Псевдо-Скилакс

Перипъл на Псевдо-Скилакс, факсимиле на оригинално гръцко копие от XIII век

Псевдо-Скилакс (на латински: Pseudo-Skylax) е автор на древен перипъл (περίπλους periplous, 'circumnavigation', морски и крайбрежни пътешествия по море) на гръцки език със заглавие: „Περίπλους τῆς θαλάσσης τῆς οἰκουμένης Εὐρώπης καὶ Ἀσίας καὶ Λιβύης“ („Описание на брега на морето на населяваните части на Европа, Азия и Африка“). Като автор е посочен Скилак (Скилак Кариандски), древногръцки мореплавател и географ от VI век пр.н.е., но произведението, според мнението на изследователите, е написано през IV век пр.н.е. Описват се бреговете на Средиземно море и Черно море.

Издания

• Karl Otfried Müller: Geographi Graeci Minores (GGM). Paris 1855. S. 15 – 96 (Olms, Hildesheim 1990. ISBN 3-487-09218-2).
• Patrick Counillon: Pseudo-Skylax: le Périple du Pont-Euxin. Texte, traduction, commentaire philologique et historique. Ausonius, Bordeaux 2004, ISBN 2-910023-47-8.
• Graham Shipley: Pseudo-Skylax’s Periplous. The Circumnavigation of the Inhabited World. Text, Translation and Commentary. Bristol Phoenix Press, Exeter 2011, ISBN 978-1-904675-83-9.

Литература

• Aurelio Peretti: Il periplo di Scilace. Studio sul primo portolano del Mediterraneo (= Biblioteca di studi antichi. Bd. 23). Giardini, Pisa 1979.
• Patrick Counillon, Pseudo-Skylax, Le Périple du Pont-Euxin (Bordeaux, 2004).
• Graham Shipley, Pseudo-Skylax's Periplous: The Circumnavigation of the Inhabited World. Text, Translation and Commentary Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (Exeter: Bristol Phoenix Press/The Exeter Press), 2011. ISBN 978-1-904675-82-2 hardback, 978-1-904675-83-9 paperback.
• D. Graham J. Shipley, ‘Pseudo-Skylax and the natural philosophers’, Journal of Hellenic Studies, vol. 132 (2012). Pre-print published in FirstView by Cambridge University Press. 6 септември 2012. DOI:10.1017/S0075426912000092

Външни препратки

• Wikisource – The original Greek text, based on Müller, Paris 1855 – 61 – Περίπλους τῆς θαλάσσης τῆς οἰκουμένης Εὐρώπης καὶ Ἀσίας καὶ Λιβύης
• Jacob Gronovius, ‘Scylacis Periplus maris Mediterranei’, in Geographia Antiqua (Leiden, 1697)
• Karl Müller, in Geographi graeci minores (Greek-Latin Edition, Paris, 1882.
• Rudolf Klausen, Hecataeii Milesii fragmenta; Scylacis Caryandensis Periplus (Berlin, 1831)
• Antoine-Jean Letronne, in Fragments des poèmes géographiques (Paris, 1840)
• ‘B. Fabricius’ (pseudonym of H. T. Dittrich), Anonymi vulgo Scylacis Caryandensis periplum maris interni, 2nd edition (Leipzig, 1878)