Преносимост на номерата
Преносимостта на номерата позволява на потребителите на мобилни телефони да запазят номера си, когато сменят един мобилен оператор с друг (включително кода). От гледна точка на потребителя това е една удобна услуга, но от гледна точка на операторите на мобилни мрежи за осъществяването на това наглед просто действие се изработват и съгласуват специални процедури. В този процес вземат участие всички заинтересовани оператори в съответната страна, както и националният регулатор на пазара на телекомуникационни услуги.
Технически аспекти
[редактиране | редактиране на кода]В различните държави преносимостта се постига по различни начини. Международната и най-широко разпространената в Европа практика за преносимост на номерата е следната: когато потребителят пожелае да си смени оператора, но не и номера, той се свързва с новия оператор (Приемащ или Реципиент), който урежда необходимите процедури със стария оператор (Даряващ или Донор) по служебен път.
Единствената държава, която не работи по тази процедура е Великобритания. Там абонатът, който желае да си запази номера, трябва да се свърже най-напред с донора и да получи оторизационен код, който се предоставя на реципиента. Този метод се нарича „Воден от Даряващия (ВД)“. Методът е доказано неефективен и бавен. ВД процедурата дава възможност Донорът да се възползва от зависимостта на клиента и дава причина за необосновано удължаване на процедурата. Донорът прави междувременно всичко възможно и се опитва да разубеди клиента, който е решил да се откаже от неговите услуги, което води до допълнително затрудняване и забавяне на процедурата, особено на пазари с оператори, появили се с голяма разлика във времето.
Техническият аспект на реализирането на преносимостта касае начина, по който се насочват (рутират, машрутизират) входящите гласови повиквания и съобщения (SMS, MMS). Най-разпространеният и използван в света способ е чрез централна база данни на пренесените номера. Всеки мобилен оператор държи списък на пренесените номера, за да знае как да насочва входящите обаждания към тях. Методът е много продуктивен и лесен за разширение.
Великобритания отново е една от малкото държави, които не го използват. Там входящите обаждания до пренесен номер все още се пренасочват от Донора. Този метод се нарича „недиректно пренасочване“ – крайно неефективен метод, пилеещ ресурси и капацитет на двете централи. При него съществува реална опасност, че ако мрежата на Донора се повреди или Донорът фалира, всички клиенти, които са пренесли своя номер, ще загубят възможността да приемат входящи обаждания.
Преносимостта по света
[редактиране | редактиране на кода]Във Великобритания минималният срок за извършване на преносимост на номер е 5 работни дни. Същата процедура отнема само 2 часа в Австралия и САЩ. В Ирландия процедурата отнема 20 минути от заявката до активирането на номера при новия оператор. На 17 юли 2007 г., след преразглеждане на процедурата по преносимост на номерата във Великобритания, регулаторът „Офком“ излезе със становище и постави нов срок – максимум 2 дни. Това ново правило трябва да влезе в сила на 1 април 2008.[1] „Офком“ разработва план, според който до 2009 г. ще доведе до направи процедурата в реално време (със срок под 2 часа).
В Австралия преносимост на номерата съществува от 2001 г. Това дава много свобода на потребителите да изберат оператор и план, който допада най-много на техните нужди. Преди преносимостта да стане реалност, кодовете за набиране са идентифицирали мобилния оператор, а след нея това става невъзможно. Много от операторите са имали и все още поддържат специални тарифи за разговори в същата мрежа. След преносимостта обаче тази услуга става все по-трудна за идентифициране.
Пакистан започва да предлага преносимост след месец март 2007 г. Това е първата държава в региона, където услугата се предлага. Тя е обявена на 23 март и 3 дни по-късно стана активна за всички потребители.
Регулаторната комисия на Нигерия обяви, че възнамерява да предложи преносимост след края на 2007 г.
Преносимостта в България
[редактиране | редактиране на кода]В България националният регулатор, Комисията за регулиране на съобщенията, обявява спецификации за осъществяване на преносимост още на 3 юни 2006 г.[2] Наредбата е наложена от изискванията на Европейския съюз. Малко по-късно са обявени и възможните варианти за осъществяването на услугата.[2] На 22 декември 2006 г. е обявена и процедура за осъществяване на преносимост [1] Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., която подписват два от трите действащи оператора.[3] Най-старият оператор Мобилтел (М-Тел) обаче отказва да подпише договора. На 16 август 2007 г. КРС взема решение,[4] с което задължава и трите оператора да договорят и внесат съвместна процедура за осъществяване на преносимост, в противен случай ще им наложи седмични глоби. След 4 дни мобилните оператори „Вивател“ и „Глобул“ представят в КРС данни за успешни тестове за преносимост на номерата между двете мобилни мрежи. По-късно същият ден М-Тел отговаря със съобщение за пресата, в което твърди, че предложената от КРС процедура ще ощети клиентите и подлага на риск конфиденциалността на техните данни.[5] Двата по-малки оператора отговарят, че процедурата се използва в цял свят и данните на клиентите са защитени, както и обвиняват Мтел, че се опитва всячески да протака процедурата и така да запази колкото е възможно по-дълго своята позиция на лидер на пазара.
В крайна сметка, след продължителни спорове и взаимни упреци, КРС оповестява приемането за втори път на правила с име „Функционални спецификации за преносимост на номерата в мобилни телефонни мрежи“ и определя като последен срок за реализирането на преносимостта 1 март 2008.[6]
В началото на април 2008 и трите български оператора започват да предлагат услугата. Потребителите, които желаят да се възползват от услугата, подават молба за издаване на сертификат за съгласие при досегашния си оператор и е необходимо да изчакат 2 работни дни. Трябва да платят сметките си и да платят 5 лева за всяка прехвърлена SIM карта. Следват още 10 дни, необходими за процедурата по прехвърлянето на номера в новата мрежа.[7]
Промени в процедурата от 2012
[редактиране | редактиране на кода]В края на септември 2012 година са променени[8] „Функционалните спецификации за преносимост на номера“, като промените значително облекчават процедурата по пренос и премахват някои от изискванията валидни дотогава. Премахнато е например изискването абонатите първо да погасят всичките свои текущи задължения и след това да заявят пренос (чл. 30). Операторите трябва да задвижат заявление за пренос и едва след това да търсят евентуални стари задължения.
Внесена е яснота и по отношение на това, в кои случаи операторите могат да върнат неправилно попълнено заявление за пренос. В практиката дотогава често са получавани откази за пренос поради неправилно попълнени данни без повече обяснения. Занапред отказ може да бъде направен само, ако неправилно са попълнени името или идентификационният номер на абоната.
С тези промени се създава възможност процедурата по пренос да бъде задвижена за един ден. Това се постига чрез въвеждане на срок, в който операторите да комуникират помежду си по дадено заявление за пренос (чл. 31).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Информация в сайта www.fiercewireless.com
- ↑ а б В сайта на КРС в PDF формат[неработеща препратка]
- ↑ В сайта novini.dir.bg[неработеща препратка]
- ↑ решение 1130 от 16 август 2007, архив на оригинала от 23 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080123074415/http://www.crc.bg/decisions.php?id=23&lang=bg, посетен на 9 януари 2008
- ↑ Новини в сайта на Мтел
- ↑ Съобщение на КРС от 21 декември 2007, архив на оригинала от 7 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080107184614/http://www.crc.bg/news.php?news_id=167&lang=bg, посетен на 9 януари 2008
- ↑ Преносимостта на номерата стартира // 11 април 2008. Посетен на 30 юни 2009.
- ↑ Функционални спецификации за пренос на номера
|