Принцът и просякът

Принцът и просякът
	Принцът и просякът
The Prince and the Pauper
Автор	Марк Твен
Първо издание	1881 г.; САЩ
Оригинален език	английски
Жанр	роман
Вид	роман
Начало	I will set down a tale as it was told to me by one who had it of his father, which latter had it of HIS father, this last having in like manner had it of HIS father—and so on, back and still back, three hundred years and more, the fathers transmitting it to the sons and so preserving it.
Край	The reign of Edward VI. was a singularly merciful one for those harsh times. Now that we are taking leave of him, let us try to keep this in our minds, to his credit.
	Принцът и просякът в Общомедия

„Принцът и просякът“ е роман на американския автор Марк Твен. Първата публикация е в Канада през 1881 г., а следващата е в САЩ през 1882 г. Романът представя първият опит на Марк Твен да създаде историческа измислица. Действието се развива през 1547 г. и разказва историята на две момчета, които изглеждат еднакво: Том Канти, бедняк, който живее със злия си баща в Офъл Корт в Лондон, и принц Едуард, синът на Хенри VIII.

Романът е част от задължителната подготовка по БЕЛ в българските училища и се изучава в 6. клас.

Сюжет

Том Канти се ражда в бедно семейство от Офъл Корт, Лондон, подтикван от местния свещеник (който е научил момчето да пише и чете), винаги си е мечтаел за по-добър живот. Разхождайки се около двореца един ден, младият Том вижда принц (принцът на Уелс – Едуард VI), който много прилича на него. В своето вълнение бедното момче се приближава прекалено много и бива заловено от кралските гвардейци, но Едуард не им позволява да го накажат и дори го кани в стаята си в двореца. Там двете момчета се опознават и остават впечатлени всеки от живота на другия, от приликата между тях и от факта, че споделят една рождена дата. В крайна сметка те решават да разменят дрехите си за известно време. Принцът излиза навън, скривайки предмет от национална важност (по-късно читателят научава, че това е Великият печат на Англия). Пазачите не го разпознават, дегизиран в дрипите на Том. Най-накрая момчето се ориентира по улиците и стига до дома на Канти. Там се сблъсква с жестокостта на бащата на Том и се среща с Майлс Хендън – войник и благородник, завърнал се от войната. Въпреки че Майлс не вярва на твърденията на Едуард, че е кралска особа и му се подиграва заради тях, все пак се превръща в негов покровител.

В същото време до тях достигат новините, че крал Хенри VIII е починал и Едуард е вече крал. Том, в ролята на своя двойник, се опитва да се справи с кралските си задължения и маниери. Благородниците и дворяните започват да си мислят, че „принцът“ страда от рядка болест, която му е причинила загуба на паметта. Страх ги е да не е полудял, но скоро всички се уверяват, че умът му е наред. Непрекъснато го разпитват за липсващия Велик печат, но той няма и представа за какво става въпрос.

Докато Том живее в двореца, Едуард изживява грубия живот на простолюдието и за първи път забелязва класовото разделение в Англия. Най-важното за него е, че вижда безсърдечната природа на английската съдебна система, в която хората са изгаряни, хвърляни на гилотината и бити с камшици. Осъзнава, че всички те са обвинени на базата на неясни улики и арестувани или обесени за маловажни провинения. Тогава той се заклева да царува с милост, когато се върне на мястото си. Случайно се изпуска пред банда крадци, че е крал и че ще сложи край на нечестните закони, те го мислят за луд и инсценират фалшива коронация, за да се подиграят с него.

След поредица от приключения (включително престой в затвора), Едуард прекъсва коронацията на Том, точно преди той да бъде обявен за крал Едуард VI. Том с желание предава трона, но благородниците отказват да повярват, че просякът е техният достоен крал. Тогава Едуард изважда Великия печат на Англия, който крие откакто напуска двореца. Том съобщава, че ако някой беше описал как изглежда печатът, е щял да им го даде, защото отдавна го е бил открил в декоративна броня (където Едуард го е бил скрил), но го е използвал за орехотрошачка. Едуард и Том разменят ролите си обратно, а Майлс е награден с почетната титла на орела и правото да седи в присъствието на краля. Като благодарност за помощта на Том и за възвисяването на Едуард за крал, той го нарича „кралска стража“ (престижна титла, която Том пази за цял живот).

История

„Принцът и Просякът“ ни връща към Англия от XVI век. В предисловието ѝ авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за историческа повест.

Адаптации

„Принцът и Просякът“ се играе на сцена от 1920 г. насам, когато е първата постановка на Бродуей, създадена от Уилям Фавершам.

През 1946 г. историята се появява и като комикс в 29 брой на Classic Comics.

Романът е в основата и на много филми.

