Прекинато Градище
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
Прекинато Градище Прекинато Градиште | |
Информация | |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Терит. единица | община Царево село |
Местоположение | Вирче |
Основаване | Късна античност, Средновековие |
Състояние | руини |
Собственик | държавна |
Прекинато Градище (на македонска литературна норма: Прекинато Градиште) е крепост, съществувала през Късната античност и Средновековието, разположена над царевоселското село Вирче, Северна Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Прекинато Градище е разположено на 50-85 m високи рид на 2 km източно от Вирче, на 930 m надморска височина, високо във Влахина. Ридът е тесен и дълъг, отгоре заравнен, а страните му падат стърмно в поройни долинки. Покрай него минава стара патека към планинския превал на 1 km на изток, през който се слиза в долината на Струма.[1]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]В Късната античност на рида е изградена погранична крепост с площ 1,2 ha. Челото на крепостта има издадена кула, а южният зид е удвоен — следи от голямо обновяване в VI век. Във вътрешността има основи на много сгради. Открити са монети от късния IV и VI век и керамика. През челото на крепостта е частично разкопана една базилика от VI век. Крепостта е контролирала границата на провинцията Македония II.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В средната част на крепостта е открита средновековна керамика и медни скифати от XIII век, български имитации на Мануил I Комнин.[1] Няма следи от обновяване на зидовете и вероятно крепостта е използвана само в периоди на кризи.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 183.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 184.