Пристанище Кюстенджа
| Пристанище Кюстенджа Portul Constanţa | |
 Въздушна снимка на пристанището | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в Румъния | |
| Страна | Румъния |
| Селище | Кюстенджа |
| Общи данни | |
| Откриване | 1909 г. |
| Площ | 38,26 km² |
| Кейове | 27 |
| Годишен трафик | |
| Кораби | 14 824 (2014) |
| Товари | 55 641 910 t |
| Контейнери | 668 293 |
| Пътници | 69 910 |
| Пристанище Кюстенджа в Общомедия | |
Пристанище Кюстенджа (на румънски: Portul Constanţa) се намира в град Кюстенджа, Румъния, на западния бряг на Черно море, на 179 морски мили (332 км) от Босфора и на 85 морски мили (157 км) от Сулинския ръкав, през който река Дунав се влива в морето.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Площта на Пристанище Кюстенджа е 3926 ха, от които 1313 са на сушата и 2613 ха са във водата. Два вълнолома, намиращи се на север и на юг, ограничават пристанището и създават възможно най-добрите условия за дейността му. Настоящата дължина на северния вълнолом е 8344 м, а на южния - 5560 м. Това е основното румънско пристанище и едно от 10-те най-големи пристанища в Европа.
Доброто географско положение и важността на Пристанище Кюстенджа му осигуряват връзка с два от Паневропейските транспортни коридори: VII (речен път) и IV (железница). Двете сателитни пристанища - Мидия и Мангалия, се намират близо до Констанца и са част от румънската система морски пристанища, собственост на Maritime Ports Administration SA.
История
[редактиране | редактиране на кода]| Статистика на черноморските пристанища в Бургас, Варна и Кюстенджа през 1865 година [1] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Пристанище Бургас | Пристанище Варна | Пристанище Кюстенджа | |||
| Брой акостирали ветроходи | 4487 | 1286 | 460 | ||
| Тонаж на ветроходите | 250.693 | 112.503 | 92.675 | ||
| Брой акостирали параходи | 63 | 239 | 157 | ||
| Тонаж на параходите | 27.401 | 108.427 | 66.319 | ||
| Общ брой акостирали кораби | 4550 | 1507 | 617 | ||
| Общ тонаж на всички акостирали кораби | 278.094 | 220.930 | 158.993 | ||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 107.
