Преносна невроза

Преносна невроза е термин, който Зигмунд Фройд представя през 1914, за да опише нова форма на инфантилна невроза на анализанта, която той развива по време на психоаналитичния процес . В историята на случая Дора, Фройд предполага, че по време на терапията създаването на нови симптоми спира, но се създават нови фантазии и импулси на пациента. Той ги нарича „преноси“ и им приписва характеристика на заместване на личност от миналото на лекаря. Според неговото описание: „цяла серия от психологически преживявания са съживени не доколкото принадлежат на миналото, а доколкото се прилагат към отношението на човека към лекаря в настоящия момент“ . Когато преносната невроза се развие взаимоотношенията с терапевта става най-важната за пациента, който насочва силни инфантилни чувства и конфликти към него.. Например пациента може да реагира сякаш аналитикът е негов или неин баща.

Източници

1. Sigmund Freud, Case Histories 1 – Dora and Little Hans, The Penguin Freud Library, Volume 8, 1990.
2. R. Horacio Etchegoyen, The Fundamentals of Psychoanalytic Technique, Karnac Books, London, 1991.
3. Richard D. Chessick, Psychoanalytic Peregrinations I: Transference and Transference Neurosis Revisited, Journal of the American Academy of Psychoanalysis, 30(1), 83 – 97, 2002.
4. W. W. Meissner, A Note on Transference and Alliance: I. Transference – Variations on a Theme, Bulletin of the Menninger Clinic, Vol. 65, No. 2 (Spring 2001.
5. Transference Neurosis International Dictionary of Psychoanalysis. The Gale Group, Inc, 2005. Answers.com
6. Resolution of the Transference International Dictionary of Psychoanalysis. The Gale Group, Inc, 2005. Answers.com
7. Stephen A. Mitchell, Margaret J. Black: “Freud and Beyond: a history of modern psychoanalytic thought». Basic Books, 1995.

• Портал „Психология“