Публий Суилий Руф
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Суилий.
| Публий Суилий Руф | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Майка | Вистилия |
| Братя/сестри | Цезония Гней Домиций Корбулон Квинт Помпоний Секунд Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд |
| Деца | Марк Суилий Нерулин |
Публий Суилий Руф (на латински: Publius Suillius Rufus; † 58 г.) е римски политик, сенатор и обвинител по времето на император Клавдий.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Вистилия и така доведен брат на генерал Гней Домиций Корбулон и Милония Цезония, която става четвъртата съпруга на император Калигула.
Суилий е женен за доведената дъщеря на поета Овидий.[1] Неговите синове са Марк Суилий Нерулин и Суилий Цезониан, който е привърженик на Месалина.[2]
Суилий е първо decemvir stlitibus iudicandis, между 15 и 18 г. квестор на Германик, легат на неизвестен легион (17/19?) и претор (23?). Между 41 и 45 г. той е суфектконсул заедно с Квинт Осторий Скапула, след това 53/54 г. управлява като проконсул провинция Азия.
По времето на Клавдий той е най-големият обвинител. Негови жертви са през 43 г. Юлия, дъщерята на Юлий Цезар Друз и Ливила; през 47 г. Попея Сабина Старша и множество консули като Корнелий Луп и Децим Валерий Азиатик. Успява да не бъде съден от Сената. По времето на Нерон е даден под съд от Сенека през 58 г. за изнудване и въпреки старостта си е изгонен на Балеарите.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerhard Winkler: Suillius 3. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 416.
- PIR ² S 970
- Steven H. Rutledge: Imperial inquisitions. Prosecutors and informants from Tiberius to Domitian. Routledge, London 2001, ISBN 0-415-23700-9, S. 270 – 271.