Президентски избори в Австрия (2016)
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Президентските избори в Австрия през 2016 г. се провеждат по закон в 2 тура – на 24 април и 22 май, обаче поради касиране на балотажа от конституционния съд на Австрия се провежда повторен балотаж.
Президентът на Австрия се избира пряко от народа, има право да разпуска парламента и да отзовава правителството, като е и главнокомандващ австрийската армия. Освен това церемониално открива традиционния годишен виенски бал.
Според официалните резултати към обед на 23 май 2016 г. почти сигурния печеливш на балотажа е Норберт Хофер, който води с 4% разлика пред конкурента си. [1]
На 1 юли 2016 г. Конституционният съд на Австрия излиза с решение, че касира балотажа на президентските избори заради нередности. [2]
Нов балотаж
[редактиране | редактиране на кода]Датата, на която двамата кандидати, Александер Ван дер Белен и Норберт Хофер ще се яват на нов балотаж и отново един срещу друг, ще бъде обявена допълнително. [2]
Скандален първи втори тур
[редактиране | редактиране на кода]За по-малко от месец, новият австрийски президент вдига резултата си от 763 044 гласа на 2 254 484 гласа, т.е. близо три пъти, което е уникално постижение на избори в страна с дълги демократични традиции.
Президентските избори в Австрия през 2016 г. остават като едни от най-скандалните и като коректност на резултатите. Изненадващо за всички, победител от тях излиза пълен аутсайдер от преди провеждането им, бивш социалдемократ и бивш „зелен политик“, по-известен в Австрия с това че е от холандски произход. Далечните му предци са живели още от 17 век в Руската империя, в Псков, и са поддържали страната на Антантата, докато не им се налага на два пъти да се изселват – първо от Русия, а после и от Руска Естония.
Александър Ван дер Белен е всичко което фаворитът на тези избори Норберт Хофер не е – убеден привърженик на досегашната евроинтеграция въобще, своеобразен ментор и „помирител“ в междуетнически и междурелигиозен план, привърженик на санкциите срещу Русия и евроатлантик. След избирането му, управляващите Германия политици си отдъхват, най-малкото заради алюзията с родината на фюрера.
Парадоксалното е, че печели „по пощата“. Според официалните данни на австрийското вътрешно ведомство, в Линц броят на бюлетините в отдалечените урни (жилища, болници, специални институции) е над пет пъти повече от броя на хората, участвали в гласуването: 21060 бюлетини от 3518 избиратели. В Вайдхофен ан дер Ибс, при 9026 регистрирани избиратели, са преброени 13 262 гласа, което означава, че избирателната активност е била 146,9%. Разликата между двамата, според окончателните данни на австрийското вътрешно министерство, е 31 026 гласа. [3] Към края на следващия изборния ден, при преброени на 100% гласували, с тези, изпратили вота си по австрийската поща, Норберт Хофер печели 49,7 % от гласовете срещу 50,3 % за Александър Ван дер Белен.[4] Първи за неочаквания обрат и победа съобщава британския „Таймс“, уташавайки еврооптимистите на Албиона преди дългоочаквания Брекзит на 23 юни 2016 г.
