Ралф Ротман
| Ралф Ротман Ralf Rothmann | |
Je.Bauer.jpg) Ралф Ротман през 2006 г. | |
| Роден | 10 май 1953 г. |
|---|---|
| Професия | поет, белетрист, драматург |
| Националност |  Германия |
| Жанр | стихотворение, новела, разказ, роман |
| Уебсайт | |
| Ралф Ротман в Общомедия | |
Ралф Ротман (на немски: Ralf Rothmann) е германски поет, белетрист и драматург,
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Шлезвиг. Израства в Оберхаузен, Рурската област. След като изучава зидарство, прави опити в различни професии: става шофьор на такси, печатар, санитар, готвач.
Първата стихосбирка на Ралф Ротман „Драскотини“ [1] (1984) излиза под редакторското ръководство на поета Кристоф Мекел и го изявява като творец с ярък и самобитен талант. Темите на тези стихове – житейски ситуации в дребнобуржоазна или пролетарска среда, приглушени бунтове, опити за бягство и самота – стават основа и на много от по-късните романи на Ротман. В следващите години той публикува стихосбирката „Молитва сред развалини“ (2000), която го утвърждава като поет с деликатни художествени сетива и дълбока социална чувствителност, подхранена от спомените за детството.
Писателят се установява да живее в Берлин.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Kratzer und andere Gedichte, стихотворения, 1984
- Messers Schneide, новела, 1986
- Der Windfisch, новела, 1988
- Stier, роман, 1991
- Wäldernacht, роман, 1994
- Berlin Blues, драма, 1997
- Flieh, mein Freund!, роман, 1998
- Milch und Kohle, роман, 2000
- Gebet in Ruinen, стихотворения, 2000
- Ein Winter unter Hirschen, разкази, 2001
- Hitze, роман, 2003
- Junges Licht, роман, 2004
- Rehe am Meer, разкази, 2006
- Vollkommene Stille, реч при удостояването с наградата „Макс Фриш“, 2006
- Feuer brennt nicht, роман, 2009
- Shakespeares Hühner, разкази, 2012
- Sterne tief unten, 2013
- Im Frühling sterben, роман, 2015
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1986: Märkisches Stipendium für Literatur für den Lyrikband Kratzer
- 1992: „Награда Мара Касенс за първи роман“
- 1992/1993: Stadtschreiber von Bergen
- 1996: „Рурска литературна награда“
- 2001: „Награда Херман Ленц“
- 2002: „Кранихщайнска литературна награда“
- 2003: „Евангелистка награда за книга“
- 2004: „Награда Вилхелм Раабе (2000)“ на град Брауншвайг
- 2004: „Литературна награда на Рейнгау“
- 2005: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
- 2006: „Награда Макс Фриш“ на град Цюрих
- 2007: „Награда Ерик Регер“
- 2008: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““
- 2008: „Награда Ханс Фалада“ на град Ноймюнстер
- 2010: „Награда Валтер Хазенклевер“[2] на град Аахен
- 2013: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
- 2014: Kunst- und Kulturpreis der deutschen Katholiken
- 2016: „Награда Щефан Андрес“
- 2017: „Награда Клайст“
- 2017: „Награда Герти Шпис“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия от Ралф Ротман, в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов, „Страданието като инструмент“ Архив на оригинала от 2016-08-05 в Wayback Machine., сп. „Книгосвят“, София, 7 декември 1987
- ((de)) Ralf Rothmann – Poet aus dem Pott Архив на оригинала от 2002-09-26 в Wayback Machine.
- ((de)) Interview mit Ralf Rothmann Архив на оригинала от 2007-11-17 в Wayback Machine.
- ((de)) Ралф Ротман в Die LYRIKwelt
- ((en)) Ралф Ротман в
Internet Movie Database
|
