Предраг Палавестра
Предраг Палавестра Предраг Палавестра | |
сръбски литературен историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Институт за литература и изкуство в Белград |
Публикации | „Следвоенната сръбска литература 1945–1970“ (1972) |
Членува в | Член на Международния издателски съвет на списание „Език и литература“ |
Предраг Палавестра (на сръбски: Предраг Палавестра) е сръбски литературен историк и теоретик, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата[1] и на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 юни 1930 г. в Сараево, тогава град в Кралство Югославия. Завършва Белградския университет, където защитава и дисертация (1964).[1] Като литературен критик пише за вестник „Политика“, бил е редактор на вестник „Книжевне новине“ и на списание „Савременик“.[1] Директор е на Института за литература и изкуство в Белград.[1] Два пъти е избиран за председател на ПЕН центъра на Сърбия.
Избран е за дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата на 7 май 1981 г.[1] За редовен член е избран на 15 декември 1988 г. Избран е и за секретар на Секцията за език и литература на САНУ: на 26 април 1994 г., а след това преизбиран на 28 май 1998 г. и на 23 април 2002 г.[1]
Член е на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина от 1990 г.
Член е на Съюза на писателите на Югославия от 1954 г.
Неговата книга „Следвоенната сръбска литература 1945–1970“ е мълчаливо забранена и част от тиража изгорена.[2]
Член на Международния издателски съвет на българското филологическо списание „Език и литература“.[3]
Умира в Белград на 19 август 2014 г. на 84-годишна възраст.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носител е на наградата „6 април“ на град Сараево (1966)
- Носител е на наградата „Милан Богданович“ (1969)
- Носител е на наградата за критика и есеистика „Джордже Йованович“ в Белград (1980)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Књижевне теме (1958)
- Књижевност Младе Босне (1965, две издания)
- Токови традиције (1971)
- Послератна српска књижевност 1945–1970 (1972, второ издание 2012)
- Догма и утопија Димитрија Митриновића: почеци српске књижевне авангарде (1977)
- Критика и авангарда у модерној српској књижевности (1979)
- Скривени песник: Иво Андрић (1981)
- Критичка књижевност (1983)
- Наслеђе српског модернизма (1985)
- Историја модерне српске књижевности – златно доба 1892-1918. (1986, две издания)
- Књижевност као критика идеологије (1991)
- Књига о Андрићу (1992)
- Књижевност и јавна реч (1994)
- Критичке расправе (1995)
- Јеврејски писци у српској књижевности (1998)
- Историја српског ПЕН-а (2006)
Съставителство и редакция
[редактиране | редактиране на кода]- Књига српске фантастике XII–XX века, Српска књижевна задруга (1989, два тома)
- Српски симболизам, Српска академија наука и уметности (1983)
- Српска фантастика, САНУ (1987)
- Традиција и модерно друштво, САНУ (1987)
- Одговорност науке и интелигенције, САНУ (1990)
- Српска књижевност у емиграцији, САНУ (1991)
- О Јовану Дучићу – поводом педесетогодишњице смрти, САНУ (1996)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Предраг Палавестра // Српска академија наука и уметности, 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 9. 2. 2012.
- ↑ Предраг Палавестра: Само своји можемо у Европу, интервю на Миляна Крал, в-к „Вечерње новости“, 16. март 2013.
- ↑ Международен издателски съвет Архив на оригинала от 2014-09-05 в Wayback Machine., сайт на списание „Език и литература“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((sr)) Sonja Šulović, „Сећање на Предрага Палавестру: Знао је за част и меру“, „Блиц“, 22 август 2014
- ((sr)) „Господин Предраг Палавестра (Слово Матије Бећковића на испраћају Предрага Палавестре 23. августа 2014. године на Новом гробљу у Београду), в-к „Политика“, 26 август 2014
|