Кандидати
[редактиране | редактиране на кода]В изборите през 2016 г. са регистрирани общо шестима кандидати:
- Ирмгард Грис – независим кандидат, единствената жена в надпреварата, която е бивш председател на Върховния съд на Австрия;
- Норберт Хофер – кандидат на Австрийската партия на свободата;
- Рудолф Хундсторфер – кандидат на една от двете управляващи страната партии в коалиция (Социалдемократическа партия на Австрия) и бивш министър на социалната политика (2008 – 2016);
- Андреас Кол – кандидат на втората управляваща Австрийска народна партия и бивш председател на долната камера на австрийския парламент;
- Рихард Лугнер – австрийски милиардер и бивш строителен предприемач, известен ексцентрик и меценат на годишния традиционен за страната виенски бал;
- Александър Ван дер Белен – бивш лидер на Австрийската партия на зелените, който е потомък на нидерландски преселници в Русия от 17 век, преселили се през 1917 г. след революциите в Русия – в Австрия;
Резултати на първи тур
[редактиране | редактиране на кода]- Норберт Хофер – 36,4 % (1 363 137 гласа)
- Александър Ван дер Белен – 20,38 % (763 044 гласа)
- Ирмгард Грис – 18,52 % (693 315 гласа)
- Андреас Кол – 11,18 % (418 577 гласа)
- Рудолф Хундсторфер – 11,18 % (418 442 глава)
- Рихард Лугнер – 2,35 % (87 879 гласа)
Анализи
[редактиране | редактиране на кода]Всички вътрешнополитически и външнополитически анализи сочат, че това са най-интересните избори в историята на Австрия, най-вече предвид ясно изразения антисистемен вот от австрийските избиратели, които за разлика от съседна Германия избират пряко своя държавен глава. [5]
Резултатът от народния вот показва значима преднина на спечелилия първия тур кандидат на Австрийската партия на свободата, който резултат е с над 1/3 по-висок от сборния резултат на кандидатите на традиционните австрийски партии управляващи страната в т.нар. широка коалиция. По всичко изглежда, че и втория тур ще бъде спечел категорично от Норберт Хофер, който твърдо и последователно пред суверена застъпва шест основни политически постулати:
- повече национално самочувствие
- стриктни рестрикции спрямо имигрантите
- повече независимост от ЕС
- против икономическите санкции срещу Русия, т.е. за свалянето им като противопоказни за австрийската икономика
- срещу споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ – Трансантлатическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP)
- срещу ислямизацията на Европа, т.е. за отстояване и запазване на християнската ѝ идентичност [5]
Хофер печели убедително изборите в цяла Австрия с изключение на столицата Виена. Подкрепата му е най-силна сред активното икономически и възрастово австрийско население и избиратели. Евентуалната победа на Хофер и АПС в центъра на Европа може да срути цялата конструкция на досегашния политически живот в ЕС. Хофер споделя възгледите за бъдещето на стария континент на Виктор Орбан и е противник на тази на Ангела Меркел. Алтернатива за Германия ще има в негово лице сериозен пример за подражание, което след себе си вероятно би се отразило и върху предстоящите гласувания по Брекзит и Грекзит през лятото на 2016 г. Според Хофер „миграционната сделка“ с Турция с цел овладяване на Европейската миграционна криза е била фатална за досегашното статукво в ЕС, а и въобще в Европа след ВСВ и края на студената война. [5]
Предвид факта, че Австрия е родна на Адолф Хитлер, редица политически анализатори вещаят налагането на авторитаризъм след края на президентските избори в Австрия през 2016 г., но това е малко вероятно за разлика от другото – друга политика в защита на австрийските национални интереси. [5]
Резултати на касирания балотаж
[редактиране | редактиране на кода]- Норберт Хофер – 49,7 % (2 223 458 гласа)
- Александър Ван дер Белен – 50,3 % (2 254 484 гласа)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официални данни към 12 ч. на 23.05.2016 г., архив на оригинала от 23 май 2016, https://web.archive.org/web/20160523155755/http://wahl16.bmi.gv.at/, посетен на 23 май 2016
- ↑ а б Австрийският съд касира втория тур на президентските избори
- ↑ Надминаха ни! Избрали австрийския президент с над 150% активност в някои градове!, архив на оригинала от 26 май 2016, https://web.archive.org/web/20160526194012/http://onovini.com/2016/05/%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5/, посетен на 26 май 2016
- ↑ wahl16.bmi.gv.at, архив на оригинала от 23 май 2016, https://web.archive.org/web/20160523155755/http://wahl16.bmi.gv.at/, посетен на 23 май 2016
- ↑ а б в г Немските медии: Настъпва нова епоха за Европа след президентските избори в Австрия.