Направо към съдържанието

Път на индустриалните паметници на Силезийско войводство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Път на индустриалните паметници на Силезийско войводство (на полски Szlak Zabytków Techniki Województwa Śląskiego) - тематичен регионален туристически автомобилен маршрут, обхващащ обекти, свързани с индустриалното наследство на Силезийско войводство. Състои се от четиридесет съоръжения, свързани с традицията на минното дело, металургията, енергетиката, железниците, комуникациите, текстила, производството на вода и хранително-вкусовата промишленост[1]. Инициатор и пръв изпълнител на проекта е Отделът за популяризиране на индустриалното наследство на Маршалската служба на Силезийско воеводство с помощта на Силезийската туристическа организация и съществената подкрепа на Силезийския център за културно наследство в Катовице (понастоящем отдел на Института за полска мисъл „Войчех Корфанти“). Днес Пътят на индустриалните паметници е най-интересният маршрут на индустриалния туризъм в страната и като един от основните маркови туристически продукти на Силезийско войводство е уникално предложение за продажба, характеризиращо региона на туристическата карта на Полша и Европа[2].

Информационни табели по маршрута

Етапи на реализация на проекта

[редактиране | редактиране на кода]

Официалното откриване на Пътя на индустриалните паметници на Силезийско воеводство е на 19 октомври 2006 година, но работата по подготовката на продукта започва от юли 2004. Списъкът на 29-те обекта, съставляващи Пътя на индустриалните паметници на Силезийско воеводство е определен с решение на Съвета на Силезийското войводство № 1153/268/II/2005 от 21 юни 2005. През следващите години към пътя са добавени още обекти: два през 2007, един през 2009, шест през 2010, като същевременно два от предишните са отстранени от списъка (Силезийски порцелан в Катовице-Богучице и железопътната гара в Руда Шльонска Хебже). С решение 2509/157/V/2016 от дата 6 декември 2016 година Пътят е разширен с още 6 обекта, а три от обектите са причислени към категорията „застрашен обект” (Топлоелектрическата централа Щоберки в Битом, Работническата колония "Фичинус" в Руда Шльонска и Фабриката за кристално стъкло "Заверче"). През 2021 година Пътят на индустриалните паметници включва 40 обекта на индустриалното наследство и близо 30 населени места в Силезийско воеводство[3].

На 13 януари 2010 Пътят на индустриалните паметници става част от Европейския път на индустриалното наследство (ERIH – European Route of Industrial Heritage). По този начин силезийският Път се превръща в единственият път в Централна и Източна Европа вписан в такъв престижен списък[4].

Старата фабрика, обект от Пътя на индустриалните паметници, намиращ се в Белско-Бяла
  • 2007 – номинация за най-добър туристически продукт за 2007 година (титлата, присъдена от Полската туристическа организация)
  • 2008 – отличен със Златен сертификат на Полската туристическа организация и награда под формата на промоционална кампания на стойност 700 000 полски злоти
  • 2010 – отличен със златен медал на Международния панаир в Познан в категорията за най-добър туристически продукт. Панаирът има близо 30 – годишна традиция и високо реноме. Това е един вид панаирен трофей, който помага в пазарната конкуренция. Той е символ на качествата на продукта, неговата модерност и иновативност. Компаниите, които са получили правото да поставят този знак върху своите продукти, потвърждават неговото маркетингово значение[5].
  • 2012 – Празникът на Пътя на индустриалните паметници получава награда в конкурса за творческа реклама „Kreatura“ в Полша. В 16-ото издание на този конкурс участват 107 творби в 12 категории. "Индустриада" е отличена в категория "event/ambient". Събитието, популяризиращо маршрута на индустриалните паметници, побеждава известни марки като Orlen или Ikea.
  • 2012 – Главната награда на 12-ия Международен туристически панаир в Ополе.
Илюминации по време на Индустриада 2014

От 2010 ежегодно през юни се провежда Празник на Пътя на индустриалните паметници - Индустриада. В съоръженията, които са част от маршрута, а от 2013 и в т. нар приятелски обекти се провеждат различни събития: представления, концерти, мултимедийни спектакли, семинари, обиколки на съоръженията и много други. От 2015 се провеждат и вечер предхождаща Индустриада („Пускане на машините“), както и вечер в деня след събитието („Финал“). От 2012 събитията в рамките на Индтустриада имат общ водещ мотив. През 2012 – светлината, през 2013 – енергията. Индустриада 2014 се провежда без водеща тема. В 2015 водещ мотив е трудът, 2016 – индустриалните легенди, 2017 – в ритъма на машините, 2018 – индустрията е жена, 2019 – ИНДУ (индустриален) бал, 2020 – природата в промишлеността, 2021 - техниката[6]. Индустриада е единственото събитие от този тип в Централна и Източна Европа, вторият по големина индустриален фестивал в Европа, провежда се в над 40 исторически промишлени и технически сгради в около 30 града в Силезийското войводство

  1. OPIS SZLAKU – Szlak Zabytków Techniki, zabytkitechniki.pl [посещение 2021-03-24] (pol.).
  2. OPIS SZLAKU – Szlak Zabytków Techniki, zabytkitechniki.pl [посещение 2021-03-24] (pol.).
  3. Uchwała zarządu nr 2332/383/VI/2022 z dnia 2022-12-21 - Biuletyn Informacji Publicznej Samorządu Województwa Śląskiego, bip.slaskie.pl [посещение 2023-01-09].
  4. KALENDARIUM SZLAKU – Szlak Zabytków Techniki, zabytkitechniki.pl [посещение 2021-03-05] (pol.)
  5. Europejski Szlak Dziedzictwa Przemysłowego. [посещение 2011-06-08].
  6. Znamy już datę i motyw przewodni tegorocznej edycji INDUSTRIADY, INDUSTRIADA [посещение 2021-10-22].
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Szlak Zabytków Techniki Województwa Śląskiego в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​