Разновидности на арабския език
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Съществуват много разновидности на арабския език (диалекти или други) в рамките на пет регионални форми. Самият арабски език, който принадлежи към семитската група, се заражда на Арабския полуостров. Най-големите разделения настъпват между разговорните езици в различните региони. Например някои разновидности на арабския в Северна Африка ще бъдат неразбираеми за говорещите езика в Левант или Персийския залив. Освен тези, има и други разновидности на езика в държавите, а дори и в градовете и селата.
Друга съществена разлика има между значително разминаващите се разговорни разновидности, използвани в почти всички видове ежедневни ситуации, и официалния език, използван предимно в писмената или подготвената реч. Преобладаващата регионална разновидност се учи като майчин език, а официалният се учи впоследствие в училище. Самият официален език също варира между модерната си итерация (често наричана Стандартен арабски) и Класическия арабски, който служи като нейна основа.
Съществуват допълнителни различия в речта в градовете и селата, религиозните и етнически групи и социалните класи. Често говорещите арабски могат да се приспособят към много начини на говор, според контекста и намеренията си, например да говорят с хора от различни региони, за да демонстрират нивото си на образованост.
Регионални разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Най-големите разновидности в арабския са тези между регионалните езикови групи:
- Южната арабска група включва:
- Магребската група включва:
- Суданската група включва:
- Левантийската група включва:
- Египетската група включва:
- Иракската група включва:
- Андалузийската група:
- включва разновидности на диалекта из Пиренейски полуостров
Тези големи регионални групи не съответстват на границите на съвременните държави. В западните части на Арабския свят разновидностите се наричат الدارجة ал-дарижа, а в източните — العامية ал-'амия. Някои от тези разновидности са взаимно неразбираеми от другите, поради големите разстояния и създадените различия във фонологията. Разновидностите на запад от Египет са особено различни и египтяните твърдят, че имат трудности в разбирането на северноафриканските араби, които от своя страна разбират другите говорещи само благодарение на широката популярност на египетския арабски и, в по-малка степен, на ливанската медия. Фактор за диференциацията на разновидностите е влиянието на други езици, говорени по-рано в дадените региони, например коптски в Египет, берберски в Северна Африка и арамейски в Левант.
Съвременните езици осигурили значителен брой нови думи и до голяма степен са повлияли на произношението и словореда. Примери за това са турският и английският в Египет, френският в Северна Африка и Сирия и английският и иврит в Израел. Въпреки това, много по-съществен фактор за всичките пет диалектни групи е, подобно латинския в романските езици, задържането (или промяната в значението) в класическата форма на Фуша, използван в Корана.
Примери за големи регионални разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Следващият пример ще илюстрира приликите и разликите между книжовния, стандартен език и някои големи градски диалекти:
Разновидност | Много обичам да чета. | Когато отидох до библиотеката, | намерих само тази стара книга. | Исках да прочета книга за историята на жените във Франция. |
---|---|---|---|---|
Стандартен | ʾanā ʾuḥibbu l-qirāʾahta kaṯīran | ʿindamā ḏahabtu ʾila l-maktabati | lam ʾaǧid siwā hāḏā l-kitābi l-qadīm | wa kuntu ʾurīdu an ʾaqraʾa kitāban ʿan tārīḫi l-marʾah fī-farānsā |
Тунизийски | ēne nħibb il-qrēya barʃa | waqtelli mʃīt l il-maktba | ma-lqīt kēn ha l-ktēb l-qdīm | u kunt nħibb naqra ktēb ʕala tērīx l-mra fi frānsa |
Марокански | ana ʕziz ʕlija bzzaf nqra | melli mʃit l-maktaba | ma-lqit-ʃ men-ɣir had l-kteb l-qdim | kent baɣi nqra ktab ʕla tarix l-ʕjalat f-fransa |
Египетски | ana baħebb el-ʔerāya ʔawi | lamma roħt el-maktaba | ma-lʔet-ʃ ella l-ketāb el-ʔadīm da | w-ana kont ʕāyez aʔra ketāb ʕan tarīx es-settāt fe faransa |
Ливански | ktīr bħibb il-ʔirēye | lamma reħit ʕal-maktebe | ma lʔēt illa hal-i-ktēb li-ʔdīm | wi kēn beddi ʔra ktēb ʕan tērīx l-mara b-frēnse |
Иракски | āni aħibb el-qrāya kulliʃ | min reħit il-maktaba | ma ligʲēt ħaʃa hāða l-iktāb el-ʔāskī | redet aqra ktāb ʕan tarīx l-imrāyāt eb-fransa |
Кувейтски | ʔāna wāyed aħibb agrā | lamman reħt el-maktaba | ma ligēt illa hal ketāb al-qadīm | kent abī agra ketāb ʕan tarīx el-ħarīm eb-fransa |
Хиджашки | ana aħubb al-ɡirāja kaθīr | amma roħt el-maktaba | ma laɡēt ɣēr hāða l-kitāb al-ɡadīm | w-ana kont abɣa aɡra ktāb ʕan tarīx al-ħarīm fe faransa |
Йеменски | 'ʔana bajn aˈħibb el-geˈrāje ˈgawi | ˈħīn ˈsert saˈlā el-ˈmaktabe | ma leˈgēt-ʃ ˈðajje al-keˈtāb el-gaˈdīm | kont ˈaʃti ˈʔagra keˈtāb ʕan taˈrīx al-ˈmare wastˤ faˈrānsa |
Някои лингвисти твърдят, че разновидностите на арабския са достатъчно различни, за да бъдат отделни езици, както френския и италианския или немския и нидерландския. Въпреки това, както посочва Рийм Басиуни, може би разликата между „език“ и „разновидност“ са до известна степен политически, вместо лингвистични.
Официална и неофициална реч
[редактиране | редактиране на кода]Друг начин, по който разновидностите на арабския се различават е, че някои са официални, а други – неофициални, т.е. разговорни. Има две официални разновидности или اللغة الفصحى ал-луг'а ал-фусха. Единият от тях, а именно стандартният арабски, се използва в литературата и медиите. Другият, класическия арабски, е езикът на Корана. Той се използва рядко, освен ако не се цитира Корана или по-стари текстове. Съвременният арабски е умишлено разработен през XIX в. като модернизираната версия на класическия арабски.
Хората често използват както официален, така и разговорен арабски. Например интервюиращите използват стандартен арабски, когато задават подготвени въпроси, след което преминават към разговорния вариант, за да добавят спонтанен коментар или отговор на въпрос. Днес дори и най-малко образованите граждани са изложени на стандартния вариант на езика чрез масовата медия и са затова са склонни да използват елементи от него. (Това е пример на това, което лингвистите наричат „диглосия“).
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Доислямски разновидности
[редактиране | редактиране на кода]- Стар северноарабски език
- северноарабски диалекти – Аднан
- западноарабски диалекти – Хиджаз
- източноарабски диалекти – основен източник на класическия арабски
- южноарабски диалекти
- Класически арабски
Съвременни разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Северни разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Северните разновидности са повлияни от арамейския език
Централни разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Централните разновидности са повлияни от коптския език, говорен в Нубия.
Западни разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Западните разновидности са повлияни от берберските и романските езици.
Южни разновидности
[редактиране | редактиране на кода]- Заливски арабски
- Бахрейнски арабски
- Наджидски арабски
- Хиджашки арабски
- Йеменски арабски
- Дофарийски арабски
- Омански арабски
- Шихиски арабски