Преспанските камбани
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| „Преспанските камбани“ | |
| Автор | Димитър Талев |
|---|---|
| Първо издание | 1954 г. България |
| Издателство | Български писател |
| Оригинален език | български |
| Жанр | исторически роман |
| Вид | роман |
| Предходна | „Железният светилник“ |
| Следваща | „Илинден“ |
„Преспанските камбани“ е втората книга от тетралогията на Димитър Талев включваща още „Железният светилник“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Книгата излиза през 1954 година. Въпреки че е втора по ред в четирилогията, тя излиза след третата - "Илинден".Творбата не продължава семейно-жанровата тоналност на първия роман от поредицата, a решава и нови жанрови и композиционни задачи.
Докато в „Железният светилник“ доминират лични човешки проблеми, то в „Преспанските камбани“ изпъкват народът и неговото неизмеримо значение за историята. B „Преспанските камбани“ се разказва за нарушеното спокойствие на историята. Демонът на борбата е придобил глас. Променили ca се Лазар Глаушев, Райко Вардарски, техните последователи. Талевото разбиране за народа освободител се отразява върху личната човешка характеристика. Тя става зависима от борческите добродетели и личния героизъм. В Преспа ските камбани се разказва също и са действията на българите в Македония по време на Руско-турската освободителна война.[1]
В последната четвърта част на романа Стоян умира в съня си. След година, след заминаването на Кочо и Раца, светлината угасва и в очите на Хаджи Серафимовата внука.
Композиция
[редактиране | редактиране на кода]Тъй както "Железният светилник", този роман също е разделен на четири части:
- Учители народни
- Нови страници
- Дядо Иван
- Смъртта на Хаджи Серафимовата внука
Герои
[редактиране | редактиране на кода]- Лазар Глаушев - В “Преспанските камбани” Лазар е вече оформена личност - той е млад революционер и обществен деец, женен за Ния. Както брати си и много други българи иска да напусне Преспа и да замине за София, но остава заради майка си. До нейната смърт, традициите на “старото” са съхранени и той не може да продължи.
- Султана Глаушева - В “Преспанските камбани” Султана вече остарява. Недоволна от новостите, които Ния внася, старата майка разбира, че губи своята сила над семейството. Бавното й падение като матриарх на рода създава чувството за отхвърляне на “старото” и идване на “новото”, нещо, което бе невъзможно в предишната част.
- Ния Глаушева - В “Преспанските камбани” Ния живее в дома на Глаушеви, където пак бива потискана, този път от Султана. Тя чака много години докато забременее, преди да роди болнаво момченце. Тя заменя железния светилник с газената лампа, което дава една нова посока на историята.
- Кочо и Раца - Синът на Стоян и неговата съпруга Раца заминават за София
- Ицо и Мишо Баболеви
Други
[редактиране | редактиране на кода]На „Преспанските камбани“ е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Талев, Димитър. Преспаските камбани.
