Пршемисъл от Моравия
Пршемисъл от Моравия Přemysl | |
маркграф на Моравия | |
Печат на Пршемисъл | |
Роден |
1209 г.
|
---|---|
Починал | 16 октомври 1239 г.
|
Погребан | Чехия |
Религия | християнство |
Семейство | |
Род | Пршемисловци |
Баща | Отокар I |
Майка | Констанция Арпад |
Братя/сестри | Юдита Пршемисловна Маркета Пршемисловна Венцеслав I |
Съпруга | Маргарета фон Андекс-Мерания (1233) |
Пршемисъл от Моравия в Общомедия |
Пршемисъл от Моравия (на чешки: Přemysl, * 1209; † 16 октомври 1239) от род Пршемисловци, е маркграф на Моравия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-малкият син на крал Отокар I от Бохемия (1155 – 1230) и втората му съпруга Констанция Унгарска от род Арпади (1180 – 1240), дъщеря на унгарския крал Бела III. Най-големият му брат е крал Венцеслав I, с когото се конкурира цял живот.
През 1233 г. Пршемисъл помага на австрийския херцог Фридрих II Бабенберг против бохемския крал. Брат му Венцеслав му прощава, но през 1237 г. Пршемисъл отново въстава неуспешно против краля на Бохемия. Пршемисъл бяга през 1238 г. в Унгария и крал Бела IV му помага да получи обратно част от владенията му. След една година той умира (1239).
Неговият племенник Вацлав Моравски го последва като маркграф на Моравия.
Брак
[редактиране | редактиране на кода]Пршемисъл се жени преди 25 септември 1232 г. за Маргарета фон Андекс-Мерания (* 1220; † 18 октомври 1271), дъщеря на херцог Ото I от Мерания и на пфалцграфиня Беатрис II Бургундска. Бракът е бездетен.
Вдовицата му Маргарета се омъжва втори път на 2 юни 1240 г. за граф Фридрих I фон Труендинген.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Přemysl Markgraf of Moravia, fmg.ac
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Francis Dvornik, Les Slaves histoire, civilisation de l'Antiquité aux débuts de l'Époque contemporaine, Éditions du Seuil, Paris, 1970.
- Jörg K.Hoensch, Histoire de la Bohême, Éditions Payot, Paris, 1995, ISBN 2-228-88922-9. p. 80 – 81
- Pavel Belina, Petr Cornej et Jiri Pokorny, Histoire des Pays tchèques, Points Histoire U 191 Éditions du Seuil, Paris, 1995, ISBN 2-02-020810-5.