Прострация (будизъм)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Прострация.
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Прострацията (пали: панипата, санскрит: намас-кара, японски: рейхей) е жест, използван в будистката практика, с който се изразява почит и благодарност към трите скъпоценности (т.е. Буда, неговите учения и сангхата или общността на практикуващите).
Будистите смятат, че прострациите са благотворни за практикуващия по няколко причини:
- като акт на отдаденост и щедрост (санскрит дана)
- като акт на пречистване на смущаващите чувства (санскрит клеша) и особено гордостта
- като подготовка за определени будистки практики
- като акт на натрупване на добри впечатления в ума или заслуга (вижте карма)
В Пали канона светските хора правят прострации пред живелия тогава Буда, както това е споменато в различни сутри. [1] В Тхеравада като част от ежедневната практика практикуващият обикновено прави прострации преди и след будистки песнопения и медитационна сесия. В този случай се правят по три прострации: веднъж пред Буда, веднъж пред дхарма или учението и веднъж пред сангхата или общността на практикуващите. Най-общо прострации могат да се правят и пред други обекти на почит. [2] Тхеравада будистите изпълняват прострации, известни като „отдаване на почит в пет точки“ или „прострация с пет крайника“, при които дланите, лактите, пръстите на краката, коленете и челото се поставят на пода. [3] В страните с Тхеравада традиция като Шри Ланка, когато човек отива при учителя си прави пред него прострация с формулата „Отдавам Ви почит почитаеми господине“[4] за да отвори ума си и да получи инструкции.
В Зен будизма се използват както пълни, така и полу-прострации. Зен майсторът Робърт Бейкър пише:
На Зен учениците се преподава, че в рейхей човек изхвърля всичко. Завъртането на предмишниците в лактите и повдигането на дланите докато се простираш е акт на поставянето на краката на Буда на главата си.[5]
За Зен майстора от 9 век Хуанг По се казва, че правил прострации толкова интензивно че имал постоянно червено петно на челото. [6]
Във Ваджраяна прострациите често се изпълняван преди определени практики или учения, но могат да представляват и отделна практика. Те се разглеждат като средство за пречистване на „трите врати“ или трите ваджри (тяло, реч и ум) от кармични натрупвания и по-специално гордост. [7] Правенето на голям брой прострации (например 100 000) е част от основополагащите практики на тантричните приемствености, наречени ньондро.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
- Нидал, Оле. Навлизане в Диамантения Път. Тибетският Будизъм среща запада. (Die Buddhas Vom Dach Der Welt: Mein Weg Zu Den Lamas). България, Асоциация Диамантен Път, 2000. ISBN 954-90610-1-9. с. 218.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Khantipalo (1982). In addition to making this general statement, Khantipalo quotes an example of lay people prostrating before the Buddha from the Kalama Sutta (AN 3.65).
- ↑ Indaratana (2002), p. v.
- ↑ Indaratana (2002), p. v. Khantipalo (1982).
- ↑ Bhikkhu Bodhi (2006), Sn 2.9 Kiṃsīla Sutta – Right Conduct Архив на оригинала от 2011-09-30 в Wayback Machine. (lecture) at time 25:20, available as „Sn032“ (mp3) from „Bodhi Monastery“.
- ↑ Aitken (2002). Вижте подобно твърдение в Aitken (1982), p. 30.
- ↑ Kapleau (1989b), p. 192.
- ↑ Tromge (1995), p. 87.