Пчеларово (област Кърджали)
За другото българско село вижте Пчеларово (област Добрич).
| Пчеларово | |
.jpg) | |
  Пчеларово  Пчеларово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 127 души[1] (15 март 2024 г.) 4,97 души/km² |
| Землище | 25,645 km² |
| Надм. височина | 419 m |
| Пощ. код | 6664 |
| Тел. код | 03696 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 58829 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Черноочене Айджан Ахмед (ДПС; 2023) |
Пчеларово е село в Южна България. То се намира в община Черноочене, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Пчеларово се намира в района на Източните Родопи. Климатът е планински, а въздухът е чист поради отдалечения район, в който се намира селото. Близо до селото се намират три язовира – Мината, Балканска река и Мандадере. В непосредствена близост до селото се намира връх Света Еленка. На изток от него е разположен връх Сток Петра. Пчеларово е известно и със своите минерални извори, които са смятани от хората за лековити.
Заобиколено е от върхове, които носят имена на светии – Сток Петра (Свети Петър), Ста Еленка (Света Еленка). Има и местност на име Божеймя (Божие име).
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Гованлък или Кованлък (пчелин). Има предание, че в този район имало вековни дъбови гори и орехови дървета, в чиито хралупи се въдели диви пчелни семейства. Има и други версии – първоначално селището се е намирало до разклона Петелово – Николово. Там някакъв млад мъж – Никола, гледал пчелите на бея. По време на чумата хората изоставили това селище и се населили там, където е сега селото.
В центъра на селото се намира Народно читалище „Иван Буюклиев 1926 г.“. В близост до читалището се намира паметникът на Апостола на българската свобода Васил Левски. В центъра на селото се намира паметникът на загиналите пчеларовци в Балканската и Първата световна война, построен през 1940 година.
Вдясно от парка се намира параклис „Св. Троица“ – построен през 2009 от сем. Вътеви, родом от с. Пчеларово. В долната махала на селото се намира църквата „Св. Петка“, построена през 1876 година, същата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата от 19 май 1992 година. От лявата страна на църквата се намира „вековен бял бор“, който е на над 500 години. Обявен за защитен природен обект през 1984 г. Висок е около 25 метра, обиколката на ствола е 3,50 m.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 142 | 100,00 |
| Българи | 129 | 90,84 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 11 | 7,74 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Основната религия, която се изповядва в село Пчеларово, е християнството за разлика от околните села, в които основната религия на населението е ислямът.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Около чешмата гората е иглолистна, широколистна, а на места е и смесена. Близо до чешмата има тих и спокоен язовир.
В близост до селото се намира „Желязната чешма“, която е полезна за чревни и бъбречни заболявания.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 година е възобновен ежегодният селски събор. Той се провежда винаги около 24-майските празници.
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото има читалище с много богата литература. Има и музей с различни старинни експонати, характеризиращи историята на селото.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| |||||