Пьотър Богатирьов

Пьотър Богатирьов
Пётр Григо́рьевич Богатырёв
	Пьотър Богатирьов Пётр Григо́рьевич Богатырёв
руски фолклорист
Роден	16 януари 1893 г. (стар стил) Саратов, Руска империя
Починал	18 август 1971 г. (78 г.) Москва, СССР
Погребан	Русия
Националност	Русия
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област	народни театрални форми
Работил в	Университет „Коменски“,; Московски университет,; АН на СССР

Пьотър Григориевич Богатирьов (на руски: Пётр Григо́рьевич Богатырёв) е съветски фолклорист, етнограф и преводач. Доктор хонорис кауза на Карловия университет в Прага и на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава.

Биография

Роден е на 28 януари 1893 г. в Саратов. През 1918 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет.^[1]^[2]

През 1922-1939 г. работи като сътрудник в съветското посолство в Чехословакия и преподава в Университета „Коменски“ в Братислава. След връщането си в СССР през 1940 г. става професор в Московския държавен университет, където оглавява катедрата по фолклор в Московския институт по философия, литература и история. През 1941 г. защитава докторска дисертация на тема „Народния театър на чехите и словаците“.^[2] През 1943 г. става завеждащ Сектора по фолклора на Института по етнография на Академията на науките на СССР.^[1]

В края на 40-те години е подложен на гонения: уволнен е от Московския държавен университет и Академията на науките. През 1952-1959 г. преподава във Воронежкия държавен университет.^[1]

В края на 50-те години гоненията са прекратени и той започва работа като научен сътрудник на Института за световна литература на АН на СССР, а през 1964 г. отново е назначен за професор в Московския държавен университет.^[1]

Умира на 18 март 1971 г.^[1]

Негов син е поетът преводач Константин Богатирьов.

Научна дейност

В началото на научната си дейност Богатирьов е изследовател на народните обреди и магически действия. Той организира няколко научни експедиции в Закарпатието, резултатите от които са обобщени в книгата „Магические действия, обряды и верования Закарпатья“ (1929). Изследва също народния театър. Има приноси и в сравнителния анализ на фолклора на различните славянски народи.

Активно участва в работата на Пражкия лингвистичен кръжок, чийто редовен член е.^[3]

Автор е на над 150 научни труда, посветени на народния театър, поетиката и семиотиката на фолклора. Заедно с това е и редактор и един от авторите на учебника „Русское народное поэтическое творчество“.^[1]

Богатирьов е автор на първия и превърнал се в класически превод на романа на Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ на руски език.^[1]

Литературен образ

Пьотър Богатирьов е герой в книгата на Виктор Шкловски „Зоо или Писма не за любовта“.^[4]

Библиография

Основни трудове

Славянская филология в России за годы войны и революции. Берлин, 1923 (в съавторство с Роман Якобсон).
Actes magiques, rites et croyances en Russie subcarpathique. Paris, 1929.
Funkcie kroja na Moravskom Slovensku. Turciansky Sv. Martin. 1937.
Lidové divadlo české a slovenské. Praha, 1940.
„Фольклорные сказания об опришках Западной Украины“. – Советская этнография. М.; Л., 1941.
Русское народное поэтическое творчество: Учебное пособие. М., 1954 (редактор).
Некоторые задачи сравнительного изучения эпоса славянских народов. М., 1958.
Словацкие эпические рассказы и лиро-эпические песни („Збойницкий цикл“). М., 1963.
Вопросы теории народного искусства. М., 1971.

За него

Грацианская Н. П., Померанцева Э. В. „Петр Григорьевич Богатырев: Некролог.“ – Советская этнография, 1971, кн. 6, с. 175-178.
Кравцов Н. И. „Петр Григорьевич Богатырев“. – Научные доклады высшей школы: Филологические науки. 1968, кн. 2, с. 133.
Beneš В. P. „Bogatýrjov a strukturalismus“. – České lid. 1968, Čis. 4.
Сорокина С. П. „П. Г. Богатырев и русская формальная школа“. – Архетипы в фольклоре и литературе. Кемерово, 1994.
Усачёва В. В. „Духовная культура народов Карпатского региона в трудах П. Г. Богатырева“. – Славяноведение, 1994, кн. 3.
Топорков А.Л., „Два издания книги П.Г. Богатырева „Магические действия, обряды и верования Закарпатья“ (1929/1971) в научном контексте ХХ века“, Антропологический форум, 2010, № 14, с. 127-159.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Страница за Пьотър Богатирьов във Фундаментальная электронная библиотека ((ru))
↑ ^а ^б Биографска справка за Пьотър Богатирьов в Летопись Московского университета ((ru))
↑ Tomáš Hoskovec. „Pražský lingvistický kroužek osmdesátiletý“. – Tvar, 2006, č. 19, s. 13. ((cs))
↑ На Богатирьов е посветена десета глава на книгата, която е озаглавена „За жената, избираща си рокля, и за предметите, които имат ръце. Тук е записано и едно недоразумение с фракове. Но основното съдържание на писмото е разказът за това, как веднъж в шапката на Пьотър Богатирьов се вмъкна едра банкнота, как той умееше да не плаче в Москва и как заплака в един ресторант в Прага.“. – вж. Виктор Шкловский, Zoo или Письма не о любви. ((ru))

Външни препратки

((ru)) Бобров А. Г., „Богатырёв Пётр Григорьевич“, Энциклопедия „Слова о полку Игореве“
((cs)) Petr Bogatyrev (1893–1971) – bibliografie
((en)) Veronika Ambros, „A Suticase Full of Manuscripts: Petr Bogatyrev and his legacy“, Toronto Slavic Quarterly, No 8, 1999

[feb-web.ru-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Страница за Пьотър Богатирьов във Фундаментальная электронная библиотека ((ru))

[letopis.msu.ru-2] а ^б Биографска справка за Пьотър Богатирьов в Летопись Московского университета ((ru))

[3] Tomáš Hoskovec. „Pražský lingvistický kroužek osmdesátiletý“. – Tvar, 2006, č. 19, s. 13. ((cs))

[4] На Богатирьов е посветена десета глава на книгата, която е озаглавена „За жената, избираща си рокля, и за предметите, които имат ръце. Тук е записано и едно недоразумение с фракове. Но основното съдържание на писмото е разказът за това, как веднъж в шапката на Пьотър Богатирьов се вмъкна едра банкнота, как той умееше да не плаче в Москва и как заплака в един ресторант в Прага.“. – вж. Виктор Шкловский, Zoo или Письма не о любви. ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]