Направо към съдържанието

Рамунчо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рамунчо
Ramuntcho
Титулна страница на българското издание от 1932 г.
Титулна страница на българското издание от 1932 г.
АвторПиер Лоти
Първо издание1897 г.
Оригинален езикфренски

„Рамунчо“ (на френски: Ramuntcho) е роман на френския писател Пиер Лоти. Издаден e за първи път през 1897 г. и печели голяма популярност. Това е едно от най-успешните произведения на автора. [1]

Романът е в две части. Действието се развива в Страната на Баските в края на 19 в. Рамунчо е шестнадесет-седемнадесетгодишен баски планинец, който живее с майка си, Франкита, в селцето Етшезаз, близо до испанската граница. В младостта си Франкита избягва от Етшезаз с чужденец, в когото е влюбена, но когато връзката се изчерпва, сама си тръгва с малкия Рамунчо и се прибира да живее в къщата на починалите си родители. Младият Рамунчо има успехи като играч на топка и като контрабандист – две занимания, които Лоти описва като характерни за баските и разказва няколко такива епизода. Рамунчо и сестрата на неговия приятел Арохкоа – русокосата Грациоза се обичат от деца, но майка ѝ – Долореса Детшари – е против тяхната връзка, защото осъжда бурното минало на Франкита. Двамата влюбени правят планове за бъдещето и подкрепен от Грациоза, Рамунчо решава да придобие френско поданство. Затова ще се наложи да отбие тригодишна военна служба, която иначе не е задължителна за него, но той няма нищо против.

Получава се писмо от вуйчото на Рамунчо – Игначио, който от години живее в Америка. Той кани племенника си при себе си, което означава, че Рамунчо и Грациоза биха могли да отидат в Америка и да се оженят – нещо за което отдавна мечтаят. Но Рамунчо вече е получил документи за френско поданство и ако не изкара военната си служба, ще бъде беглец. Заминаването в такъв случай би било окончателно, а и двамата влюбени желаят да могат се върнат пак в родната баска земя. След като обсъждат въпроса, двамата решават, че е най-добре Рамунчо все пак да служи войник. В деня на заминаването му Франкита и Долореса разменят остри реплики и майката на Грациоза категорично заявява, че няма да даде дъщеря си за жена на Рамунчо.

Втората част започва със завръщането на Рамунчо три години по-късно. Майка му го очаква с тревога, защото има лоши новини за него. В желанието си да се противопостави на нежелания от нея съюз, Долореса е дала дъщеря си в манастир, макар че преди е отхвърляла предложенията на игуменката. Рамунчо намира майка си остаряла и болна. Скоро след завръщането му тя умира от треска. С подкрепата на своя приятел Арохкоа Рамунчо решава да отвлече Грациоза. Когато обаче успява да се срещне с някогашната си любима, открива, че младата послушница, приела името Мария-Анджелика, е съвсем променена и не би напуснала манастира. Той ще замине за Америка сам и вероятно завинаги скъсвайки с родните места.

Край на разкриващата сюжета част.

По романа „Рамунчо“ са правени няколко филмови адаптации:

  1. Ramuntcho // Biblio Monde. Архивиран от оригинала на 2008-01-02. Посетен на 8 февруари 2008.