Протоме на Пегас
Протомето на Пегас, открито край село Вазово, община Исперих, е изображение (предна част, глава и торс) на галопиращ кон. Фигурата на Пегаса е изработена като триизмерна скулптура и е отлята от 23,65 каратово злато.[1] Теглото е 475 грама.[2] Датирането е трудно, но се приема, че е от IV в. пр.н.е. и че е изработен в работилниците на античните траки.[3]
Открито е случайно през 1968 г. край село Вазово, при оран, и е силно увредено след откриването.[1][3] Твърди се, че е разрязано от трактористите на две части. Предадено е в разградския музей от журналиста Бакир Мустафов Кабов с два нееднакви фрагмента от лявото и дясното крило.[3] Голяма част от фигурата липсва.[1]
Конят е изправен на задните си крака, с отворена уста и извити от скоростта назад уши. По шията е изобразена сбруя, представена от древния майстор чрез подредени в линия точки. Между ушите на коня има извит назад къс рог. Перата на крилете, прикачени към тялото, са релефно предадени; запазени са само частично.[1]
Хипотезите са, че е златна статуетка или протоме на ритон; ако се допусне второто, то теглото му би било 2 кг. Ако е част от златна статуетка, то теглото му би било 2,5 кг.[3] В публикация тогавашният директор на музея в Разград твърди, че паметникът е имал вид на статуетка (цяла фигура) на Пегас, от която е запазена предната половина (протомето). Изследователи отбелязват, че е невъзможно да е функционирал като реален ритон поради липсата на втори отвор; обсъждат се възможностите да е бил използван като чаша, като рог за пиене или като символично изображение, но пиенето от „чаша“ (като от рог) с тегло над един килограм и обем над 500 мл е трудно, а нуждата от придържане с двете ръце, при вероятността да няма дръжка (изхождайкки от най-близките като форма съдове), би направил този акт ритуален.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Протоме на Пегас // europeana.eu. Посетен на 11 март 2022.
- ↑ Регионален исторически музей – Разград. Експозиции. Археологическа експозиция // Посетен на 11 март 2022.
- ↑ а б в г Радев, Пламен. Още нещо за Златния Пегас, за символиката и за неговите „побратими“ по света // ekip7.bg. 27 август 2019. Посетен на 11 март 2022.
- ↑ Стоянов, Тотко. Пегасът от Вазово // Stephanos Archeologikos in honorem Prefessoris Stephcae Angelova, SAUS, Suppl. V, Sofia, 2010 (in Bulgarian, English summary). с. 137-153.
