Рамиро II Монаха
| Рамиро II Монаха | |
| 5-и крал на Арагон | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Испания |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1134 – 1137 |
| Предшественик |  Алфонсо I Воин |
| Наследник | Петронила Арагонска |
| Други титли | крал на Валенсия, Сардиния и Корсика; граф на Барселона и Сердан |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Санчо I Арагонски |
| Братя/сестри | Педро I Арагон Алфонсо I Воин |
| Деца | Петронила Арагонска |
| Подпис |  |
| Рамиро II Монаха в Общомедия | |
Рами́ро II Мона́хът (на испански: Ramiro II el Monje) е 5-и крал на Арагон (1134 – 1137).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1075 г. като син на крал Санчо I и Фелисия де Руси, дъщеря на граф Илдуин III Руси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Управление
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на брат му Алфонсо I Воин през 1134 г. Рамиро II наследява трона на Кралство Арагон.
Той разбира, че се готви заговор срещу него и изпраща посланик до абата на манастира Сен Пон дьо Томер, негов бивш наставник. Посланикът пристига, когато абатът е зает с подрязване на розите, на височина превишаваща средната линия. Абатът съветва краля да направи същото. Затова Рамиро привиква най-знатните дворяни в Уеска под предлог да им покаже камбана, която ще се чува в цялото кралство, и когато се събират, заповядва да бъдат обезглавени 12 предполагаеми предводители на заговора. Останалите се изплашват и се отказват от своите планове да въстават против краля.
Брак с Агнес Аквитанска и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Рамиро II, с позволение на папата, се жени за вдовицата Агнес Аквитанска (Агнес дьо Поатие). Ражда им се дъщеря Петронила. През 1137 г. Рамиро се отрича от престола и се договоря за неин брак с граф Раймон Беренгер IV, граф на Барселона, който става регент на кралството. Той се развежда с жена си и се връща в манастира в Сан Педро. Там умира на 16 август 1157 г. Наследява го единственото му дете – дъщеря му Петронила Арагонска (1136 – 1174), кралица на Арагон (1137 – 1162), съпруга на Раймон Беренгер IV, граф на Барселона.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Копие на портрет на Рамиро ІІ Монах от 1634 г. -
Хосе Касадо дел Алисал. Камбаната от Уеска. Прадо
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Belenguer, Ernest (2006). „Aproximación a la historia de la Corona de Aragón“. La Corona de Aragón. El poder y la imagen de la Edad Media a la Edad Moderna (siglos XII – XVIII). Sociedad Estatal para la Acción Cultural Exterior (SEACEX), Generalitat Valenciana y Ministerio de Cultura de España: Lunwerg, pp. 25 – 53. ISBN 84-9785-261-3
- Bisson, Thomas N. (2000). The Medieval Crown of Aragon: A Short History. Oxford: Clarendon Press.
- Chaytor, Henry John. (1933). A History of Aragon and Catalonia. London: Methuan Publishing.
- Lapeña Paúl, Ana Isabel. (2008). Ramiro II de Aragón: el rey monje (1134 – 1137). Gijón: Trea. ISBN 978-84-9704-392-2