Прощаването на славянката
| Прощаването на славянката | |
 | |
| песен | |
|---|---|
| Издаденa | 1912 г. |
| Стил | марш |
| Композитор | Василий Агапкин |
| Език | руски език |
| Прощаването на славянката в Общомедия | |
„Прощаването на славянката“ (на руски: Прощание славянки) е руски военен и патриотичен марш.
Написан е в гр. Тамбов през 1912 г. от щабния тръбач Василий Агапкин на VII запасен кавалерийски полк. Поводът е впечатлението от събитията през Балканската война.
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война между Османската империя и Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция, Черна гора). Обявяването на войната предизвиква бурна реакция в цяла Русия. Всички вестници са запълнени със сведения за хода на бойните действия, призиви и възвания към руската общественост за подкрепа на каузата на Славянските им Братя от Балканския полуостров. Много руски офицери, войници и медицински сестри от Москва, Санкт-Петербург, Тамбов и други градове се записват като доброволци. Отправят по Варшавската железопътна линия в помощ на Славянските народи от Балканите Тръбачът на VII тамбовски кавалерийски полк, 28-годишният Василий Агапкин, под влияние на общата еуфория композира марша, който посвещава на жените, изпращащи своите мъже, братя и синове на фронта.
За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед на VII запасен кавалерийски полк през 1912 г. Придобива огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност. В главната музикална тема е осъществена интонационна връзка с увертюрата от „Егмонт“ на Лудвиг ван Бетховен и „Руско-сръбски марш“ на Пьотър Чайковски.
В до-минор са записани клавирът и оркестровката на марша. Издаден е със заглавие „Прощаването на славянката – най-новият марш за събитията на Балканите. Посвещава се на всички славянски жени. Съчинение на Агапкин“ от издателство „Цимерман“. След редакцията на С. Чернецки от 1945 г. до днес се издава в ми-бемол минор. Първият звуков запис е на грамофона плоча, издание на фирма „Екстрафон“, гр. Киев (1915). Маршът получава световна известност и се изпълнява от военни оркестри в България, Германия, Австрия, Норвегия, Румъния, Франция, Швеция, Югославия и други страни.[1]
Белогвардейски марш
[редактиране | редактиране на кода]Маршът по време на Гражданската война в Русия почти става неофициален марш на белогвардейците от „Доброволческата армия“ на ген. Лавър Корнилов и ген. Антон Деникин, до силите на ген. Пьотър Врангел. Под името „Сибирски марш“ се изпълнява и в частите на адмирал Александър Колчак.
СССР и Русия
[редактиране | редактиране на кода]Маршът, по очевидни причини, първоначално не се свири в СССР, но после е издаден е през 1929 г. в сборника „Служебно-строеви репертоар за оркестрите на РККА“. На 7 ноември 1941 г. своден оркестър, дирижиран от Василий Агапкин, изпълнява марша на историческия военен парад на Червения площад по време на Втората световна война.
В наши дни маршът се изпълнява от оркестри в целия свят. С него започват парадите на Въоръжените сили на Руската федерация и ежегодният парад на победата на СССР над Третия райх. Под звуците на марша тръгват на път пътническите кораби по р. Волга, влаковете по най-дългите железопътни линии в Руската федерация и международните железопътни линии в Беларус. По традиция с него се изпращат от родните места новобранците за Въоръжените сили на Руската федерация.
Маршът е официалният химн на Тамбовска област.
Текст на марша
[редактиране | редактиране на кода]Маршът е създаден без думи за военен оркестър. Всички текстове за него са писани по-късно. Най-популярни са изпълненията от военен оркестър и хор по текстовете на В. Лазарев и А. Федотов.
| Прощание славянки: В. И. Агапкин, В. Лазарев оригинален първоначален текст |
Прощание славянки: В. И. Агапкин, В. Лазарев |
Встань за веру, Русская земля! В. И. Агапкин, А. Мингалёв |
Прощание славянки: В. Агапкин, А. Федотов[2] |
Прощание славянки: В. Агапкин, М. Щербаков |
|---|---|---|---|---|
| Наступает минута прощания,
Ты глядишь мне тревожно в глаза, И ловлю я родное дыхание, А вдали уже дышит гроза. Дрогнул воздух туманный и синий, И тревога коснулась висков, И зовет нас на подвиг Россия, Веет ветром от шага полков. Прощай, отчий край, Ты нас вспоминай, Прощай, милый взгляд, Прости-прощай, прости-прощай... Летят, летят года, Уходят во мглу поезда, А в них солдаты. И в небе темном Горит сочувствия звезда. Прощай, отчий край, Ты нас вспоминай, Прощай, милый взгляд, Прости-прощай, прости-прощай... Лес да степь, да в степи полустанки. Повороты родимой земли. И, как птица, прощанье славянки Все летит и рыдает вдали. Овевает нас Божие Слово, Мы на этой земле не одни И за братьев, за веру Христову Отдавали мы жизни свои. Прощай, отчий край, Ты нас вспоминай, Прощай, милый взгляд, Не все из нас придут назад. Летят, летят года, А песня? ты с нами всегда: Тебя мы помним, И в небе темном Горит сочувствия звезда. Прощай, отчий край, Ты нас вспоминай, Прощай, милый взгляд, Дай Бог вернуться нам назад. |
Наступает минута прощания, Ты глядишь мне тревожно в глаза, Дрогнул воздух туманный и синий, Прощай, отчий край, Летят-летят года, Прощай, отчий край, Лес да степь, да в степи полустанки. Нет, не будет душа безучастна — Прощай, отчий край, Летят-летят года, Прощай, отчий край, |
Много песен мы в сердце сложили, Воспевая родные поля, Припев: Ждут победы России Святые, Припев. Припев. |
Этот марш не смолкал на перронах когда враг заслонял горизонт. Припев: Шумят в полях хлеба. Припев. |
Когда надежды поют, как трубы, их зов дурманит, как сладкий дым. Воспитан славой, к смертям причастен, Пройдёт полвека. Другие губы |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ iskusstvo-zvuka.livejournal.com
- ↑ Другой вариант: Этот марш не смолкал на перронах, Когда враг заслонял горизонт. С ним отцов наших в дымных вагонах Поезда увозили на фронт. Он в семнадцатом брал с нами Зимний, В сорок пятом – шагал на Берлин. Поднималась с ним в бой вся Россия По дорогам нелёгких годин. Шумят в полях хлеба, Шагает Отчизна моя К высотам счастья, Сквозь все ненастья Дорогой мира и труда.