Протоколи на Ционските мъдреци
| „Протоколи на Ционските мъдреци“ | |
| „Програма завоевания мира евреями“ | |
 Корица на второто издание | |
| Автор | Вероятно Пьотър Рачковски; авторът е плагиатствал от Херман Гьодше и Морис Жоли |
|---|---|
| Първо издание | август – септември 1903 г. Руска империя |
| Издателство | в. Русское знамя |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | пропаганда |
| Начало | Право в силе. |
| Край | Владыка наш должен быть примерно безупречен. |
| „Протоколи на Ционските мъдреци“ в Общомедия | |
„Протоколи на Сионските мъдреци“ (срещано и като „Протоколи на Ционските мъдреци“) е антисемитска мистификация, описваща еврейски план за глобално господство[1].
Публикувана е за първи път в Русия през 1903 г., преведена е на множество езици и разпространена по света през първата половина на XX век. Известният с антисемитските си възгледи автомобилостроител Хенри Форд финансира отпечатването на 500 000 броя, разпространени в САЩ през 20-те години на XX век.
Нацистите публикуват текста и го представят като фактически верен документ, макар да е изобличен като мошеничество още през 1921 г. от лондонския вестник „Таймс“. Историкът Норман Кон предполага, че Протоколите са основата, на която Хитлер започва Холокоста – неговото „разрешително за геноцид“[2].
Протоколите претендират да протоколират части от тайна среща на еврейските водачи от края на XIX век, на която те обсъждат целта си за световна еврейска хегемония посредством събаряне на моралните устои на неевреите, контрол над печата и световната икономика – по т.нар. Базелска програма. Тази концепция по-сетне заляга в конспиративните теории за Новия световен ред, Планът Моргентау и Планът „Дълес“.
Днес текстовете на документа все още се разпространяват активно и често се представят и възприемат като автентичен документ, независимо от това, че са доказано фалшиви.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Тезисите и планът, разработен от него, според царската тайна полиция, са четени в тайно заседание на Първия световен ционистки конгрес, провел се в Базел, Швейцария, в 1897 година. През 1905 г. руската царска тайна полиция в лицето на Сергей Нилус отпечатва протоколите. През 1911 и 1917 г. те отново са издадени на руски език. През 1906 излизат в Англия, а впоследствие и в останалите страни. Царската тайна полиция твърди, че се сдобива с протоколите посредством агитационен материал издаден по тях на френски език, предназначен за конгреса в Базел. Самите протоколи били изготвени на староеврейски език.
Изнесеното с книгата се превръща в силно идеологическо оръжие на националсоциализма по време на Третия Райх.
Протоколите на Сионските мъдреци са издавани в България три пъти – веднъж през 1943 и два пъти в началото на XXI век.
Плагиатство
[редактиране | редактиране на кода]
В поредица от статии на английския журналист Филип Грейвс, публикувани под заглавие „Литературна фалшификация“, редакторите на The Times пишат "Нашият кореспондент в Константинопол представя за пръв път убедително доказателство, че документът е преди всичко нескопосано плагиатство. Той ни изпрати копие от френската книга, от която е изплагиатстван текстът.[3] В същата година в САЩ е публикувана цяла книга от Херман Бернстайн, документираща измамата.
Книгата, за която става дума, е на Морис Жоли срещу Наполеон III, публикувана през 1864 в Брюксел – „Диалог в Ада между Макиавели и Монтескьо“.[4][5]
Издания на български
[редактиране | редактиране на кода]- Гинзберг, Ашер Ис. (1943). Протоколи на Сионските мъдреци. София: „Полиграфия“. Превод: Н. Рашков.
- Гинзберг, Ашер Ис. (2003). Протоколи на Сионските мъдреци. София: „Хелиопол“. ISBN 954-578-132-7. Превод: Н. Рашков.
- Гинзберг, Ашер Ис. (2013). Протоколи на Сионските мъдреци (Фототипно издание). София: „Симелпрес“ (ЕТ „Симел-Симеон Димитров“). ISBN 978-954-2918-78-3. Превод: Н. Рашков.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ José Delacruz. The Protocols of the Learned Elders of Zion – Plagiarism at its Best // University of California, Santa Barbara Department of History. Посетен на 24 януари 2014.
- ↑ Cohn, Norman. Warrant for Genocide, The myth of the Jewish world conspiracy and the 'Protocols of the Elders of Zion'. Eyre & Spottiswoode, 1967. ISBN 1-897959-25-7.
- ↑ Graves, Philip. The Truth about the Protocols: A Literary Forgery. London, August 16–18, 1921.
- ↑ Dialogue in Hell between Machiavelli and Montesquieu // (на английски)
- ↑ Philip Graves. About The Protocols of the Elders of Zion // Times, 1921 г. Посетен на 10 ноември 2009 г. (на английски)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cohn, N. (1966). Warrant for Genocide: The Myth of the Jewish World-Conspiracy and the Protocols of the Elder of Zion. New York: Harper & Row Publishers.