернатора на Пернамбуко, определена за временно седалище на съда. През февруари 1994 г. е открита и новата сграда на съда на Каис де Аполо, която от 1995 г. се нарича „Сграда на министър Джаки Фалкао“.

Съгласно вътрешния правилник на съда председателят и заместник-председателят на регионалния съд притежават едногодишен мандат, без право на преизбиране, но през 1997 г. мандатите им стават двугодишни.

През 2000 г. закон 9.967/2000 увеличава състава на съда с още пет съдии и разширява администрацията с длъжността регионален корежедор (съдебен инспектор), чиито функции дотогава са се съвместявали с тези на заместник-председателя на съда. Същата година с поправка в правилника на съда неговите членове започват да се наричат федерални десембаргадори по примера на други регионални федерални съдилища.

Юрисдикция

До 2013 юрисдикцията на съда обхваща щатите Алагоас, Сеара, Параиба, Пернамбуко, Рио Гранде до Норте и Сержипе. През 2013 г. Националният конгрес на Бразилия гласува поправка в конституцията, която отделя от юрисдикцията на съда щата Сержипе и го присъединява към юрисдикцията на новосъздадения Регионален федерален съд на Осми регион. Конституционната поправка обаче е суспендирана от Върховния федерален съд^[1], което запазва предишното статукво.

Един от основните прерогативи на Регионалния съд е да определя броя, вида и териториалната юрисдикция на първоинстанционните федерални съдилища в Пети съдебен регион. За по-ефективнaтa организация на федералното правораздаване юрисдикцията на съда се поделя на шест основни части, наричани съдебни секции (seçãos judiciárias), чиято юрисдикция обхваща един от щатите в юрисдикцията на Регионалния съд, а седалищата им — териториални представителства на Регионалния съд — се намират в столиците на съответните щати. Всяка секция от своя страна се поделя на няколко съдебните окръга — съдебни подсекции (subseçãos judiciárias), чиято юрисдикция обхваща една или няколко общини. Във всяка съдебна подсекция функционират определен от Регионалния съд брой първоинстанционни федерални съдилища (на португалски: varas federais):

Съдебна секция Алагоас - състои се от 8 съдилища — седем в Масейо и 1 в Арапирака (юридическа подсекция Арапирака).
Съдебна секция Сеара - състои се от 21 съдилища: 16 от тях във Форталеза и 5 съдилища в трите юридически подсекции Лимоейро до Норте, Жуазейро до Норте и Собрал.
Съдебна секция Параиба - състои се от 9 съдилища: 5 в Жоао Пасоа и 4 в двете юридически подсекции Кампина Гранде и Соза.
Съдебна секция Пернамбуко - състои се от 24 съдилища: 17 от тях — във Форталеза (5 от тях са специализирани съдилища, оторизирани да разглеждат дела за престъпления срещу Националната финансова система, фискални престъпления и криминални деяния) и 7 в петте юридически подсекции Петролина, Каруару, Сера Теляда, Селгуейро и Гаранюнс;
Съдебна секция Рио Гранде до Норте - състои се от 9 съдилища: 7 в Натал, едно от които за специализирана материя, и 2 в двете подсекции Кайко и Мосоро.
Съдебна секция Сержипе - състои се от 7 съдилища: 5 в Аракажу и 2 в двете подсекции Истансия и Итабаяна.

Бележки

↑ Scortecci, Catarina. Criação de tribunal federal em Curitiba acaba esquecida no STF // www.gazetadopovo.com.br. Gazeta do Povo, 12 януари 2018. Посетен на 11 януари 2020.

Външни препратки

[1] Scortecci, Catarina. Criação de tribunal federal em Curitiba acaba esquecida no STF // www.gazetadopovo.com.br. Gazeta do Povo, 12 януари 2018. Посетен на 11 януари 2020.

[1]