Ради Мазников
| Ради Мазников | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | „Мазнето“ | ||||||||
| Роден | Радослав Димитров Мазников 9 февруари 1912 г. | ||||||||
| Починал | 19 септември 1944 г. село Баланово, Царство България | ||||||||
| Пост | вратар | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 12 февруари 2012. 2. Информацията е актуална към 12 февруари 2012. | |||||||||
Радослав (Ради) Мазников е български футболист, вратар. Един от тримата братя, посветили кариерите си във футбола на „Левски“. Роден е на 9 февруари 1912 г. в Дупница.[1] Има 20 мача за „А“ националния отбор (1932 – 1943). Разстрелян от комунистическата власт след 9 септември 1944 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Радослав Мазников е чиновник по професия. Завършва търговия. В годините на Втората световна война е служител в софийската община към Комисариата по еврейските въпроси [2]. След 9 септември 1944 г. е свален от влак на път за Горна Джумая за приятелски мач на Левски. Арестуван е по обвинение в подстрекателство към държавен преврат, както и в шпионаж срещу спортисти с комунистически убеждения. На 19 септември е изведен от ареста и откаран в местността „Фучева ливада“ до село Баланово и разстрелян с пистолет. Тъй като е известен спортист, тялото му е изгорено, а вратарят е обявен за безследно изчезнал.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Играе 18 сезона с екипа на „Левски“ (София) (1926 – 1944). Трикратен шампион на България и носител на купата на страната през 1933, 1937 и 1942 г., носител на Балканската купа през 1932 и 1935 г. Има 20 мача за националния отбор.
Напуска Левски единствено през сезон 1934/35 поради финансова криза. По препоръка на треньора Карой Фогъл заминава за Унгария и кара проби в „Уйпещ“ (Будапеща).[3] Пази в няколко приятелски мача, но през юли 1934 г. треньорът Ференц Лангфелдер не привлича вратаря.[4] След това Мазников преминава в тима на III Керулет[5], където остава впечатления с изявите си в приятелски мачове. Срещу чехословашкия ДГСУ спасява 3 дузпи в 1 мач.[1] Единствената си среща в шампионата записва в първия кръг срещу отбора на Сомоги, завършила 2:2.[6] През октомври 1934 г. интерес към него проявяват френските „Ред Стар“ и „Сет“, но до трансфер не се стига.[7]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Национални
[редактиране | редактиране на кода]- Първенство на България:
Шампион (3): 1932/33, 1936/37, 1941/42
- Царска купа:
Носител (3): 1932/33, 1936/37, 1941/42
- Столично първенство:
- Шампион (5): 1929, 1933, 1937, 1942, 1943
Международни
[редактиране | редактиране на кода]- Първенство на Унгария:
Вицешампион (1): 1933/34
- Балканска купа: (Национален отбор)
- Носител (2): 1932, 1935
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Легендарен вратар изчезва безследно! Свалят Ради Мазников на гара Владая през септември 1944 г. и повече никой не чува за него
- ↑ Ради Мазников
- ↑ в-к „Меридиан Мач“, 8 февруари 2020 година – „Арестуваният Мазников пратен при Тодор Живков“
- ↑ Nemzeti Sport, 1934.08.07
- ↑ Радослав Мазников[неработеща препратка]
- ↑ Somogy_FC-III._Kerület 2:2
- ↑ вестник "Спорт", 12 октомври 1934 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Профил в eu-football.info
- Профил на LevskiSofia.info
- Истинска история, Епизод 1: Ради Мазников, документален филм на канала „Сини сърца“
- Профил в transfermarkt.com
- Radi Maznikov – egy bolgár válogatott Óbudán
