Превод на Свещения Коран
| Превод на Свещения Коран | |
| أَلْقُرآن | |
| Автор | проф. дфн Цветан Теофанов проф. д-р Иван Добрев |
|---|---|
| Първо издание | 1997 г. България |
| Издателство | Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България |
| Оригинален език | арабски |
| Жанр | религия |
| ISBN | ISBN 954-957-101-7; 978-954-92456-1-5 |
| Превод на Свещения Коран в Общомедия | |
Преводът на Свещения Коран представлява интерпретация на свещената книга в исляма на език, различен от арабски. Въпреки срещнатите трудности при превода на Корана, той е бил преведен на повечето африкански, азиатски и европейски езици.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият превод на Корана е на персийски език. Той не е цялостен. Преведена е едва сура Ал-Фатиха през 7 век.[2] Други ранни преводи включват по няколко аята за Негуса на Абисиния и за император Ираклий.[1] Към 1936 година Коранът вече е преведен на 102 езика.[1]
Първият превод на европейски език е на латински и е направен през 1143 година. Втори превод на латински е направен през 1698 година. През 1616 година Коранът е преведен на немски, а през 1641 година на холандски. Преводи на френски са направени през 1647 и 1775 година.[1]
Първият академичен превод на Корана директно от арабски е направен през 1734 година на английски. След това са направени още няколко важни превода през 1861, 1880, 1937 и 1955 година.
На български
[редактиране | редактиране на кода]Първият опит за превеждане на Корана на български език е осъществен през 1920-те години и отпечатан от издателство „Нов живот“ като част от програмата на правителството за „пробуждане“ на помаците и приобщаването им към българското общество.[3][4] През 1991 година сектата на ахмадиите издава свой превод на Корана на български в разказвателна форма, а през 1993 година Недим Генджев издава първия превод от арабски на български език оригинал. Следващия в академичен стил е превод на Корана на български език е направен от професор Цветан Теофанов през 1997 година. Две години по-късно, през 1999 година е публикувано второ издание. През 2006 година излиза от печат и второто преработено и допълнено издание с обширен предговор, в който се разглежда историята на Мохамед и на исляма, както и някои от основните му положения. На всяка страница освен превода е включен и оригиналният текст на арабски. Към някои аяти са дадени пояснения. Освен съдържание книгата има и тематичен индекс. На всяка страница освен името и номера на сурата е включен и номерът на джуза. Това е единственият български превод на Свещения Коран, признат от Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. Впоследствие в Истанбул е издадена трета редакция на превода на Цветан Теофанов в луксозен формат с калиграфия от Hizmet Vakfı Yayınları. През 2008 година издателство „Труд“ публикува четвъртата редакция на превода на Корана от Цветан Теофанов. Той е издаден с твърда и мека подвързия. В него липсва оригиналният текст на арабски, както и разделението на джузове. Изданието е насочено по-скоро към немюсюлманите, тъй като от оформлението му са изпуснати някои елементи, които не представляват интерес за немюсюлманите. През 2009 година Българска мултимедийна компания (БМК) издава нов превод на Свещения Коран, направен по Тефсир-и Тъбиян от проф. д-р Иван Добрев.
Първоначално Преводът на Свещения Коран се печата в два варианта – с четене от предната корица към задната и обратно. Във второто преработено и допълнено издание, както и в третото издание на Цветан Теофанов предговорът, уводът, съдържанието и тематичният индекс са включени след предната корица и се четат нормално, а преводът започва от задната корица и се чете към предната.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- „Свещеният Коран: арабски текст с български превод“. Islam International Publications, Tilford 1991. ISBN 1-85372-433-5
- „Свещен Коран и неговият превод на български език“ с преводач Недим Генджев. Мюсюлмански духовен съюз, София 1997. ISBN 954-90250-1-2
- „Превод на Свещения Коран“ с преводач Цветан Теофанов. Тайба Ал-Хайрия, София 1997. ISBN 954-9571-01-7
- „Превод на Свещения Коран“ с преводач Цветан Теофанов (II издание, II редакция на превода). Главно мюфтийство, София 1999. ISBN 954-9571-01-7
- „Превод на Свещения Коран“ с преводач Цветан Теофанов (II преработено и допълнено издание, III редакция на превода). Главно мюфтийство, София 1999. ISBN 954-9571-01-7
- „Свещен Коран“ с преводач Цветан Теофанов (мека корица, IV редакция на превода). ИК „Труд“, София 2008. ISBN 978-954-528-864-7
- „Свещен Коран“ с преводач Цветан Теофанов (твърда корица, IV редакция на превода). ИК „Труд“, София 2008. ISBN 978-954-528-865-4
- „Свещеният Коран. Съдържание на български език“ с преводач Иван Добрев. Българска мултимедийна компания, София 2009. ISBN 978-954-92456-1-5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Свещеният Коран на Български език с оригиналния текст на Арабски език и аудио[неработеща препратка]
- Превод и статии за Корана на български
- www.koranbg.com – сайт за Корана с превод на български и оригинал на арабски
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Fatani, Afnan. Translation and the Qur'an // The Qur'an: an encyclopedia. Great Britain, Routeledge, 2006. с. 657-669.
- ↑ An-Nawawi, Al-Majmu', (Cairo, Matbacat at-'Tadamun n.d.), 380.
- ↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците в периода 1924-1934 г. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 109-110. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 17.