За първи път „Принцът и просякът“ е представен в нямото кино през 1920 г. от Александър Корда в Австрия.
Във версията от 1937 г. играят Ерол Флин (в ролята на Хендън) и близнаците Били и Боби Маух като принца и просяка.
През 1957 г. корпорацията CBS представя адаптация на романа с участието на Джони Уошбрук в ролята на двете момчета.
Уолт Дисни също излъчват своя версия на филма през 1962 г.
Епизод 21 на „Маймуните“ от 1967 г. е с това заглавие.
През 1976 г. Ланс Керуин играе като Том и Едуард в модерната версия на историята, в която се разказва за млад пощальон и президентския син, които много си приличат и си разменят местата.
BBC излъчват през същата година шест трийсетминутни епизода с главен актьор Никълъс Линдхърст, като през 1996 г. има нова адаптация.
Версия от 1977 г. се излъчва в Англия и САЩ съответно под имената „Принцът и Просякът“ и „Кръстосани мечове“.
„Ринго“, филм от 1978 г. с Ринго Стар включва размяна на местата между бившия барабанист на „Бийтълс“ и хора, които нямат талант, но приличат на него.
Компанията на Уолт Дисни създава през 1990 г. анимиран 24-минутен филм, като звездата е Мики Маус, който си разменя мястото със самия себе си.
BBC представят драма от шест части на историята през 1996 г.
През 2000 г. историята бива адаптирана отново като версията е с игра на живо.
„Барби като принцеса и просякиня“ излиза през 2004 г. Това е първата адаптация с женска роля: 85-минутен филм с Барби в ролята на русата принцеса Анелиз и бедната брюнетка Ерика.
Гарфилд също влиза в двойна роля през 2006 г. в „Историята на две котета“.
„Необходими са две“ с близначките Мери-Кейт и Ашли Олсън е различен разказ на класиката, в който две момичета (едното богато, а другото – сираче) разменят местата си, за да опознаят живота на другата.
През 1996 г. C&E, тайванска софтуерна компания пуска на пазара видео игра за Sega Genesis под името Xin Qigai Wangzi („Новият просещ принц“). Идеята за играта е вдъхновена от книгата и са добавени фантастични елементи като магия, чудовища и др.
„Модерната история на Марк Твен: Принцът и просякът“ е детски филм от 2007 г., който показва историята в днешни времена.

Някои анимации като версията на Мики Маус преразказват романа, докато други включват в себе си пародийни елементи (включително епизод на „Джони Браво“, в който Марк Твен се появява, молейки аниматорите да „позволят на тази уморена история вече да умре“).

Романът има и филмова версия на хинди, Raja Aur Runk от 1968 г.
През 2012 излиза втора музикална адаптация на CGI под името „Барби: принцесата и попзвездата“. Там Барби играе русата принцеса Виктория (Тори) и тъмнокосата попзвезда на име Кийра. И двете мечтаят за живота на другата и един ден се срещат и магически си разменят местата.
Джема Кенеди, английски сценарист, създава музикална драма по историята, която се играе в Лондон през 2012 – 2013 г. в Театър Юникорн.
Българската адаптация на романа от 2002 г. Принцът и просякът (филм) е по киносценарий на Мая Даскалова, режисьор Мариана Евстатиева. Действието е пренесено в България.

„Принцът и просякът“ на български език

Повечето издания на български използват превода на известната българска преводачка Невяна Розева.

„Принцът и просякът“, първо издание на български, София, 1897, 128 с. Печатница Вълков, Библиотека „За мало и голямо“
„Принцът и просякът“, изд. Т. С. Чипев, София, 1947, 182 с.
„Принцът и просякът“, прев. Невяна Розева, изд. Народна младеж, София, 1968, худ. Любен Зидаров, 263 с.
„Принцът и просякът“, прев. Невяна Розева, изд. Народна младеж, София, 1969, худ. Борис Ангелушев, 190 с.
„Принцът и просякът: Приказка за младежи от всяка възраст“, прев. Невяна Розева, изд. Народна младеж, София, 1976, 256 с.
„Принцът и просякът“, прев. Невяна Розева, изд. Народна младеж, София, 1968, худ. Любен Зидаров, 166 с.
„Принцът и просякът“, изд. Библиотека 48, София, 1990, 122 с.
„Принцът и просякът“, изд. Егмонт, София, 1993, 24 с. [Адаптирана за най-малките].
„Принцът и просякът“, изд. Хермес, София, 2001, 182 с.
„Принцът и просякът“, прев. Светлана Комогорова – Комата, изд. Труд, София, 2009., 256 с.
„Принцът и просякът“, изд. Захарий Стоянов, София, 2015, худ. Любен Зидаров, 263 с.
„Принцът и просякът“, изд. ПАН, София, 2017, 272 с.
„Принцът и просякът“, прев. Невяна Розева, изд. Колибри, София, 2020, 336 с.