Разбоищки манастир
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.
| Разбоищки манастир „Въведение Богородично“ | |
 | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Разбоище |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Изграждане | XIII – XV век |
| Състояние | действащ храм, паметник на културата |
| Разбоищки манастир „Въведение Богородично“ в Общомедия | |
Разбоищкият манастир „Въведение Богородично“, наричан в миналото и Курджиловски, е български манастир. Част е от Софийската епархия на Българската православна църква. Храмовият празник на манастира е на 21 ноември.
Извън сградата на манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, която е изградена в скалите над манастира.
География
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира на около 1 – 2 километра от село Разбоище, в дефилето на река Нишава, на 9 километра югозападно от Годеч и на 79 километра северозападно от София. Разположен е на рида Тупа̀нъц.
История
[редактиране | редактиране на кода]Някои автори, смятат, че манастирът съществува от XIII – XIV век. Запазените фрагменти от старата живопис в манастирската църква по стилови особености се отнасят към края на XV и началото на XVI век.[1] През XVIII – XIX век разцъфтява скалното отшелничество. В 1841 година манастирът е обновен основно. След обновяването му жилищните сгради са преместени на равен терен и така църквата остава извън сградите.[2]
В манастира се съхранява старопечатан български миней от 1869 година.[3]
Архитектура и стенописи
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е еднокорабна с полуцилиндрична апсида и с малък олтар. Почти всички стенописи са унищожени през 1941 година при нанасянето на нова, хоросанова мазилка. На западната фасада, както и в наоса и в апсидната ниша са запазени останки от стенописи от първоначалната църква. На северния край на западната фасада са изобразени епизоди от „Страшния съд“, датирани от края на XV – началото на XVI век.[4]
Иконите, които са останали, и утварите са от втората половина на XIX век. В манастира се пази старият иконостас от XIX век, а новият е от 1950 година.[3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Запазеният външен стенопис на църквата -
Изглед към църквата -
Църквата -
Манастирските сгради
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илиев, Николай и Христо Темелски, Разбоишки манастир, София 2009, издателство „Българи“, с. 12.
- ↑ Разбоишки манастир „Въведение Богородично“.
- ↑ а б Информация за Разбоишкия манастир на www.bulgariamonasteries.com[неработеща препратка]
- ↑ Илиев, Николай и Христо Темелски, Разбоишки манастир, София 2009, издателство „Българи“, с. 13 – 15.
