Направо към съдържанието

Презерватив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кондом пренасочва насам. За други значения вижте Кондом (пояснение).
Мъжки презерватив

Презервативът е най-разпространеното средство за мъжка контрацепция. Слага се на мъжкия еректирал пенис, като по този начин предотвратява навлизането на семенна течност в тялото на партньора. Главното му предимство е неговата безопасност. Освен че предпазва от нежелана бременност, той може да осигури защита срещу полово предавани болести, включително ХИВ. Тъй като се взема без рецепта, той е подходящ и за разпространение и закупуване. Недостатък е неговата по-малка ефективност в сравнение с хормоналните методи и вътрематочните средства, но при правилната му употреба рискът от нежелана бременност е сведен до 2%.

Употреба на презерватив

За правилна употреба, най-важното условие е презервативът да бъде поставен преди какъвто и да е контакт между мъжките и женските полови органи и да бъде свален веднага след еякулацията. Когато кондомите се използват главно за предпазване от полово предавани болести е добре да се съчетаят с друг по-ефективен контрацептивен метод за допълнителна протекция срещу бременност. С развитието на технологиите, презервативите стават все по-тънки, но за сметка на това по-здрави.

Повечето презервативи са направени от латекс, но е възможно да се правят и от други материали. Някои хора са алергични към латекса. Освен мъжки, има и женски презервативи, но те са рядко срещан метод за контрацепция, поради високата им цена и неудобството при използване.

Презервативи се използват повече от 400 години. Още от XIX век те са едно от най-популярните средства за предпазване от нежелана бременност в целия свят, но в по-модерни времена те са срещали известна съпротива. Неправилната им употреба поражда проблеми, а и Римокатолическата църква като цяло е против употребата на презервативи.

Въпросът дали презервативът е използван в древни времена, е дискутиран много от археолози и историци. В древния Египет, Гърция и Рим предпазването от нежелана бременност се е считало за задължение на жените и единствените писмени сведения са за методи за женска контрацепция. В Азия преди XV век се е използвал вид презерватив, покриващ само главичката на пениса. Като цяло презрвативите са били достъпни и са се използвали само от по-висшите класи. В Китай презервативите са били изработвани от намаслена копринена хартия или от агнешки черва. В Япония са ги правели от коруба на костенурка или от рог на някое животно[1].

Страница от De Morbo Gallico (Френската болест), изследвания на Габриеле Фалопио върху сифилиса. Публикуване през 1564 г.

Най-ранното безспорно описание на употреба на презерватив е направено през XVI век в Италия от Габриеле Фалопио в неговия трактат за сифилиса. Фалопио твърди, че употребата на ленен презерватив, преди това потопен в химичен разтвор и оставен да изсъхне, е ефикасно средство за предпазване от сифилис[2]. След това употребата на презервативи за предпазване от болести, предавани по полов път, е описана широко в европейската литература. Първите сведения за употребата им като средство за предпазване от нежелана бременност са от книгата De iustitia et iure (Правосъдие и закон), написана през 1605 г. от теолога Леонардус Лесиус, който заклеймява презерватива като неморален.

Освен от лен, презервативите през Ренесанса са били правени от черво или пикочен мехур. В края на XV век немските търговци представят презерватив, направен от фино обработена кожа в Япония. За разлика от роговия презерватив, използван преди, коженият покривал целия пенис.

Поне от XVIII век презервативът е срещал съпротива в някои правови, религиозни и медицински кръгове. По същество причините са били същите, както и днес: презервативите намаляват възможността за зачеване, което някои мислели за неморално или нежелателно за нацията; те не предпазват напълно от болести, предавани по полов път, а вярата в тяхната предпазна функция може да доведе до безразборни сексуални контакти; били неудобни, скъпи и водели до загуба на чувствителност.

Въпреки съпротивата, търсенето на презерватива растяло главоломно. През XVIII век презервативите били разнообразни по качество и размер, направени от различни материали. Били продавани по заведения, бръснарници, аптеки, открити пазари и театри – навсякъде в Европа и Русия. По-късно били пренесени в Америка, въпреки че навсякъде били използвани само от средните и висшите класи, поради високата им цена и липсата на сексуално възпитание.

В ранните години на XIX век презервативът за пръв път е представен на низшите класи. Законовите пречки за производство и разпространение били премахнати в много държави. Все още презервативите били разпространявани от пътуващи търговци и рекламирани във вестниците, използвайки евфемизми в градовете, където такива реклами са били незаконни. В САЩ и Европа се разпространявали ръководства как да се направи презерватив у дома. Въпреки социалната и законова съпротива, в края на XIX век презервативът бил най-популярния метод за контрол над раждаемостта в Западния свят.

Презерватив изработен от животинско черво – около 1900 г.

