Направо към съдържанието

Предраг Палавестра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Предраг Палавестра
Предраг Палавестра
сръбски литературен историк
Роден
Починал
19 август 2014 г. (84 г.)
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за литература и изкуство в Белград
Публикации„Следвоенната сръбска литература 1945–1970“ (1972)
Членува вЧлен на Международния издателски съвет на списание „Език и литература

Предраг Палавестра (на сръбски: Предраг Палавестра) е сръбски литературен историк и теоретик, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата[1] и на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 юни 1930 г. в Сараево, тогава град в Кралство Югославия. Завършва Белградския университет, където защитава и дисертация (1964).[1] Като литературен критик пише за вестник „Политика“, бил е редактор на вестник „Книжевне новине“ и на списание „Савременик“.[1] Директор е на Института за литература и изкуство в Белград.[1] Два пъти е избиран за председател на ПЕН центъра на Сърбия.

Избран е за дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата на 7 май 1981 г.[1] За редовен член е избран на 15 декември 1988 г. Избран е и за секретар на Секцията за език и литература на САНУ: на 26 април 1994 г., а след това преизбиран на 28 май 1998 г. и на 23 април 2002 г.[1]

Член е на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина от 1990 г.

Член е на Съюза на писателите на Югославия от 1954 г.

Неговата книга „Следвоенната сръбска литература 1945–1970“ е мълчаливо забранена и част от тиража изгорена.[2]

Член на Международния издателски съвет на българското филологическо списание „Език и литература“.[3]

Умира в Белград на 19 август 2014 г. на 84-годишна възраст.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител е на наградата „6 април“ на град Сараево (1966)
  • Носител е на наградата „Милан Богданович“ (1969)
  • Носител е на наградата за критика и есеистика „Джордже Йованович“ в Белград (1980)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Књижевне теме (1958)
  • Књижевност Младе Босне (1965, две издания)
  • Токови традиције (1971)
  • Послератна српска књижевност 1945–1970 (1972, второ издание 2012)
  • Догма и утопија Димитрија Митриновића: почеци српске књижевне авангарде (1977)
  • Критика и авангарда у модерној српској књижевности (1979)
  • Скривени песник: Иво Андрић (1981)
  • Критичка књижевност (1983)
  • Наслеђе српског модернизма (1985)
  • Историја модерне српске књижевности – златно доба 1892-1918. (1986, две издания)
  • Књижевност као критика идеологије (1991)
  • Књига о Андрићу (1992)
  • Књижевност и јавна реч (1994)
  • Критичке расправе (1995)
  • Јеврејски писци у српској књижевности (1998)
  • Историја српског ПЕН-а (2006)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Књига српске фантастике XII–XX века, Српска књижевна задруга (1989, два тома)
  • Српски симболизам, Српска академија наука и уметности (1983)
  • Српска фантастика, САНУ (1987)
  • Традиција и модерно друштво, САНУ (1987)
  • Одговорност науке и интелигенције, САНУ (1990)
  • Српска књижевност у емиграцији, САНУ (1991)
  • О Јовану Дучићу – поводом педесетогодишњице смрти, САНУ (1996)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Предраг Палавестра // Српска академија наука и уметности, 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 9. 2. 2012.
  2. Предраг Палавестра: Само своји можемо у Европу, интервю на Миляна Крал, в-к „Вечерње новости“, 16. март 2013.
  3. Международен издателски съвет Архив на оригинала от 2014-09-05 в Wayback Machine., сайт на списание „Език и литература“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]