Направо към съдържанието

Радка Конфорти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радка Конфорти
българска оперна певица
Родена
Починала
10 юли 1964 г. (41 г.)

Националностбългарка
Учила вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивокал
Глассопран
Направлениеопера
Активност1951 – 1964
Известни творбиЛеонора от „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“, Биза от „Дама Пика“, Сента от „Летящия холандец“ и др.

Радка Пенева (Конфорти) е българска оперна певица – сопран. Тя има кратка, но бляскава кариера и талант от световна класа, със способността да украси всяка голяма оперна сцена с великолепния си спинтов сопранов глас. [1]

Радка Конфорти многократно е олицетворявана от съвременните музикалните критици като природно явление. Родена е на 1 декември 1922 в село Дойренци, Ловешко. Музикалното си обучение започва в родното си село при учителя по литература и музика Димитър Аджарски, който открива дарбата в нея и я насърчава да учи пеене. Средно образование завършва в Смесена гимназия „Цар Борис III“, Ловеч (1943).[2] След като завършва гимназия пристига в София и бива приета веднага в Консерваторията като „изключително дарование“, където учи при доайена на българската вокална педагогика професор Христо Бръмбаров, който е и солист на Операта.[3] Междувременно Радка Конфорти е солистка на фолклорната група „Росна китка“ при Българско национално радио. Скоро нейният учител я представя в Операта и бива назначена за стажантка, каквато е практиката тогава, независимо от възможностите и таланта.[4]

Постъпва в Софийската опера като певица сопран. Приема артистичния псевдоном Конфорти. Дебютът на Радка Конфорти е в малката роля на графиня Чепрано от „Риголето“ на Верди (10 януари 1951 г.). След този дебют тя започва да получава отговорни и предимно главни сопранови роли, с което бързо става необходима за театъра. Нейният драматичен сопран е със значителен обем, изравнени регистри, пробивност, с особена топлота на тона, съчетана с ефектен метален блясък във височините и възможност да постига ярки динамични контрасти, да гради постепенно и убедително сценичните кулминации.

В сценичен план тя е преди всичко драматичка, дори трагичка. Там е силата ѝ като актриса. Никога не е участвала в комична опера. Тези свои ценни качества певицата разгръща с голям успех в трудните роли на Аида, Леонора от „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“, Тоска, Сента от „Летящия холандец“, Биза от „Дама Пика“, Турандот. В своето време тя е просто ненадмината в тях. Два записа – на ариите от „Аида“ и „Дама Пика“ – убеждават в това.

Радка Конфорти е направила около двадесет различни роли, като сред тях критиката отбелязва по значимост също: Елена от „Момчил“ на Любомир Пипков, Халка от едноименната опера на Станислав Монюшко, Цвета от операта на Маестро Атанасов, Ема от „Хованщина“ и др. Пее предимно на своята любима сцена Софийската опера, гостува рядко навън (понеже времената са били такива) – гастролира преди всичко в страните от „лагера“ като / Чехия, Полша, Румъния, Югославия (1959 г.), Китай (1950 г.)/. С огромен успех през 1952 г. пее на сцените на Болшой театър в Москва и през 1957 г. в Кировския театър в Ленинград. Там тя прави и голяма част от своите незабравими записи.

Умира на 10 юли 1964 г. в София след тежко заболяване.

  1. Радка Конфорти 50 години от смъртта на голямата драматичка // написано от Огнян Стамболиев. публикувано от www.operasofia.bg, , раздел: Новини. Посетен на 03.12.2016.
  2. Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Ловеч, с. 191-192
  3. Спомен за Радка Конфорти // написано от Красимира Йорданова. публикувано от bnr.bg, 10.07.2014, раздел: Музика. Посетен на 03.12.2016.
  4. Големите сопрани на България // написано от Марин Бончев. публикувано от www.ploshtadslaveikov.com, 5 януари 2016, раздел: Площад СЛАВЕЙКОВ. Посетен на 03.12.2016.