Проект „Могул“
Проектът „Могул“ (понякога наричан Операция „Могул“) е строго секретен проект на Военновъздушните сили на американската армия, включващ микрофони, стратостати с голяма надморска височина, чиято основна цел е откриване на дълги разстояния на звукови вълни, генерирани от съветски тестове на атомна бомба. Проектът е изпълняван от 1947 г. до началото на 1949 г. Това е класифицирана част от некласифициран проект на изследователи на атмосферата от Нюйоркския университет (NYU). Проектът е умерено успешен, но много скъп и е заменен от мрежа от сеизмични детектори и вземане на проби от въздуха за радиоактивни отпадъци, които са по-евтини, по-надеждни и по-лесни за разполагане и работа.
Проектът „Могул“ е замислен от Морис Юинг, който по-рано изследва дълбокия звуков канал в океаните и теоретизира, че подобен звуков канал съществува в горните слоеве на атмосферата: определена височина, където налягането и температурата на въздуха водят до минимална скорост на звука, така че звуковите вълни да се разпространяват и да остават в този канал поради пречупване. Проектът включва масиви от балони, носещи дискови микрофони и радиопредаватели за предаване на сигналите към земята. Той е ръководен от Джеймс Пийпълс, който е подпомаган от Албърт П. Крари.
Едно от изискванията на балоните е те да поддържат относително постоянна надморска височина за продължителен период от време. По този начин трябва да се разработят инструменти за поддържане на такива постоянни височини, като например сензори за налягане, контролиращи изпускането на баласт.
Балоните с постоянна надморска височина и полиетиленовите балони са двете основни иновации на проект „Могул“.
Следващи програми
[редактиране | редактиране на кода]Проектът „Могул“ е предшественик на балонната програма „Скайхук“, която стартира в края на 40-те години на миналия век, както и две други програми за шпионаж, включващи прелитане с балони и фотографско наблюдение на Съветския съюз през 50-те години, проектът „Моби Дик“ и проектът „Дженетрикс“.[1] Прелитането на шпионски балон предизвиква бури от протести от страна на руснаците. Балоните с постоянна надморска височина също са използвани за научни цели, като например експерименти с космически лъчи. По-нататъшното развитие на системите за откриване на ядрени детонации е обширно в продължение на десетилетия след това, което завършва със световни системи от различни страни, за да следят очите и ушите си за откриване и проверка на разработките на другите ядрени оръжия. Прелетите приключват през 1960 г. (след като самолет е свален), а разузнаването десетилетия след това се извършва предимно от разузнавателни сателити и до известна степен от самолети, като A-12 OXCART и SR-71 Blackbird (фотография и радар) и RC-135U и подобни самолети (SIGINT, включително ELINT и COMINT).
Инцидент в Розуел
[редактиране | редактиране на кода]
През 1947 г. балонът на проекта „Могул“ NYU Flight 4, изстрелян на 4 юни, се разбива в пустинята близо до Розуел, Ню Мексико. Последвалото военно прикриване на истинската същност на балона и процъфтяващите теории на конспирацията от ентусиастите на НЛО прерастват в известен инцидент с НЛО.[2]
За разлика от метеорологичния балон, принадлежностите на „Могул“ са масивни и с необичайни видове материали, според изследване, проведено от The New York Times: „...ескадрили от големи балони ... Беше като да имаш слон в задния си двор и да се надяваш, че никой няма да го забележи... За необученото око рефлекторите изглеждаха изключително странни, геометрична смесица от леки пръчки и остри ъгли, направени от метално фолио. .. негови снимки, направени през 1947 г. и публикувани във вестници, показват парченца от това, което очевидно са разбити балони и радарни рефлектори.“[3]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Прилагането на експерименталното инфразвуково откриване на ядрени опити на „Могул“ съществува днес в наземни детектори, част от така наречения Геофизичен MASINT. През 2013 г. тази световна мрежа от звукови детектори улавя голямата експлозия на Челябинския метеорит в Русия. Силата на звуковите вълни е използвана за оценка на размера на експлозията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Project Genetrix and Soviet protests
- ↑ Kathryn S. Olmsted. Real Enemies: Conspiracy Theories and American Democracy, World War I to 9/11. Oxford University Press, 11 March 2009. ISBN 978-0-19-975395-6. с. 184. Olmsted writes "When one of these balloons smashed into the sands of the New Mexico ranch, the military decided to hide the project's real purpose." The Official Air Force report (Weaver & McAndrew 1995) had concluded (p. 9) "[...] the material recovered near Roswell was consistent with a balloon device and most likely from one of the MOGUL balloons that had not been previously recovered."
- ↑ Broad, William J. Wreckage in the Desert Was Odd but Not Alien // New York, The New York Times, September 18, 1994. Посетен на February 26, 2025.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Project Mogul в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |