Направо към съдържанието

По пътеките на севера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
По пътеките на севера
АвторМацуо Башо
Първо издание1702 г.
Начало月日は百代の過客にしてゆきかふ年も又旅人なり

„По пътеките на севера“[1] (на японски: 奥の細道, първоначално на японски: おくのほそ道) е най-известното произведение на японския поет Мацуо Башо и основно произведение в жанра хайбун; считано е за един от ключовите текстове на японската литература от периода Едо.[2] Първото издание е публикувано посмъртно през 1702 г.[3]

Текстът е написан под формата на пътнически дневник в проза и стихове и е писан, докато Башо прави епично и опасно пътуване пеша през Япония в края на XVII век. Както поетичното произведение се превръща в основополагащо само по себе си, така и пътуванията на поета, описани в текста, вдъхновяват много хора да последват стъпките му и да проследят пътя му сами. Текстът е повлиян и от произведенията на поета Ду Фу, от когото Башо се е възхищавал дълбоко.[4]

Писателят Кенджи Миядзава веднъж казва за „Пътеките на севера“, че сякаш са написани от „самата душа на Япония“.[5]

„Башо“ от Хокусай

История

[редактиране | редактиране на кода]
Башо (вдясно) и Сора (вляво) се разделят при Яманака Онсен

„По пътеките на севера“ е написан въз основа на пътуване, предприето от Башо в късната пролет на 1689 г. Той и неговият спътник Кавай Сора (на японски: 河合曾良) заминават от Едо (дн. Токио) за северния вътрешен регион на Япония, известен като Оку, водени най-вече от желание да видят местата, за които са писали старите поети[6] в опит Башо да „обнови собственото си изкуство“.[7] По-конкретно, Башо подражава на Сайгьо, когото счита за най-великия поет в жанра вака,[8] и се старае да посети всички места, споменати в стихове на Сайгьо.[9] Пътуването в онези дни е много опасно, но Башо е отдаден на един вид поетичен идеал за скитане. Той пътува общо около 156 дни, изминавайки почти 2400 km, предимно пеша.[10]

Този поетичен дневник е написан във форма, известна като хайбун, комбинация от проза и хайку. Текстът съдържа много препратки към Конфуций, Сайгьо, Ду Фу, древна китайска поезия и дори „Приказката за Хейке“. Той успява да постигне деликатен баланс между всички елементи, за да създаде въздействащ разказ за периода. Башо пресъздава ярко уникалната поетична същност на всяка спирка в своите пътувания. Спирките по време на пътуването му включват храмът на Токугава в Нико, Ширакава, островите Мацушима, Хирайзуми, Саката, Кисаката и Ечу. Той и Сора се разделят при онсен Яманака, а в Огаки Башо се среща за кратко с няколко от другите си ученици, преди да продължи към храма Исе и да завърши пътуването си.

След края на пътешествието си Башо прекарва пет години в работа и редактиране на текстовете на „По пътеките на севера“, преди да го публикува.[6] Въз основа на разликите между черновите на творбата, дневника на Сора и окончателната версия, става ясно, че Башо е допуснал редица артистични свободи в писането.[11]

Хижата на Башо на хълма Камелия. № 40 от „Стоте известни гледки към Едо“ от Хирошиге (1856 – 58)

В България

[редактиране | редактиране на кода]

В България „По пътеките на севера“ е издаден в превод на Братислав Иванов от старояпонски през 2020 г., изд. „Изток-Запад“, София. ISBN 978-619-01-0603-6.[1]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б По пътеките на Севера / Мацуо Башьо. cobiss.net
  2. ↑ Bashō, Matsuo. The Narrow Road to Oku. Trans. Donald Keene. Tokyo: Kodansha International, 1996. Print. ISBN 978-4-7700-2028-4. p. 7
  3. ↑ Bolitho, Harold, in Treasures of the Yenching: seventy-fifth anniversary of the Harvard-Yenching Library, Chinese University Press, 2003, ISBN 978-962-996-102-2. p. 35.
  4. ↑ Heinrich, Amy Vladeck. Currents in Japanese Culture: Translations and Transformations. Columbia University Press, 1997. ISBN 9780231096966. p. 176. (на английски)
  5. ↑ Norman, Howard. On the Trail of a Ghost. National Geographic. February 2008, p. 136 – 149.
  6. ↑ а б Bashō, Matsuo. The Narrow Road to Oku. Trans. Donald Keene. Tokyo: Kodansha International, 1996. Print. ISBN 978-4-7700-2028-4, p. 13.
  7. ↑ Keene, Donald. Travelers of a Hundred Ages. New York: Columbia University Press, 1999. Print. ISBN 978-0-231-11437-0. p. 311
  8. ↑ Bashō, Matsuo. The Narrow Road to the Deep North and Other Travel Sketches. Intro. and trans. Nobuyuki Yuasa. London: Penguin Books (Penguin Classics), 1966. Print. ISBN 978-0-14-044185-7. p 71
  9. ↑ Keene, Donald. Seeds in the Heart: Japanese Literature from Earliest Times to the Late Sixteenth Century. New York: Columbia University Press, 1999. Print. ISBN 0-231-11441-9. p. 681
  10. ↑ Shirane, Haruo. Traces of Dreams: Landscape, Cultural Memory, and the Poetry of Bashō. Stanford: Stanford University Press, 1998. Print. ISBN 0-8047-3099-7 (Preview on Google Books) p. 20
  11. ↑ Shirane, Haruo. Traces of Dreams: Landscape, Cultural Memory, and the Poetry of Bashō. Stanford: Stanford University Press, 1998. Print. ISBN 0-8047-3099-7 (Preview on Google Books) p. 225; Keene, Donald. Travelers of a Hundred Ages. New York: Columbia University Press, 1999. Print. ISBN 978-0-231-11437-0. pp. 313 – 315

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oku no Hosomichi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=По_пътеките_на_севера&oldid=12518440“.