Разбоищки манастир

Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.

---

Разбоищки манастир „Въведение Богородично“
Местоположение в София43.016111, 22.940556
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Разбоище
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Софийска
Изграждане	XIII – XV век
Състояние	действащ храм, паметник на културата
Разбоищки манастир „Въведение Богородично“ в Общомедия

Разбоищкият или Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“, наричан в миналото и Курджиловски, е български манастир. Част е от Софийската епархия на Българската православна църква. Храмовият празник на манастира е на 21 ноември, а на 15-ти август(нов стил) и на 28 август(стар стил) се прави голям събор с неизменния курбан, на който идват стотици миряни.

Извън сградата на манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, която е изградена на 50 метра в скалите над манастира.

География

Манастирът се намира на около 1 – 2 километра от село Разбоище, в дефилето на река Нишава, на 9 километра югозападно от Годеч и на 55 километра северозападно от София. Разположен е на рида Тупа̀нъц.

История

Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век, което го прави един от трите най-ранно възникнали манастири в България. Тогава монаси отшелници са живеели в съседни пещери, като са използвали тази пещерна ниша за молитвено място в продължение на векове. Постепенно някои от монасите са слезли в долината на около 250 м. от това място и са построили поселище на десния бряг на река Нишава. Други автори, смятат, че манастирът съществува от XIII – XIV век. Запазените фрагменти от старата живопис в манастирската църква по стилови особености се отнасят към края на XV и началото на XVI век. През XVIII – XIX век разцъфтява скалното отшелничество. В 1841 година манастирът е обновен основно. След обновяването му жилищните сгради са преместени на равен терен и така църквата остава извън сградите. През годините обителта е развивала богата духовна, просветителска и бунтовническа дейност. В килийното училище се подготвяли образовани хора за учители. В годините на турското робство тук са намирали подслон не малко известни народни бранители. Тук отсядали много мъже тръгнали към легията на Раковски в Белград или връщащи се от там. Голяма слава добила обителта, когато от легията на Раковски тук дошъл Йоан Тотю, известен и като монах Йовчо, племенник на легендарния войвода Филип Тотю. В манастира организирал и производство на барут в пещера Барутарницата – всъщност огромна част от барута за българските хайдути е идвала от тук. През 1860 г. турците отново нападнат и опожаряват манастира. Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван и три пъти съграждан. До 1944 г. манастирът е бил мъжки, след което женски. През 1950 г. е направен голям ремонт, пристроен е притвор. Поради невежество при ремонта, за да хване новата мазилка, майсторите надрали старите стенописи. Понастоящем манастирът е действащ, с една монахиня.

В манастира се съхранява старопечатан български миней от 1869 година.

Архитектура и стенописи

Църквата е еднокорабна с полуцилиндрична апсида и с малък олтар. Почти всички стенописи са унищожени при нанасянето на нова, хоросанова мазилка. На западната фасада, както и в наоса и в апсидната ниша са запазени останки от стенописи от първоначалната църква. На северния край на западната фасада са изобразени епизоди от „Страшния съд“, датирани от края на XV – началото на XVI век.

Иконите, които са останали, и утварите са от втората половина на XIX век. В манастира се пази старият иконостас от XIX век, а новият е от 1950 година.

Галерия

• 
  Запазеният външен стенопис на църквата
• 
  Изглед към църквата
• 
  Църквата
• 
  Манастирските сгради
• 
  Входът на манастира
• 
  Моста над реката по пътя за църквата
• 
  Параклис св. Архангел Михаил
• 
  В памет на
• 
  Обновена част на манастира