Около 1900 г. Германия е първата страна, която насърчава употребата на презерватива сред своите войници. В ранните години на XIX век са проведени експерименти сред американски военни, в резултат на които се стига до заключението, че употрбата на презерватив чувствително намалява случаите на болести, предавани по полов път. По време на Първата световна война, САЩ и Великобритания са единствените 2 страни, които не одобряват употребата на презерватива от своите войници.

В годините след Първата световна война, презервативът все още има много противници. Един от тях е основателят на психоанализата Зигмунд Фройд, защото лишавал от удоволствие. Въпреки това военните продължили да поощряват употребата на презерватив, дори и в страни, където е бил незаконен за цивилното население.

По време на Втората световна война презервативите не само се раздават на американските войници, но и силно се промотират с филми, постери и лекции. Европейските и азиатските войски от двете страни на конфликта също доставят презервативи на войниците си. Дори Германия която забранява използването на презервативи през 1941 г. защото презервативите са били лесно достъпни и в излишък и войниците са им намирали много и различни употреби, далече от функциите му свързани с предпазването от болести и забременяване.

Американски плакат от времето на Първата световна война, агитиращ за полово въздържание.

След войната продажбите на презервативи продължават да растат. В периода 1955 – 1965 г. 42% от американците в активна полова възраст използват презервативи. В Англия 1950 – 1960 г. 60% от семействата използват презервативи. Хапчетата антибебе след пускането си в производство след 1960 година се превръщат в най-предпочитания метод за предпазване от нежелана бременност, но презервативите са неизменно на второ място. Американската агенция за международно развитие стимулира използването на презервативи в развиващите се страни за да спомогне за разрешаването на проблемите свързани с бързите темпове на нарастване на населението: до 1970 г. стотици милиони презервативи са се раздавали само в Индия.

През 60-те и 70-те години на XX век изискванията за качеството се повишават, като същевременно много от легалните бариери за използването на презервативите са премахнати. В Ирландия законната търговия с презервативи е позволена за първи път 1978 г. Рекламирането на продукта обаче продължава да бъде подлагано на ограничения. В края на 50-те години Американската медийна асоциация забранява рекламирането на презервативи по националната телевизия, като забраната се задържа 29 години.

В началото на 80-те години употребата на презерватив се насърчава с цел ограничаването на болестите предавани по полов път и най-вече на СПИН. Въпреки оспорването на важността от използването на презервативи, от някои политически, религиозни и други важни фигури, кампанията по насърчаването на използването на презервативи бележи успех особено в Европа и Северна Америка. Трябва да се отбележи и дължимото на многото магазини на дребно, които разширяват своите артикули, като прибавят към тях и презервативите, като в това число влизат и супермаркетите и магазини за отстъпки като Уол-Март.

В България редовен внос на презервативи от Източна Германия започва през 80-те години. Опасенията от СПИН довеждат и до започването на местно производство по източногерманска технология през 1983 година в село Барутин. Те се продават под търговската марка „Спорт“, но съдържат предупреждение, че „сексуалните отношения не са спорт“.[3]

Продажбите се покачват всяка година до 1994 когато медийния шум относно пандемията започва да отслабва. Феномена свързан с намаляване употребата на презервативите, за ограничаване риска от заразяване със СПИН, е наречен condom fatigue (Кондомна Умора)[4]. В резултат на това маркетинговата политика на производителите на презервативи се променя и рекламата от плашеща се превръща в хумористична.

Очаква се използването на презервативи да нараства в световен мащаб, като според някой прогнози развиващите се страни ще се нуждаят от 18,6 млрд. презерватива през 2015.

През 20-те години на XX век привлекателната опаковка и интересното наименование стават все по-важни за продукти като цигари и презервативи. Провеждат се и опити за проверка качеството на презерватива.

В България презерватива има различни наименования, използвани на жаргон: кондом, капут, гумичка. Също така по времето на управлението на Тодор Живков се е избягвало употребата на думата „презерватив“ (кондом) и нейните производни. Вместо това се е използвал евфемизмът „Артикул 13“.

  1. Collier, Aine. The Humble Little Condom: A History. Amherst, NY, Prometheus Books, 2007. ISBN 978-1-59102-556-6.
  2. Youssef, H. The history of the condom // Journal of the Royal Society of Medicine 86 (4). 1 април 1993. с. 226 – 228. Архивиран от оригинала на 2013-08-01. Посетен на 3 юни 2008.
  3. Груев, Михаил. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 377.
  4. Walder, Rupert. Condom Fatigue in Western Europe? // Rupert Walder's blog. RH Reality Check, 31 август 2007. Посетен на 29 юни 2008.
    Jazz. Condom Fatigue Or Prevention Fatigue // Isnare.com. Посетен на 29 юни 2008.