Прешлен
Облик
(пренасочване от Прешлени)
Прешлен | |
---|---|
Латински | vertebra |
Прешлен в Общомедия |
Прешлен (на латински: vertebra) се нарича всяко едно самостоятелно костно образувание, което изгражда гръбначния стълб. Прешлените са разположени в медианната равнина, под кожата на гърба. Ембрионално произлизат от гръбната хорда (chorda dorsalis).
Общо устройство
[редактиране | редактиране на кода]Всеки прешлен се състои от тяло (corpus vertebrae), дъга (arcus vertebrae), странични израстъци (processus transversus vertebrae), ставни израстъци (processus articulares vertebrae) и бодлест израстък (processus spinosus vertebrae).
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- Шийни (vertebrae cervicales) – При домашните животни са 7, както при повечето бозайници, с изключение на дървесния ленивец – 8 и ламантина – 6.[1] Първият шиен прешлен, наричан също атлас (atlas), дава началото на гръбначния стълб и непосредствено се свързва с тилната кост на черепа.[1] Вторият шиен прешлен, наричан осев или аксис (axis), при повечето видове има дълго тяло, чиито краниален край участва заедно с по-голямата част от тялото на атласа в образуването на зъбоподобен израстък (dens axis).[1] Дорзално зъбът има грубо поле за прикрепване на връзки.[1] Останалите прешлени стават прогресивно по-къси към гръдния кош.[1] Седмият шиен прешлен притежава най-късото тяло и някои белези, характерни за гръдните прешлени.[1]
- Гръдни (vertebrae thoracicae) – Участват в образуването на скелета на гръдния кош и се съединяват ставно с ребрата и отговарят на техния брой (чифта).[1]
- Поясни (vertebrae lumbales) – За разлика от гръдните прешлени имат по-еднообразна форма и по-голяма дължина.
- Кръстцови (vertebrae sacrales) – При новородени и млади животни те са съединени чрез междупрешленни хрущялни плочки.[1] Пълно срастване настъпва на различна възраст: човек – 16 – 30 години, месоядни – 1/2 година, преживни – 3 – 4 години, свиня – 1 1/2 година, кон – 4 – 5 години.[1]
- Опашни (vertebrae caudales (coccygeae)) – Техният брой много варира дори вътре в отделните видове и показват прогресивно опростяване на формата.[1]
Брой при някои животни
[редактиране | редактиране на кода]Вид | Прешлени | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
шийни | гръдни | поясни | кръстцови | опашни | общ брой | |
Човек | 7 | 12 | 5 | 5 | 3 – 4 | 32 – 33 |
Кон | 7 | 18 | 6 | 5 | 15 – 21 | 51 – 57 |
Говедо | 7 | 13 | 6 | 5 | 18 – 21 | 49 – 52 |
Овца | 7 | 13 | 6 – 7 | 4 | 16 – 18 | 46 – 49 |
Прасе | 7 | 14 – 15 | 6 – 7 | 4 | 20 – 23 | 51 – 56 |
Куче | 7 | 13 | 7 | 3 | 20 – 23 | 50 – 53 |
Котка | 7 | 13 | 7 | 3 | 22 – 23 | 52 – 53 |
Заек | 7 | 12 | 7 | 4 | 16 | 46 |
Морско свинче | 7 | 13 – 14 | 6 | 2 – 3 | 4 – 6 | 32 – 36 |
Видра | 7 | 14 | 6 | 3 | 18 | 48 |
Жираф | 7 | 14 | 6 | 3 | 11 | 41 |
Пет от седемте шийни прешлени при торбестите къртици са срастнали в обща кост, която придава здравина на тялото при копаене под земята.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.gwc.maricopa.edu Архив на оригинала от 2008-01-21 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни, Том I. Стара Загора, 2000, 2-ро изд. 2016. ISBN 954-487-037-7. с. 31 – 48.
- ↑ Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 842.
|