Публий Рутилий Руф
| Публий Рутилий Руф | |
| римски политик, оратор и историк | |
| Роден |
около 158 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 75 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Рутилии |
| Баща | Публий Рутилий |
| Майка | неизв. |
Публий Рутилий Руф (на латински: Publius Rutilius Rufus; * 158 пр.н.е.; † 78 пр.н.е., Смирна) e римски политик на късната Римска република оратор и историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Руф е син на Публий Рутилий, народен трибун 169 пр.н.е. от фамилията Рутилии. Той е по-далечен чичо на Гай Юлий Цезар.
Публий Рутилий е военен трибун през 134 – 132 пр.н.е. в Испания при Сципион Емилиан. През 118 пр.н.е. е претор, през 113 пр.н.е. посланик на Крит, от 109 до 97 пр.н.е. успешен легат при Квинт Цецилий Метел Нумидийски в Югуртинската война.
През 105 пр.н.е. Руф става консул заедно с Гней Малий Максим и организира защитни мерки след загубата на битката при Аравзио против тевтоните и кимврите.
Той е от най-важните съдружници на Гай Марий, когато е консул (104 – 100 пр.н.е.).
През 94 пр.н.е. става легат в провинция Азия при управителя на провинцията Квинт Муций Сцевола. Поради строгостта си към събирачите на данъци и кражбите на обществени средства от управителите, през 92 пр.н.е е осъден по измислени обвинения на изгнание и отнемане на римското гражданство. Той отива в изгнание в Смирна в Мала Азия, където е попсрещнат радушно от местното население и дори му е гласувана месечна издръжка. Малко преди да умре е посетен от Цицерон. Рутилий Руф умира през 78 пр.н.е. в Смирна.
Рутилий Руф изучава стоицизъм и при Панетий Родоски. Той пише историческо произведение и своята автобиография.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Francesca Alesse: Rutilius Rufus (Publius). Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Band 5, Teil 2 (= V b), CNRS Éditions, Paris 2012, ISBN 978-2-271-07399-0, S. 1818 – 1819